Мда, тръшкането е период, така се успокоявам и аз. При нас почна по-рано от втората година, дано свърши по-скоро
. Няма събличане, обличане, всичко можем, всичко знаем, кошмар, бият ме, хапят. Навън лежиме по тротоарите... и като са двама става веселба. Стискам зъби, понякога си изпускам нервите и им крещя, това е положението. Побърквам се, че съм безсилна, защото ако остава единият да се тръшка, другият е пресякъл улицата сам или хукнал по някое куче /луди сме по кучета и котки/. Понякога завиждам на майките с едно дете, особено и с баба под ръка, принавам си.
Освен това се бият много един друг, хапят и какво ли още не, все не могат да си поделят играчките, а имат бол. Двамата без надзор е немислимо...
И аз искам трето дете, за да е момиче, но вече давам заден по въпроса...
