И така 3 дни преди да стигна до София, на 30.10.2009 рано сутринта прокървих обилно... Веднага хукнах към АГ-то в града ни, въпреки, че им нямах никакво доверие. Та как да им имам, те ми казаха, че инсеминация и икси било едно и също... Печално нали... Приеха ме по спешност, преглед с палпация, от който изтекоха и жсички събрали се съсиреци и веднага без всякаква надежда ме пратиха на ултразвук... За мен всичко беше загубено, света ми се срина, не исках да стана, за да продължа... Събраха се доктори като на мечка, сложиха ултразвука вагинално и с учуда започнаха да се взират, докато аз някъде от дъното на земята започна да чувам гласове, които диктуват - 2 ПЛОДНИ САКА, 6 Г.С., С ЕМБРИОНАЛНИ ПУЛСАЦИИ... Започнах да плача, пратиха ме веднага в патологична бременност със забрана да ставам, защото единия плоден сак бил отлепен... И така 4 дни чакане без отново да ме прегледат, трябвало да мине някой ден, за да установят дали има разлика... И така на 6 ден констатираха, че вече няма смисъл и надежда, вчера ми правиха абразио, днес ме изписаха, а на мен целия свят ми се е свлякъл на гърдите. Не ми се живее... Каква е причината по дяволите...

Съжалявам за изгубените надежди. Физическата болка бързо преминава, но в душата остава завинаги.
За причините - ако не си правила имунологични и генетични изследвания - направете ги.
Понякога не могат да се открият причини. Просто се случва.

Съжелявам Рени за това което си преживяла!Намери сили да продължиш дано никога повече не ти се случват от този род страдания!Прегръдки!

Рени, моите съчувствия за загубата... За съжаление, тези неща се случват и нищо не може да се направи. Не се гневи на лекарите в града и това, че не са те погледнали 4 дни. чакането е ужасно, изпитала съм го.
но... и в най-добрата клиника да беше, и по 4 пъти на ден да те гледаха, на този етап на бременността от лекарите нищо не зависи.

Благодаря за милите думи...

Рени, Съжалявам много! Тежко е, поплачи си сега и после стани и карай напред.

А Джам както винаги е права. Мен светилата в  МД, София ме гледаха в седмицата веднъж официално. Иначе имаше една стажантка, която ме гледаше през ден кат си тръгнат шефовете, но почти криминално.
В толкова ранна бременност ако не помогне задържащата терапия, нищо не може да помогне.
Късмет следващия път!

БЛАГОДАРЯ, но никога в живота си не съм се чувствала така, за първо път от 7 години ги видях, 6 седмица, но ги видях, сърчицата им туптяха, Господи каква горест е обзела цялото ми същество, сълзите се стичат от 2 дни и не мога да ги спра, не мога да спя, не мога да ям, просто погледът ми се рее нанякъде, а мислите са ми само в тях - нашите неродени Дара и Киара, Киара или Деян, Деян или Филип... Всичко беше толкова прекрасно, бяхме толкова щастливи, мечтаехме тайно за хиляди неща... Но няма смисъл да говоря, вие повечето знаете как е...

По-лесно ще преживееш случилото се, ако не ги възприемаш като имена, а просто като ембриони каквито са в 6 г.с. Факт е, помага. Минала съм през това. Два пъти.

Рени, ще имаш своите живи и здрави бебета. Просто мъничко ще се забавят.
Прегръщам те. Излей мъката и продължи напред.

Дано...

По-лесно ще преживееш случилото се, ако не ги възприемаш като имена, а просто като ембриони каквито са в 6 г.с. Факт е, помага. Минала съм през това. Два пъти.

 

Иначе само се натоварваш повече

Искрено ти съчувставам 

Рени, съчувствам ти за преживяното... За жалост се случва и то не рядко...
Но щом веднъж е станало, пак ще стане! Прегръщам те!

По-лесно ще преживееш случилото се, ако не ги възприемаш като имена, а просто като ембриони каквито са в 6 г.с. Факт е, помага. Минала съм през това. Два пъти.

Рени,съчувствам ти искрено за загубата.Това,което ти е казала Сия,е абсолютно вярно-преживяла съм го четири пъти.Изстрадай си мъката и вдигни горе глава-БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА!!!

Pi6a ot laptopa, zatova e na latinica... Samo neznam i ideq si nqmam kak 6te nadigna glava i 6te se izpravq, sega sam na danoto na zemqta...

Reni,виждам,че ти е много тежко,но я се опитай да се успокоиш.Виж колко сме много като тебе с 2-3,че и повече опита.Разбира се не казвам,че е хубаво да си сред неуспелите.По-добре е да успееш ако можеш от първия път,а най-добре е да не се сблъскваш с тези проблеми изобщо,но какво да се прави живота понякога ни поднася изпитания.Спри да се тормозиш с въпроси "защо не стана" и "къде сбърках".Няма да можеш да си отговориш.Дори и лекарите с точност не могат да кажат,а само предполагат.Процеса е много сложен и ние хората все още не можем да се преборим срещу природата.Горе главата и си мисли какво ще правиш от тук нататък.Ще се справиш!Сигурна съм в това.Всички ще успеем някога.Целувки!!!

Pi6a ot laptopa, zatova e na latinica... Samo neznam i ideq si nqmam kak 6te nadigna glava i 6te se izpravq, sega sam na danoto na zemqta...

Ще надигнеш глава и сили ще събереш да продължиш. Зная, че сега всичко ти се вижда непосилно, но мечтата за дете, тя ще ти помогне. Важното в този момент да сте заедно с половинката ти. Да раговаряте, да не се затвярте всеки в черупката си, да си поплачете, ако е нужно или просто да поседите заедно прегърнати. Да усещаш близостта на другия ще ти дава сила и чувството, че не си сама. С времето болката ще се притъпи.

  Целувки и от мен и аз съм чакам да минат 3 те месеца за нов опит след спонтанен аборт сега ще се изнижат и ти пак можеш да опиташ даже ще стане още по бързо )))

  Съжелявам миличка! Поплаках си с теб, защото и аз съм минала през тоа! Знам, че е трудно, но трябва да изправиш глава и да продължиш напред! "За това сме жени, за да страдаме..." и това ще мине, ще видиш!!!!

миличка много съжалявам
ние всички сме с теб заедно ще постигнем целите си
рано или късно ние всички ще бъдем МАМИ
борбата продължава мила горе главата и смело напред