РАЗВИТИЕ НА ГОВОРА ОТ 0 ДО 1 ГОДИНА
След своето раждане детето издава неопределени звуци – озвучени движения на гласовите органи, свързани с дишането. Неопределените звуци са напълно спонтанни реакции. 91.8% са децата в ДМСГД, които през първите 4 седмици издават неопределени викове и звуци, като резултат на външно или вътрешно въздействие. Тези звукове са показател за психично развитие, тъй като те могат да представляват сигнали за неразположения и се повлияват от външни въздействия, а отсъствието им е признак на аномалии в развитието. Считат се за примитивна форма на комуникация. 8.2% са децата, при които до 3-4 седмица не са чути неопределени звуци. През вторият месец от развитието на детето се появяват звуци, които макар и недиференцирано наподобяват а,о и ъ. Според много автори 6-8 седмица се срок за възникване на гърлени звуци. Изследването на Манова-Томова е показало, че през втория месец при всички деца се чуват гласни звуци, но гърлени се чуват при 65% от децата. Процентът на децата от ДМСГД-Варна е малко по-висок. 67.8% са децата, при които е отчетено наличието на тихи гласни и гърлени звуци. 32.2% са децата, които изостават в този показател. За третия месец е характерно появяването на гърлени звуци – напевно и продължително “гукане”, резултат от трептения на гласовите органи, част от комплекса на оживление при емоционално въздействие. 76.1% от децата изостават в покриването на този показател. 23.9% са децата, които покриват този показател в норма. Гукането се влияе от емоционалното състояние на детето, като най-често се чува когато детето е спокойно, но може да бъде предизвикано от говоренето на възрастен, на което детето подражава. През четвъртия месец звуковото поведение се характеризира с гласни (а,о,ъ,и), гърлени, ламбиални (м,б,п), новостни и езични (д,т,л) и звукопроизношения без ясна артикулация. 59.2% от децата в ДМСГД произнасят разнообразни звуци, но и 40.8% изостават. Тази звукова дейност не е резултат на обучение или подражание, а продукт на движение на гласовите органи.
В резултат на развитието на нервната система и звуковия анализатор през петия месец в детето се появява способността да диференцира познат от непознат глас. 64.5% са децата, които до 20-тата седмица различават глас и тон, с който му се говори, но е значителен и процента на децата, които изостават по този показател (35.5%). Около 24-тата седмица се появяват първите звукосъчетания. В условията на ДМСГД 48.2% от децата успяват до 24 седмица да покрият този показател, а 51.8% са децата, при които първите звукосъчетания се появяват по-късно. Тези първи звукосъчетания са спонтанни и случайни и не се произнасят по подражание или под влияние на говора на околните. През следващият месец се запазва тенденцията на висок процент на децата, които изостават в говорното си развитие. 53.6% са децата, които по-късно започват да произнасят продължителни звукосъчетания. 46.4% са децата, които покриват този показател в норма. Тези звукосъчетания се повлияват от външни въздействия и могат да бъдат резултат от звукоподражание. Резултатите от изследването на Манова-Томова показват, че има специфика на звукосъчетанията в условията на дома и на ДМСГД.
Показателят за 32-та седмица е свързан със способността на детето да разбира елементарен човешки говор. Външният израз на това е когато детето отговаря с движение като търси с поглед предмет, за който го питат. 51.2% са децата в ДМСГД, които покриват този показател в норма и 48.8% са тези, които изостават. Този показател зависи много от възможността на детето да се упражнява в установяването на връзки между предмет и неговото название. В условията на ДМСГД времето се оказва недостатъчно, за упражняване на тези връзки, които са зависими и от взаимодействието с възрастен. И въпреки това в условията на ДМСГД-Варна процентът на децата, покрили този показател в норма е по-висок от този на изоставащите деца. Следващият показател – Произнасяне на звуци и срички по подражание, се развива след като е възникнало разбирането на отделните думи. Детето освен на другите, подражава и на себе си и благодарение на това то произнася звуци и срички често и продължително. 51.2% от децата покриват този показател в норма. 48.8% са децата, които изостават по този показател.
Показателят за 40-тата седмица – Изпълнява поръчки само по словесни указания показва не само способността да бъде разбран чуждия говор, но и възможност детето да се ориентира в пространството, да прояви съобразителност, да извърши движения, за да изпълни поръчката. 75% са децата, които изостават по този показател, 25% го покриват в норма и 15% от децата са покрили показателя по-рано. От 40-тата седмица се появяват стойности, макар и не много високи (между 10.8% и 15%) на деца, които покриват показателите на говорно развитие преди времето определено като норма.
През следващият месец се покачва значително процентът децата, които покриват показателите на развитие на говора в норма. За 44-тата седмица те са 67.6%, които заедно с процента на децата, които покриват показателя по-рано образуват един значително висок процент от 78.4%. Реализирането на този показател е резултат от многократни повторения и упражнения. До около 48-та седмица децата започват да произнасят първите думи, които обикновено се свеждат до названия на най-близки хора или най-чувани думи. 56.3% са децата, които в условията на ДМСГД - Варна покриват този показател в норма. Към тях, когато се добавят и тези, покрили показателя по-рано се достига до 68.8% на децата, които до 48-та седмица произнасят първите осмислени думи. До навършване на една година обаче децата от ДМСГД - Варна не са затвърдили първите думи до толкова, че детето да си служи с тях при общуването с възрастните.
Показателите на говорно развитие, показаха стойности, които се различават съществено от показателите на емоционално-социално и сензитивно развитие. Тук процентът на децата, които покриват показателите в норма е по-нисък, по-висок е процента на децата, които изостават и само в последните месеци са регистрирани случаи на деца, които по-рано покриват показателите. Любопитен е фактът, че онези показатели, които не се повлияват от подражание или влияние на възрастен, т.е. показателите от първите 6 месеца показват висок процент на децата, които изостават в говорното развитие. След това, когато показателите вече са зависими от упражняване, подражание и обучение, процентът на децата, покрили показателите в норма се покачват (32-48 седмици). Въпреки това в говорно развитие процентът на децата, които покриват показателите в норма е по-нисък в сравнение с тези на емоционално-социално развитие и сензитивно развитие.