Темата наистина е интересна. Във всяко мнение по въпроса има истина. Няма универсална рецепта, наистина.
Обаче, ако наистина мислите за бебе пречат, какво излиза? Сами си пречим да забременеем, макар и без да искаме. Не мисля....Нещата са много по-сложни и дълбоки. Никога не е еднозначно. И разбира се, при всеки е различно.
Според мен, психиката играе огромна роля, но не и решаваща. И не смятам, че постоянните мисли за бебета и забременяване пречат това да се случи. Допринасят - да, допълват други фактори - вероятно. Но ако приемем, че фикс идеята пречи, то би следвало, ако не мислим постоянно за едно и също, то да се получи. Само че не е толкова лесно.
Аз не съм много съгласна с определението "психологически стерилитет". Може да има някаква връзка, но не смятам, че е причина. Все си мисля, че неизяснения стерилитет се дължи на причини, които все още не са изследвани от науката или просто не са открити. Разбира се, в никакъв случай не претендирам, че съм права.
Това си е лично мое мнение.
Конкретно за моя случай не смятам, че като не мисля, ще ми помогне, чисто физиологично. Защо ли? Ами аз нямам тръби
Колкото и да не го мисля и да се отдам на живота, зачатие не може да се случи
Освен непорочното....Когато пък правя процедура, няма как да не мисля, за това което правя, просто е невъзможно. Е какво сега - сама ли съм си виновна, че не се получава?
Това си е от моята камбанария. Вероятно не съм права и мнението ми е продиктувано от гнева и болката. Но мисля, че то е валидно за хората с необратим стерилитет.
За останалите, не мисленето може и да помага наистина, а може и да е чиста случайност.
За мен лично винаги ми е звучало несеризно, когато някой каже - "когато най-малко го мислих, тогава забременях" и сметне, че точно това е причината. Сигурно нещо съм повредена, че мисля така, но какво да се прави. Стерилитета ме направи цинична....
Извинете за дългия и малко хаотичен пост!
Надявам се всяка една от нас да намери верния път и стигне скоро до края му!