Като стана дума за съниша, и аз да кажа. Тази нощ сънувах, че многоуважана от мен лекарка ми обясняваше, че ин-витрото, което плануваме за другия месец, ще е неуспешно. Е, сега какво? Да се подложа ли? Момичета, не се шегувам. Но изобщо ме няма в тълкуването на сънища. Приятелки, помагайте!
По-скоро сънят ти е отражение на страховете ти. Не го приемай толкова сериозно. Никога не бихме могли да сме сигурни, че разчитаме правилно знаците....ако изобщо има такива.
Момичета, разбирам емоциите ви, страховете ви, надеждите ви и цялата тази палитра от чувства, които бушуват в душите ви! Аз минавам през тях всеки божи ден. Но единственото, което ми помага и ме крепи е рационалното мислене. Това е истината за мен. Ако си позволя да се вглеждам във всяко нещо, да си тълкувам всичко, да си нагласям нещата и прочие, ще полудея. Съвсем сериозно ви казвам. Не си позволявайте да прекалявате. Несериозно е да взимате най-важните решения в живота си, под влияние на някакви си сънища, които нямате и най-бегла представа какво значат или не значат. Единственото, което ще постигнете е да си блъскате главите с въпроси от сорта на - "ами ако...?". Това не ви трябва, повярвайте ми!
Трябва ви здрав разум, доколкото е възможно, предвид емоционалния заряд на това, което ни се случва. Вяра във собствените ви възможности и борбеност!
Успех!
П.С. Иначе бебета и аз сънувам - и мои и чужди и какво ли не. Всякакви простотии сънувам. Всяка божа вечер сънувам - изтощаващо е, вярвайте ми. Научих се да не обръщам внимание на сънищата си и да ги забравям възможно най-бързо, след като се събудя. Факт е, че те отразяват душевното ни състояние и подсъзнанието ни. Вероятно има и изключения, но са твърде малко, за да ги отчитаме като фактор и да ги съотнасяме към самите себе си!
Айде спирам, че се оптплеснах