Момичета от няколко дена се питам дали това че непрекъснато в мислите ни е бебе пречи на забременяването.
От няколко месеца насам непрекъснато мисля за това ден и нощ и се чуда дали това допълнително не усложнява забременяването.

Ами аз лично съм против тези изказвания за психиката,невярвам една жена да не може да забременее на психическа основа,ако неможе според мен има причина и тя не е открита все още.Как жени в нащо положение да не мисля за това денонощно,няма как да стане.Можеби ще бъда усвиркана от някой момичета но това е моето лично мнение.
 За мене няма такова нещо като " Спри да мислиш и то ще стане".
 

ти може да си против, но медицината не е против психологическият фактор за стерилитета. много специалисти по репродуктивна медицина вярват в това и отнасят част от 15-те процента "неизяснен стерилитет" към психологическата причина.

аз съм се уверила в това от лични наблюдения. много от моите познати майки от форума - все жени с проблеми и то сериозни, правили АРТ и т.н., след раждане на първото си дете забременяват много бързо и лесно с второ - спонтанно и често пъти неочаквано за тях самите.

друг е въпросът, че човек трудно си изкарва от главата разни мисли.

Благодаря ви за отговорите момичета!
Jam в такъв случай какъв е съвета? Как да си изкараме разни мисли от главата или ако не това то как да стигнем до финала?

ех, Kriska, аз ако знаех какъв е начинът, сама щях да си изкарам разни тревожни мисли по други теми от главата...

до финала ще стигнете всички, рано или късно. моята стратегия е била да си намеря най-добрия лекар, да работя активно по въпроса и да вярвам, че ще се получи.

Е, ами аз съм от тези с неизяснен стерилитет. Ами не мога да повярвам, че се дължи на мислите ми. Не мога да повярвам в това, защото аз не винаги съм мислила за бебета. На 31г. съм. Е как досега поне веднъж случайно не забременях ? Този неизяснен фактор вече започна да ми тежи повече, от колкото мога да нося. 

Почти винаги има някаква причина и ако я търсиш упорито при наистина добър и доказан специалист тя ще излезе наяве.
Аз имам пет години неуспешни опити и сума ти изследвания вкл. цветна снимка на тръбите и никакъв открит проблем. Едва вчера при посещение при д-р Александров разбрах,че тази ЦС на която прекрасно се виждат двете ми напълно проходими тръби на практика нищо не значи т.к. е твърде възможно те да са унищожени отвътре от хладимия. Имала съм положителен тест 2000 год. ,после съм се лекувала до отрицателен резултат.
Така,че неизяснения стерилитет при мен все пак е на път да се изясни ,а относно мислите : лягам и ставам само с мисълта да имам дете и това не може да се промени по никакъв начин. Не знам дали пречи ,но аз лично за толкова време не съм открила как да спра да мисля. Ако някой знае как да каже. Моето мнение е,че мислите не пречат на самото забременяване толкова ,колкото развалят отношенията между хората ,а от там всичко се срутва - поне при мен стана така.
Не спирай да търсиш причината , тя е накъде там, това мога да ти кажа и успех !

Момичета според мен тази тема е доста интересна!
Моите предни забременявания са били все в месеци в които изобщо не съм мислила за това! Правехме секс, без да следиме овулации и прочие, била съм много ангажирана в офиса, все по купони нощно време и хич не съм се и претиснявала за това.
А сега когато мисла за това всеки ден не се получава и старите болежки отново се появиха (имам ПКЯ).
Та за това аз си мисля че има връзка с психиката до някъде.

А относно лекарите - за близо 5 години много научих и през много минах и продължаваме напред, но все се надявах да не се стига до АРТ.

Почти винаги има някаква причина и ако я търсиш упорито при наистина добър и доказан специалист тя ще излезе наяве.
.....
 Едва вчера при посещение при д-р Александров разбрах,че ...

 Е, аз посещавам добър специалист по стерилитет. Посещавам д-р Александров. Не си говоря наизуст.

И аз все си мислех,че няма да се стигне до АРТ ,но май точно натам вървим. Вече започвам да търся информация как и къде да подавам документи за фонда. Сама на себе си омръзнах вече да си гледам навъсената и разревана физиолномия в огледалото.
Пак по въпроса за мислите : единственото ми забременяване ,макар и за малко беше наистина в месец когато бяхме най-ангажирани и не съм очаквала изобщо да стане нещо.Факт. Така че , човек трябва си отвлича вниманието по всякакъв начин само и само да не мисли само за забременяването - да си вземе куче, да прави ремонти , да се ангажира с някаква общественополезна дейност , да спортува - кой каквото му харесва. Няма друг начин.

Цитат на: Eli__ в Ноември 06, 2009, 15:46:51 pm

Почти винаги има някаква причина и ако я търсиш упорито при наистина добър и доказан специалист тя ще излезе наяве.
.....
 Едва вчера при посещение при д-р Александров разбрах,че ...

 Е, аз посещавам добър специалист по стерилитет. Посещавам д-р Александров. Не си говоря наизуст.

Не твърдя,че говориш наизуст. Просто знам как се чувстваш и се опитвам да помагам със съвети ,не се знае от къде може да излезе нещо . Извинявам се ако така ти е прозвучало.

Моето мнение е, че мислите не пречат на самото забременяване толкова, колкото развалят отношенията между хората.
...
Сама на себе си омръзнах вече да си гледам навъсената и разревана физиолномия в огледалото.

Eli, това все едно аз съм го написала.

Подкрепям идеята да се правят изследвания при добър лекар, но и да опитваме да си владеем емоциите, за да щадим себе си и околните и за да се съхраним в незнайно дългия път към желаното дете.

Не е универсална рецепта, но поне на мен ми помага да си припомням, че едно-две поколения назад хората не са живели с чувството, че животът, и обществото в частност, им дължи каквото и да било. Така че и напредъкът в медицината, и здравеопазването са добре дошли, пък дано се получи.

Здравейте момичета, ще ви разкажа с мен какво се случи. Забременявала съм два пъти: първият път забременях през месец декември 2001 год. след една година опити и точно в месеца, в който тотално се разочаровах и си казах, че повече няма да го мисля, а и вече е време да посетя лекар, точно в този месец чудото се случи. Родих детето си през 2002 год.. През 2005 год. оперираха съпругът ми от варикоцеле. От две години подновихме опитите си за второ дете, но не се получаваше. На 05.10.2009 год. съпругът ми си направи спермограма и се оказа, че има едва 28% подвижни сперматозоиди. Посети уролог, който заяви, че  за да подобри подвижността на сперматозоидите е необходимо да му се сложи еднократно инжекция, която е на цена около 250 лв. и ако няма ефект до три месеца се бие отново, като след шестия месец се прави контролна спермограма.Решихме в началото на месец ноември 2009 год. да я закупим, тъй като в момента нямахме възможност. Тотално се разочаровах, но и се примирих, че без намеса на лекар няма как да забременея и спрях да се надявам, че чудото ще стане. Цикълът ми е точен като часовник, но същият месец ми закъсня. Аз реших, че няма смисъл да си правя тест и изчаках. За първи път през този месец не си намерих симптоми за бременност и не се самонавивах, поради причината, че с тази лоша спермограма няка как да забременея. На третия ден от закъснението си направих тест за бременност и какво да вида  . Просто щях да полудея от радост.
Извода при мен е, че два пъти забременявам точно в месеците, в който по никакъв начин не мисля,не се надявам и не очаквам да стане.
Момичета, желая ви от все сърце да изпитате радостта, която изпитах аз. Убедена съм и вярвам, че ще е скоро.

Темата наистина е интересна. Във всяко мнение по въпроса има истина. Няма универсална рецепта, наистина.
Обаче, ако наистина мислите за бебе пречат, какво излиза? Сами си пречим да забременеем, макар и без да искаме. Не мисля....Нещата са много по-сложни и дълбоки. Никога не е еднозначно. И разбира се, при всеки е различно.
Според мен, психиката играе огромна роля, но не и решаваща. И не смятам, че постоянните мисли за бебета и забременяване пречат това да се случи. Допринасят - да, допълват други фактори - вероятно. Но ако приемем, че фикс идеята пречи, то би следвало, ако не мислим постоянно за едно и също, то да се получи. Само че не е толкова лесно.
Аз не съм много съгласна с определението "психологически стерилитет". Може да има някаква връзка, но не смятам, че е причина. Все си мисля, че неизяснения стерилитет се дължи на причини, които все още не са изследвани от науката или просто не са открити. Разбира се, в никакъв случай не претендирам, че съм права.
Това си е лично мое мнение.
Конкретно за моя случай не смятам, че като не мисля, ще ми помогне, чисто физиологично. Защо ли? Ами аз нямам тръби Колкото и да не го мисля и да се отдам на живота, зачатие не може да се случи Освен непорочното....Когато пък правя процедура, няма как да не мисля, за това което правя, просто е невъзможно. Е какво сега - сама ли съм си виновна, че не се получава?
Това си е от моята камбанария. Вероятно не съм права и мнението ми е продиктувано от гнева и болката. Но мисля, че то е валидно за хората с необратим стерилитет.
За останалите, не мисленето може и да помага наистина, а може и да е чиста случайност.
За мен лично винаги ми е звучало несеризно, когато някой каже - "когато най-малко го мислих, тогава забременях" и сметне, че точно това е причината. Сигурно нещо съм повредена, че мисля така, но какво да се прави. Стерилитета ме направи цинична....
Извинете за дългия и малко хаотичен пост!
Надявам се всяка една от нас да намери верния път и стигне скоро до края му!

sixsens, ти си изяснен случай на стерилитет и не попадаш в тая графа, която коментираме.
много ясно, че ти и да ходиш постоянно анестезирана, пак няма да забременеш спонтанно.

но просто, твърде много са случаите в този форум на жени със сериозни проблеми, опитвали се да забременеят с години, правили АРТ, които най-накрая успяват, раждат, и след 1-2 години второто идва изненадващо и за самите тях. пълно е с такива, казвам ви. аз лично нямам друго обяснение, освен успокоението.

апропо, аз за пръв път забременях в месеца, в който правихме ремонт, у дома беше всичко вили на могили и изобщо не съм мислела за овулации и т.н. щяхме да почваме процедури при Владимиров от следващия месец.

Аз не съм много съгласна с определението "психологически стерилитет". Може да има някаква връзка, но не смятам, че е причина. Все си мисля, че неизяснения стерилитет се дължи на причини, които все още не са изследвани от науката или просто не са открити.

Същото си го мисля и аз. Това много ме отчайва, но какво да направя - реалист съм 

Ами и при мен се случи точно така.След 7 годишен стерилитет забременях в момент в който въобще не мислех за бебе.Миналата година април щяхме да правим трансфер със замразени ембриони,но при размразяването не оцеляха :?Тогава тотално се сринах.Знаех,че вече финансово не можехме да си позволим повече опити,а ми бяха казали,че е почти невъзможно да забременея нормално!Няма да обяснявам как се чувствахме,защото почти всички тук ще ме разберат!
Май месец ни предстоеше преместване в друг град.Преместихме се,започнах работа,намерих нови приятелства и живота ми се завъртя в друга посока.За пръв път откакто бяхме решили да имаме бебе,не мислехме за това!Пуснахме се по течението...
И тази година началото на юни очаквах лелката,но тя не идваше.Тест и не мислех да си правя,защото знаех,че няма смисъл.Теста го направих благодарение на една колежка която прати мъжа си да ми купи.Направих го доста скептично и бях убедена в отрицателния резултат-е уви бях бременна!!! Тази малка кукличка в момента шава в корема ми и ме прави безкрайно щастлива!Само се моля Бог да е с нас и тя да се роди жива и здрава!
Извинявам се,че стана толкова дълго,но ако вдъхна надежда дори и на едно момиче ще съм още по-щастлива!
Вярвам,че всяка от нас ще успее!

...а ми бяха казали,че е почти невъзможно да забременея нормално!

Какви бяха причините за неуспех през тези 7 години, та да ви кажат че е невъзможна спонтанна бременност ?

Момичета ето че вече в 1 страница от тази тема има няколко случая на спонтанно забременели точно в месеци когато не са мислили за това и не са се надявали.
Явно при определен % от жените си оказва влияние и това!
Моя позната близо 10 години нямаха дете. Направиха всички възможни изследвания (те бяха при д-р Владимиров). Нейните думи дори бяха че с парите които са дали за изследвания е можело да направят поне 1 инвитро. В крайна сметка правиха няколко инсеминации - нищо. Накрая от 1ви опит инвитро се получи. Нейните думи бяха: "Какво да ти кажа?! Болестта на века-стрес"