Здравейте мили момичета и от мен!Чета тази темичка с огромен интерес,чета и търся отговор за мен самата.Непрекъснатите мисли за бебче ,не би трябвало да са пречка,напротив нали основната философия е когато искаме нещо силно и сме позитивно настроени то да се случи,аз понякога се насилвам да съм позитивна,и при последния си опит/ИКСИ/ бе така,и наистина си повярвах че ще ми се случи,от там и отрицателния резултат беше много съкрушителен за мен,но ето ме изплувах и пак продължаваме да се борим.При мен непрекъснатите мисли за бебе ,ми пречат до толкова до колкото това ми е някаква фикс идея,по улиците забелязвам основно бременни,майки с колички и всичко ми се върти около това БЕБЕ,но може би това е онзи момент в който осъзнаваме ,че сме готови за това да станем родители и наистина Съдбата ще реши да бъде благосклонна и да ни дари с рожба.Малко се оплетох в собствените си мисли ,извода ми е че ще се случи на всички ни само трябва да повярваме истински!!!

Да, ще се случи!
За щастие медицината ни дава все нови и нови надежди.
Винаги има какво още да се направи.
Не бих искала да си представя времето преди 60г например - без УЗ, хормонални изследвания, ин-витро (в т.ч. икси), замразяване на ембриони...
Само силички да имаме!

В продължение на повече от две години непрекъснатата мисъл за бебе ме побъркваше! Какви ли не глупости ми се въртяха из главата - четях какво ли не  и се "самодиагностицирах". Всяка история на момичетата във форума я преживявах все едно се случва на мен. Станах много раздразнителна и заядлива и бях готова да разкъсам всеки който ме зачекне какво чакаме ние,та още си нямаме бебче.Избягвах бременни приятелки и такива с малки деца и вместо това си бях създала един мой собствен гаден свят на болката и отчаянието. Мислех си колко съм грешна и че за това Бог не ми дава бебче. Мислила съм си дори, че няма да бъда добра майка и затова не се получава...
Радвам се, че оставих всичко това зад гърба си. От години не съм била толкова спокойна. Не че съм спряла да мисля за дете, напротив - няма ден в който да не си представям нашия красив принц или принцеса! Но сега мисълта ме кара да се усмихвам, не избухвам в плач при всяко споменаване на думата БЕБЕ. След извънматочната бременност бях смазана, но също така си дадох сметка, че за всичко си има време, за всичко си има причина и че трябва да я карам по-спокойно. Все пак, най- важното нещо е че всички ние сме открили човека с който искаме да създадем деца, а имо хора които цял живот не могат да имат това...

Здравейте,момичета!
Непрекъснатите мисли за бебе,не мисля че пречат,но и не помагат.
Аз ще говоря от личен опит и ще се опитам да ви дам съвет, какво според мен е най добре да правите с вашите мисли.На първо място,нетрябва бебето да ни е фикс идея,като разбирам тези които правят дългогодишни опити,но моля ви момичето знаете че това понякога пречи в отношенията с любимия човек.Ката цяло всички трябва да сме щастливи от факта,че действаме,правим нещо за да се появи малкото човече на бял свят.Намерили сме своя лекър,клиника и вярваме, че ще успеем.Аз също вярвъм,че позотивните мисли ми помагат.Често,когато съм натъжена и вглъбена за пореден път в моя проблем,веднага игнорирам тези черни мисли с такива в които си представям,че съм бременна,че държа маничето в ръцете си,че най-накрая съм успяла,найстина ми става хубаво.Благодарна съм на Бог,че ми е дал половинка,която ужасно много ме подкрепя и неспира да ме укоръжава и обича,макар и понякога да съм ужасна.Така мили момичета,представъйте си това което искате да ви се случи и знайте ,че то ще се случи.Мислете си за хубави неща и неспирайте да вярвате,че ще успеете.

Здравейте момичета,

и аз смятам че психиката е в основата на здравето на човек.Известна ни е поговорката  Здрав дух - здраво тяло! Лично аз макар и от скоро да правя опити за бебе - почти 6 месеца ми минават какви ли не мисли през главата....Вече 10 години съм с един партньор и от 2г сме семейсто, а през всичките тези години не се е случвало непланувано забременяване....макар и да сме имали контакти с прекъснат акт. Човек няма как да не си задава въпроси, те винаги ще бъдат в главите ни...Най важното е не да не мислим за бебе,а да сме положително настроени, макар че понякога е мнооого трудно. Човек трябва да е оптимист и да вярваме че след лошото идва добро... Иска се силна вяра и всички ще успеем!!!

След извънматочната бременност бях смазана, но също така си дадох сметка, че за всичко си има време, за всичко си има причина и че трябва да я карам по-спокойно. Все пак, най- важното нещо е че всички ние сме открили човека с който искаме да създадем деца, а имо хора които цял живот не могат да имат това...

това важи и за мен.
сега съм в почивка и се надявам да се възстановя психически добре, пък след това ще видим, каквото дойде.

Здравейте и от мен!Моето дете стана след близо 2 годишни опити - без устновени здравословни проблеми и при двамата. В един прекрасен зимен ден свекърва ми/до момента живееше при нас/ замина на работа в чужбина и след 1 месец теста показа 2 чертички. Много е важна положителната нагласа, позитивните мисли и разбира се известни усилия от двете страни. Ако бях открила този форум преди 6 години сигурно нямаше да чакам тези цели 2 години. За това сега, при опитите ми за второ дете следя мненията на всички участнички във форума за да успея без да си задавам въпросите:Здрава ли съм?Какъв ми е проблема ? и др. от този род.
Пожелавам успех и здравословни мисли на всички дами!

Аз не мисля, че като искаш силно бъдещото ти бебе да се получи по-скоро, по някакъв начин ще си навредиш на възможностите ти за забременяване, а главното тук е по какъв начин си мислиш за това. Всичко е въпрос на нагласи.
Няма нищо, което да мразя повече от репликата "Не го мисли и то ще стане". Е аз пък избирам да го мисля и то постоянно да го мисля. Но като ходя на лекар за сто хиляден път, аз си мисля, не че нещо не ми е наред, а че правя нещо добро за бъдещото си бебе, да открия евентуалните проблеми и да им потърся най-доброто решение. Мислите ми за бъдещото ми бебе ме караха да си правя редовно тестове за овулация, да си следя хормоните, да внимавам какво хапвам, да не прекалявам с кафето, да се стремя да си подобря физическата активност, да се образовам по темата, да си вземам редовно фолиевата киселина и всички останало, което би помогнало на бъдещото ми бебе. Най-трудно е разбира се след периода на овулацията, когато всяко боцване в корема ти се привижда като желания симптом. Обаче в двете седмици до цикъла, все ще се намери с какво да си запълва човек времето и да си отвлича вниманието. Работата за мен например е идеалния отдушник. Пък каквото има да става, ще става и не вярвам да няма начин да не стане. Пък ако има причина да не става, ще я намеря и това, няма да стане чрез "немислене по въпроса". Важното е мислите да са положителни и по-прагматични!

Само с мисли не вредим, но аз мисла че при много от нас това се превръща във фикс идея - а това вече пречи! Всичко прекалено не е добре

Всичко прекалено не е добре

 

Скарлет, ти си пример за позитивно мислене в правилната посока.
Не е случайно, че при теб има успех!

На мен трудно ми се удава...
Дано повечето момичета го постигнат

прекрасна тема и дилема!
При мен уви се загнезди от самото начало на нашите (засъжаление до сега неуспешни) опити постоянната мисъл ,че искам възможно най-скоро да усетя ,че и аз ще дам живот, да не би да ми има нещо, след като не става, защо не става... Болезнено и непоносимо е това за всяка жена, която от все сърце желае да стане мама, за всяка двойка, която иска и в нейното гнезденце да има детски смях...
Мислите ми в началото на опитите ми бяха по-скоро нетърпеливи, тъжни, имах винаги всякакви "симптоми"  ,минах през момента на пренавиването... в момента съм в лек застой,тъй като и мъжа ми не е до мен,но сега пък (въпреки,че си наложих да не го мисля така) смятам,че губим време 
Въпреки всичко смятам ,че ще имаме дечица, знам го просто,но явно момента не е подходящ и когато дойде няма начин да ни подмине. Това трябва да е може би най-положителната фаза, в която съм изпадала 
Борбата и мечтите продължават!

Моми4ета доктора му е "маиката"не става ли бебо до 1 година се ходи при 4и4о доктор! :

Мисля си, че както съществуват неизяснени от науката анатомични проблеми, така има и неизяснени психологически такива, да не говорим пък за сложните връзки между едното и другото.
Лошото на "немисленето" е, че трябва да се случи по естествен начин, без да си го налагаме, иначе се получава като с розовия слон. Който не знае за какво става въпрос, нека затвори очи и се опита да издържи 5 минути без да мисли за розов слон.
Аз се провалям и със слона и с бебето

Момичета аз не мога да не мисля за това, то ми е в главата, незнам правилно или неправилно е  вече 1 год., в началото не мислех толкова, но сега съм отчаяна 
Опитвам се но........кога....
Целувки на всички 

Момичета аз не мога да не мисля за това, то ми е в главата, незнам правилно или неправилно е  вече 1 год., в началото не мислех толкова, но сега съм отчаяна 
Опитвам се но........кога....
Целувки на всички 

От въпроси като кога или защо, полза няма. Щом е минала година, отиди на лекар, няма за къде да чакаш. Не си губи времето с въпроси и очаквания, а провери дали нямаш проблем! Дано да нямаш
 Успех!

Благодаря, дано 

Здравейте, от 2 месеца се опитваме и ние със съпруга ми да направим нещо по върпоса. Досега не можеше и дума да се каже за дете - особено против бях аз. Но изненадващо бързо промених мнението си. И сега искам да имам дете. Понеже бях пушач, отказах цигарите. Пия всеки ден фолиева киселина, подбирам храната си. Понеже работя до късно нямам възможност да спортувам, но ходя пеша доста. И май наистина това дете, което всъщност го няма, се е превърнало във фикс идея за мен. Когато преди 2 дни ми дойде, сякаш всичко се срина за мен. Винаги съм мислела, че просто е нужно да не прекъсваме половия акт и нещата ще се случат веднага.
Глупаво и наивно нали? Колегите и приятелите ми не искат и да слушат вече за моите терзания. Успокояват ме, че едва сега започваме, има време, не може когато аз искам и т.н. Най - често ми повтарят, че не трябва да го мисля толкова. Промених много неща от ежедневието си, за да си отвличам вниманието - не се получава. Може ли някой по - конкретно да сподели как го е постигнал.

iced_lady, от 2 месеца и вече си отчаяна ? Тук повечето момичета са поне с година - две стерилитет. Да не говоря, че някои са от 10г., че може и нагоре. Поне пред тях имай мъничко търпение и бъди толерантна. Не искам да те обиждам, не ме разбирай погрешно - но никой няма да успее да ти даде съвет как да се справиш с въпросите в главата си. Просто погледни как се чувстват много жени тук и след това сама реши дали едва 2 месеца са повод за безпокойство.
Искрено ти желая още идния месец да видиш 2-те чертички на теста за бременност. Не се вглеждай толкова и се наслаждавай на живота си.

iced_lady, от 2 месеца и вече си отчаяна ? Тук повечето момичета са поне с година - две стерилитет. Да не говоря, че някои са от 10г., че може и нагоре. Поне пред тях имай мъничко търпение и бъди толерантна. Не искам да те обиждам, не ме разбирай погрешно - но никой няма да успее да ти даде съвет как да се справиш с въпросите в главата си. Просто погледни как се чувстват много жени тук и след това сама реши дали едва 2 месеца са повод за безпокойство.

Мдааа, много рано се отчайваш. Казали са ти го и хората около теб. Това да не е проект като да си купиш телевизор или да си ушиеш пердета? Дай си малко време.