Здравейте милички след дълго лежане в болницата днес ме изписаха.Всичко свърши много зле за мое голямо съжаление.Със сълзи на очите ви пиша че се оказа извънматочна бременост която тъпите казанлъшки лекари откриха чак на седмия ден от престоя ми в болницата.Първо нищо не се видя освен някакво мехурче и много лигавица на третия ден друг лекар ме гледа и установи че има сакче в матката което не било още добре оформенно толкова много се зарадвах като ми го каза успокоих се и си казах че всичко ще е наред щом вече се вижда сакче и то в матката и ако се наложи щях да лежа за задържане до края само и само бебчето да е добре но уви след още два дни пак ме извикаха за преглед този път с вагинален ехограф,който за мое най голямо очудване до този момент не знаех че има и чудно защо преди това не ме погледнаха с него за да може да се види още от самото начало а не да ми дават празни надежди и безброй инжекции и лекарства който ми бяха излишни.След като видяха че бебчето е в тръбата направо се вцепених дори неможах да заплача от мъка,толкова бях разбита от тази жестока новина,незнаех какво да кажа и направя все едно не бях аз та кнали преди два дни видяха сакче как е възможно сега да го няма и на всичко отгоре да е в тръбата зародишчето ми.
:(Питах какво следва и отговора беше операция другия лекар пък предлага да сме изчакали докато сама се разтрой бременността което направо вече ме разби,какво искаше този човек да ми се спука тръбата и чак тогава да ме оперира,просто нямам думи какъв ад изживях в тази болница,сто пъти съжалявам че не отидох другаде но явно така е било писано.Назначиха операцията да е след два дни понеже тези двама малоумници неможе ли да се справят и така разбрах от някой жени в болницата за един доктор който бил много добър и внимателен и найстина че беше така само той ми обърна внимание и му казах че искам той да ме оперира и го помолих в деня на операцията да ме погледне пак на ехограф за всеки случай,все пак имах още малка надежда че всичко ще е наред,но уви.Оперираха ме миналата сряда,беше ужасно два дни бях на едно кораво легло на системи и с катетър,всичко ме болеше и ми беше толкова мъчно и гадно,но на третия ден вече ми спряха системите и ме оставиха в моята стая едвам ставах от леглото защото вече трябваше да се оправям сама.И така два дни имах страшни болки като преди менст.и обилно кървене за кое то казаха че било нормално и т.н.биха ми бузколизин и ми мина но след два дни тъкмо когато трябваше да ме изписват друг проблем висока температура ту 37.5 ту 37.9 направо се побърках и отново никой не разбра защо става така и вече вчера вечерта ми спадна и тази сутрин пак нямаш и така мажнаха ми скобите и ме изписаха след толкова дни мъки и страдание.Никога няма да забравя всичко това,защото беше най ужасния месец в моя живот,на всичко отгоре момичето което ме наглася в операционната снимало зародишчето с телефона си и ми го показа докато бях в интензивното,толкова беше мъничко приличаше на запетайка и ми стана още по мъчно и немога и немога да се начудя как след толкова молби към господ след толкова години как можа да се случи точно така.Сега съм само със една и то запушена тръба и единствения начин мечтата ми да се сбъдне е да пробваме инвитро но докато не си стъпя на краката и почна работа няма да стане,само се моля до тогава да има пари в фонда и да се запиша и да бъда одобрена,друг начин за мен вече няма,господ ми отне едничкия нормален начин да забременея,но аз все още вярвам че ще ми помогне за збъдване на мечтата ми.Милички извинявам се за дългия пост но исках да ви споделя моята орис.Благодаря ви от сърце за всичко което направихте за мен.Бъдете живи и здрави.
