Мила Дениса - милата ти, прегръщам те, нямам думи миличка, това е най големия кошмар за една мама, независимо дали е само бъдеща! Нчма по голяма болка...

milichka, mojesh li da mi pomognesh s razqsniavaneto kak se polzva KREDOR zashtoto neshto ne moga da se spravq. blagodaria

Мили момичета, тъкмо щях да пиша за моя преглед, който беше вчера и да докладвам, но като видях какво се е случило с Дениса и просто онемях. Не мога да пиша нищо, извинете ме, но едно малко слънчице си отива от този свят и аз плача. Утре ще се отчета, не днес, нека това ангелче отиде на небето.
Дениса, понякога нещата не стават така както сме ги планували, безсилна съм да те утеша, но ти пожелавам по-скорошно излизане от физическите и духовни травми. И не се отчайвай, така е може би по-добре околкото да се роди и ти да го гледаш как се мъчи и да не можеш да му помогнеш. Приеми нещата по този начин

Здравейте и от мен  
Аз докато се похваля, че съм във вашите редици ще взема да родя  

Леле, за малко да изтърва новината! Честито, миличка! Всичко ще е наред! 



 

Мила Дени,ужасно много съжалявам за случилото се, просто недоумявам как се е случило,знам че нищо неможе да те утеши в този момент, прегръщам те силно 

denisa,мила, безкрайно съжалявам!!!Мога само да се моля викога вече да не се повтаря този кошмар- за никого!
Прегръщам те!

Дени, мила,........не знам какво да кажа  Прегръщам те силно, дръж се!

Дени, много съжалявам, мила . Защо се случват такива ужасни неща???

Дени, не знам какво да кажа!
Ти беше една от първите, които ми писа, когато се появих в зачатие, заедно с Криска, за да ми дадеш надежда и сили за борба. Не мога да си представя, че на такъв прекрасен човек може да се случи такава огромна болка.
Не знам какво да кажа и как да ти помогна, никой не заслужава това. 

Здравейте момичета, както ви писах вчера дойде и моя ред да споделя с вас за хубавите новини, просто много съм щастлива в момента и искам всички да се чуствате така. Значи първо ще си имаме  МОМЧЕ. Първо се криеше, но после така се изпъчи, че му се видяха всичките такъми. Прегледа беше направо като на кино. Изгасиха лампите, имаше един голям монитор на стената и ние с мъжа ми гледахме представлението . Казаха ми че е 11oz., колко прави това в грамове трябва да го сметна. Сметнах го - 312гр. Сърцето биеше със 167 удара в минута, направиха му кардиограма, всичко беше наред. След един месец искат пак да видят само сърцето, защото бебо ще е по-голям и ще могат по-хубаво да видят клапите и каквото там трябва. Отрицателни резултати за хромозомни аномалии и синдром на Даун. Измерваха всеки един орган, ръце, крака, глава и т.н.Такива хубави снимки ми дадоха, че ще му направя албум със тези снимки най-отпред. Мъчих се досега да ги вкарам тук но не можах, имам ги сканирани, но не зная как да ги вмъкна тук. Ако някой знае, мога да ги споделя с вас.
Моля се само всичко да е наред до края, все си имам един страх вътре в мен...

Много хубави новини, мила. Все такива новини да носиш

Моля се само всичко да е наред до края, все си имам един страх вътре в мен...

Ох, тоя страх ми е до болка познат. Незнам дали ще изчезне с раждането или по-скоро ще се засили....

Моля се само всичко да е наред до края, все си имам един страх вътре в мен...

Този страх е всеобщ и се съмнявам да изчезне с раждането,но нали това е да си майка?Има и страх и радост,и много други неща-най-голямото щастие на земята !

Само за информация bsvane2 и bony2 това съм все аз. Промених си потребителското име. Да не се объркате, че е някоя нова .  

Много хубави новини, мила. Все такива новини да носиш

Цитат на: bsvane2 в Ноември 18, 2009, 16:28:41 pm

Моля се само всичко да е наред до края, все си имам един страх вътре в мен...

Ох, тоя страх ми е до болка познат. Незнам дали ще изчезне с раждането или по-скоро ще се засили....

И аз това питах момичетата в началото на бременноста и се убедих, че не изчезва, само се засилва, но нали затова сме майки? [size=09pt]Абе в тоя ред на мисли, колкото и смешно да звучи, като ме обземе някой страх, си взимам и си прелиствам отново книгата "Железният светилник", защото там от край до край има много мъдри реплики за майчинството и майките (ако някой е фен на БГ литературата ще се сети за кой образ говоря). [/size]

Аз да се похваля, че записах един безплатен курс за бъдещи татковци и майки:
http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=7146 и в неделя ни е първата лекция

Много се радвам за хубавите новини, които носите А относно страха...и аз силно се съмнявам да изчезне. Сега се претесняваме дали всичко с бебчето е наред, после ще се претесняваме защо плаче, или ако не плаче после как е в деската градина, в училище и т.н. това е инстинкта за самосахранение на на-ценните неща да се похваля и аз вчера ми беше първия преглед след тва положиелни теста, аз съм в Лондон и тук манипулациите са доста по-различни като за първи пак само ме прегледаха за общо здравословно състояние, кръвно, килограми и t.c. след две седмици сам на първия преглед и разговор с акъшерката ни. сега ни дадоха много интересни книжки за храната за бременни и развитието на бебето по седмици и вчера попълвах бланки с койо ще ни пращат подаръци взависимост от седмиците на бременноста- започват със слушалки да си му слишаме сърчицето и т.н. до първите памперси. тук има много предимства за жение носещи живот. целувам ви всички

за жение носещи живот.

колко хубаво звучи
Успех до края.

Моля се само всичко да е наред до края, все си имам един страх вътре в мен...

Ох, тоя страх ми е до болка познат. Незнам дали ще изчезне с раждането или по-скоро ще се засили....
[/quote]
Този страх никога не изчезва- с всеки етап от бременността се проявява в различни аспекти и сила, а с раждането просто страховете стават други ! Както казва Тини това е да си майка- с всички страхове и радости, които носи майчинството 

bony2 честити ти сини гащета