Според мен психологическия момент си го има отвсякъде. Не знам дали мислите ни ще повлияят на проходимостта на тръбите, но на хормоните със сигурност. Аз поне по себе си виждам, след като стресът и лошите мисли могат да се отразят на кръвното ми, главоболието, щитовидната жлеза, какво ли да остава пък за хормоните. Много пъти съм мислила - след като мога така да си навредя, защо да не мога и да си помогна сама. Важното е да мислим не "дали ще забременея", а "когато забременея...". Да се държим така все едно всеки момент това ще се случи и дори да си представяме миговете, когато това вече е факт (има една поредица на Вадим Зеланд именно за това как да създадем света такъв, какъвто го искаме).
Вероятно много от случаите на неизяснен стерилитет са в резултат на хормонални колебания, предизвикани от емоционалното ни състояние, колебания, достатъчно деликатни, за да не бъдат доловени от стандартните изследвания.
Всички знаете за безбройните случаи на бременности след осиновяване на дете. Лично аз имам позната, която беше отписана от медицината, благодарение на инвитро се сдоби с дете и след седем години ..... изненада - бременна по естествен път.
Така че непрекъснатите мисли за бебе не пречат, но зависи какви са, нека не са породени от съмнения, а изпълнени с трепетно очакване.
Успех на всички, мили момичета!