По молба на една  сладурана се включвам и аз
То вече ви се скараха,тъй че няма да се повтаряме,аз искам само да ви припомня на всички нещо друго...
Върнете се във времето,помислете си,защо я водите тази борба и какъв е била първоначалната й цел.Сигурна съм,че всички ще се сетите за едно - да имае дете от човека до себе си!С течение на времето и болката от неуспеха,нещата се поизкривяват и забравяме от къде сме тръгнали и кой е бил първия ни подтик да не се "пазим".Това е всъщност тъжно.Нещата се изменят в болката и се превръщат в самоцел за дете и толкоз...
Нека се сетим за това и пак да си помислим...нека не забравяме тези до себе си,заради които всъщност се борим,а и те се борят с нас - било и то някой по-свито,друг по-открито...
Нека ги обичаме...нека това ни дава сили

Момичета,моля ви не стигайте до там ,докъдето бях стигнала 1 месец преди да забременея-почти до лудост,загубила желание за живот...
И малко предистория,Юли месец един професор(eндокринолог) ми казва съвсем убедено,че имам аденом на хипофизата и докато не отидох в края на Август на ЯМР аз бях с главоболие,яки световъртежи и гадене постоянно.В същото време спазвах диета за поликистоза,разходки по 3-5 км най-малко през ден,същия месец имах 2 положителни теста за Хламидии,Пролактина ве4е ми беше 2 пъти над норма и като че ли това ми беше малко ами и ишерихи коли...И почва поредното лечение,добри изследвания,Пролактина пада и Септемри месец отивам и си мисля,че вече няма как да нямя ову.На 8 ден страхотни фоликули и аз си викам това е месеца!Да ама не ,следващите фоликумерии мн зле.Яйчниците ми с повече кисти от всякъде.На последната д-ра така ме попари,че аз няколко дни не можех да се осъзная.Каза ми лапаро,инсе,имунологични и генетични...В същото време аз за 9 месеца съм ходила на работа 4 и до тогова само да не си прекъсвам стажа бях дала 1000 лв.Месеци наред през ден през два бях по изследвания,прегледи,не излизах от форумите,но не пишех много.Така или иначе нямях възможност да правя процедурите решех да спра и лекарствата,т.к. останах с впечатление,че те още повече ми пречат.Спрях да чета за проблемите,които знаех,че имам и да си търся симптоми за нови.В края на Октомври до такава степен не мислех за бебе,че ми се гадеше от лепилото,но аз изобщо не го свързах с елентуална бременност,въпреки че за 5 години не ми се е гадело от него!От рабатата се ядосвах,карах се и с мъжа ми,направо излизах извън контрол.
Две седмици след това бях в болница с Бронхоплемония,но бях много спокойна и щастлива,защото имах + кръвен тест.Още по-щастлива бях след първата снимка на УЗИ!Просто остават някъде далеч сълзите,безсилето с безпокойството.Не се поддавайте и не оставяйте живота ви да изтече,създавайте си приятни моменти,никое дете не иска майка му да е нещастна ,нали?Не губете себе си,не губете връзката с мъжете си!Горе главата и само напред!

Защо плачат жените?
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„ Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност  да  обича децата си въпреки каквото и да и въпреки всички обстоятелства, дори когато дете й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му. 
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„ Виждаш ли, сине.", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й – мястото, където любовта обитава." Поплачете си,но не се предавайте нямате право на това!!!

Но не спирайте да мечтаете,да се надявате,да бъдете силни въпреки болката и разочарованието,да вървите напред.Никога не се отказвайте!
 [/color]

Как ми се искаше да мога да се откажа.  Тези дни в очакване ,когато усещаш как всеки момент ще те връхлети поредния неуспех и онзи един процент пуста надежда дето не ти дава мира.  ..това направо ме унищожава.  Постоянно си повтарям "не се надявай , не вярвай напразно.." и едновременно с това трябва да не спираш да не вярваш ..как да стане. Отивам за пореден път мазохистично да прочета темата за първите симптоми на бременност ,за да бъде разочарованието още по-силно. Не правете ,като мен .
Успех момичета !

Та в тази връзка, от вчера имам зацапване една седмица по-рано
Какво пък, поне ще си спестя гадното НЕочакване.
Така че броенето започва отначало - вероятно от днес ден 1-ви.

Та в тази връзка, от вчера имам зацапване една седмица по-рано
Какво пък, поне ще си спестя гадното НЕочакване.

Да, аз миналия месец бях така. По-добре се получи ,че нямах време изобщо за надежди. За първи ден се брой първия ден с алено червено течение доколкото знам.

ИСЕ браво ,това ,което си написала е точно на място .

Цитат на: Snegina в Ноември 24, 2009, 12:53:00 pm

Та в тази връзка, от вчера имам зацапване една седмица по-рано
Какво пък, поне ще си спестя гадното НЕочакване.

Да, аз миналия месец бях така. По-добре се получи ,че нямах време изобщо за надежди. За първи ден се брой първия ден с алено червено течение доколкото знам.

Кофти е, че дори да имам зацапване и ПМС, пак си казвам "Абе, може пък и да не тръгне"   Шантава работа.
Явно ще трябва вече да се запознавам с доц. Конова.

Момичета, незнам какво да ви кажа освен, че това е пътя - през болката, през сълзите, през разочарованието, през отчаянието, през надеждата, вярата...
Не е възможно и не е нормално неуспехите да не ни натъжават и в това няма нищо лошо, защото сме хора и имаме една огромна палитра от чувства, които ни показват че сме живи. Важно е след като се "натъгуваме" пак да се усмихнем и с нова надежда да продължим напред 
 Много ви обичкам

А тази с метлата много яко се е разбесняла този месец 

Момичета не се отчайвайте. Докато човек е жив винаги има надежда.
Между другото, има нещо, което искам да ви споделя. И аз също като вас си мислех, че "кексането му е майката", ама се оказа, че не е съвсем така. Погледнете ми графиката и обърнете внимание на дните около ОВУ(имаше дни , в които трябваше да нямаме контакти). В началото се учудих, но като се замислих видях доста смисъл. Спомнете си, че когато мъжът ви е правил спермограма са му казали поне 4-5 дни да няма сексуални контакти и да не употребява твърд алкохол. След като се предполага, че тогава спермата е с най-добри показатели, би трябвало да е и "най-плодовита".
Изключително съм благодарна на доктора, който приложи тази стратегия, защото резултатът е на лице.
Пожелавам успех на всички и колкото и да е трудно, не унивайте...

elena86 , с тази графика и тез n на брой сърчица в нея, ако кажеш че сте се въздържали ... (!!!) 

Имам предвид дните точно около Овулацията.
Останалото е по желание... 

Докато човек е жив винаги има надежда.

И докато има мат`реал все пак

Цитат на: elena86 в Ноември 24, 2009, 14:19:42 pm

Докато човек е жив винаги има надежда.

И докато има мат`реал все пак

И да няма ще намерим 

Криска, Марина, Радост, дано скоро се разсеят облаците и пак изгрее слънце при вас. Ако е утеха, всички тук сме така - с различни проблеми, но с еднаква мечта и в идентична емоционална въртележка.
Аз напоследък разглеждам падането духом и отчаянието като настинка - идва, мъчи ме известно време и отминава. Вчера аз, днес вие, утре някой друг. После пак напред с усмивка и надежда. Иначе за какво го живеем тоя живот?
Силна предгръдка от мен и скорошно емоционално оздравяване.

Е, Радост - потвърждава се мнението ми, че графиките са доста ала-бала работа ..