Мацки, това с тръшкането е от възрастта според мен, а не заради бебетата. Елена се тръшка от 4 - 5 месеца, а Стефуни си го имаме от 9...
Колкото до извеждането и аз така, първо два дена за 5-10 минути и после колкото дойде .

Цитат на: sia в Ноември 06, 2009, 13:35:27 pm

И аз на опашката за ящно и послушно момиченце или момченце. Че у нас послушни и ящни няма. Ще взема да пиша на дядо Коледа.

От кога те чакам. А, като не е ящно и послушно, ще го връщаш ли?

Сия, да не би да имаш да си признаваш нещо пред другарския съд?

Нищо нямам за признаване. Засега са само мераци. Първо трябва да се справя с инсулина и хашимотото, да махна един миомен възел и остатък от септум в матката и чак тогаз. 

Цветенце, аз Юли го изведох един ден за 1/2 час и на следващия ден - цял ден. Но беше и топло де. Мисля, че ако е хубаво времето и НЕ ДУХА вятър ще му се отрази добре.
Мише, в момента Миташки откровено те мрази задето не си само неговата майка и не прекарваш цялото си време с него. Ако си спомняте бях споделила за изключително трудната адаптация на Валери. Педиатърката ми даде съвет: не го карайте да ви помага за гледането на бебето с влизането вкъщи на новия член. Дайте му малко време. И ако вика или се тръшка не казвайте "Тихо, че ще събудиш бебето", а кажете "не вдигай толкова шум, защото бебето ще се разплаче и ще трябва да го успокоявам вместо да си играя с теб". "прехвърлете цялата вина за промяната върху бебето, но дайте да се разбере, че ще обичате и гледате и него". Не знам доколко е правилен този съвет, но при нас подейства. Другата грешка, която често се допуска е непрекъснато да питаме "радваш ли се, че си батко/кака", да констатираме "колко е хубаво нашето бебе" и т.н. В първите дни бебето трябва да е почти незабележимо за по-голямото дете. В интерес на истината Валери се възприе като батко и започна чак да ми се кара да не взема да забравя Юли в магазина например след  като наши приятели му подариха една пожарна с обяснението "Валери, тази пожарна е подарък за теб, защото си станал батко". А на бебето едно таралежче колкото да има и за него нещо.
Но вече влизаме в  крачка откъм свикване едни с други, Валери не ме подминава все едно не съм в стаята и не говоря на него, нито пък ходи да се гушка в друг с демонстрацията "ти си гледай бебето, ама и мен има кой да ме гушне". Е, всеки път като давам на Юли мляко трябва и за Валери да има освен ако не е много зает с игра, трябва да го къпем във ваничката въпреки че от около 1/2 година го къпем само под душа, но са малки неща и не заслужават особено внимание. Има си и прояви на ревност все пак.

На всички дето са на опашката им пожелавам да им се сбъднат желанията А аз се нареждам след Мини, Стефи, Мармотче и Гери след мнооооого дългата почивка и с претенции за ящна госпожица

Към майките на две и повече деца: абе някой помага ли ви през деня? Щото аз досега съм оставла с двамата вкъщи за по няколко часа и кажи-речи се оправям. Но ако трябва навън да излезнем не виждам как да стане. Баткото с колелото търчи напред или се катери по пързалки и дървета, а аз с количката не мога да го догоня. Ами ако трябва да храня и Юли докато Валери си играе не особено безопасно?!

Мда, забравих да уточня, че с момичетата е друга работа Поне по мои наблюдения.

Мда, забравих да уточня, че с момичетата е друга работа Поне по мои наблюдения.

Нали  и аз така си мисля.

Зависи от много неща и не е до момичета или момчета. Например Алекс никога не е ревнувал, не знам дали защото много сме си говорили, дали защото е по-голям, или просто е такъв по характер. От самото начало се опитва да се грижи за нея, даже имаме опит да я носи да й смени памперса Дали защото имаше време да свикне, че идва нов човек в къщи, тя все пак беше 1 месец в болница, а и никога не съм го изолирала след като дойде. И нас ни посъветваха да го накараме да участва в отглеждането, подкупа с играчка подейства горе-долу. Но на него му беше супер интересно от самото начало и винаги ходеше да я проверява. Даже сега ако нещо стане винаги пита - къде е радмила ми Винаги помага, изхвърля памперси, носи и пюрето, завива я, люлее я...
Нещата се получават, с много търпение, без да се насилват, много е трудно в началото, но е нормално да я има тази ревност. Алекс например сега обяснява, че всички ние, начело със сестра му сме му "най-добрите приятели"

Мишанте, Кристина ме игнорира така като започнах работа.
Чувстваше се определено пренебрегната за сметка на новата ми ангажираност.
Отмина, слава Богу
Ще мине и при вас. Но и на мен ми беше малко криво, признавам.

Иначе за "обичането"...ами ние сме по тая част - често го изразяваме и с думи, тя често ми казва "обичам те", а когато аз и кажа, ми отговаря снизходително - и аз те обичам  
Въпрос на темперамент според мен. Това, че има хора, които не го казват на глас, не означава, че чувствата им са по-слаби.
А ние си го казваме не поради нужда от затвърждаване, просто у нас винаги чувствата, всякакви, са се изразявали бурно и по всякакъв начин  

Джам, пожелавам ти го момиченцето!  Една сладичка, изящна и ящна госпожица! Аз съм в силен и глух, умрял пас по отношение на следващо увеличаване на семейството! Но го пожелавам на всеки, който има мерак и сили за справяне!

Цветенце, аз мойто момиче го изведох навън на петия ден още за две-три минути, като увеличавах всеки ден;температурните условия не са ме спирали, но е била добре облечена, завита и т.н.

Мишантичка, как можеш да питаш представител на мъжкия пол, пък било то и сина си, дали те обича?!
 Трябва да им се внушава, че е така, но не под формата на въпрос, а на изразено твърдение:"Знам, че ме обичаш!"
Е, къде ще ходи после да отрича, нито е удобно, а и е хванат малко натясно и в капан!
Аз лично никога не питам, а на Емма и казвам: "Емичка обича много мама и не трябва да я дърпа така силно за косата, защото и мама ще я дръпне за редкия перчем, но мама е добра и няма да го направи, а и я обича най-много на света!!!"
Засега нищо не ми отговаря, защото не може, а може и да обмисля как да ме надхитри - има около две години да си подготви изказването. Дотогава аз решавам, че ме обича най-много на света!Гадна манипулаторка съм!

Ние пък изкарахме още една безсънна нощ, върнахме се преди малко от спешното отделение и пак с антибиотик, но този път с Phenoxymethylpenicillin. От два дена поддържа температура над и около 38, като я сваляме за около два часа и пак се покачва, а се оказа, че гърлото и ушите са възпалени. Виновна е майка и, която я прати на ясла със сукманче и чорапогащник, за да се осъзнавала и като момиченце, но се оказа, че сезонът не е подходящ за такива усещания. 

Пазете се да сте здрави!!!

Цитат на: via в Ноември 07, 2009, 09:05:28 am

Мда, забравих да уточня, че с момичетата е друга работа Поне по мои наблюдения.

Нали  и аз така си мисля.

Погледайте моите щерки за два часа и ще си промените мнението.

via, аз ги гледам сама събота и неделя и вече е по-лесно от началото.Но Юлия беше доста по-малка от Валери, когато се роди Алекс. При нас колелото не се ползва с особен интерес, но Юлия все търчи напред или пък се влачи някъде далеч и ми се налага да спирам и да я изчаквам.Аз ги водя в двора на училището, където е оградено но все пак има достатъчно пространство Юлия да тича и рита топка напр. Друго любимо място ми е детска площадка Пирамидата в парк Оборище. Тя е оградена и съоръженията са обезопасени, така че аз спокойно се занимавам с Александра като хвърлям един поглед какво прави в момента Юлия. Например в началото се страхувах да я пускам сама на въжетата, ама тя не ми остави избор и се оказа, че тя спокойно се катери докъдето може.Случи се и да падне, но тъй като под въжетата са настлани дървени стърготини и нямаше поражения. Даже в началото аз предпочитах да сме навън когато сме сами, защото Алекс спеше доста повече. Взимах храна от млечната кухня и докато бебето спеше в количката, хранех кака и. Ако се налагаше да кърмя Алекс избирах място където Юлия може да се занимава сравнително сама за кратко. А и ако си в градинката вероятно има достатъчно майки и при нужда можеш да помолиш някоя майка да го наглежда. На мен например ми се е случвало докато храня Юлия да се разреве бебето, а в същото време Юлия, която още не можеше да се храни сама, да настоява да яде. Една майка като видя ситуацията без да сме близки хвана и нахрани Юлия докато аз успокоявах бебето. Разбира се трябва да се внимава, но изхождайки от наблюденията си върху Юлия, се надявам че Валери вече е доста по-послушен в сравнение с преди няколко месеца и слуша поне в част от случаите, когато му кажеш да прави( или да не прави) нещо.

П.П. Ако сте още в квартала можем да се разходим някой път заедно.

Момичета, при нас няма бебе, но истериите и тръшканията от известно време са невероятни.

Как се справяте, моля помогнете.
При нас всичко е контра. няма да се облече, няма да се съблече, няма да направи това... няма да направи онова.... За да достигнем до елементарен резултат /например събличенето на спалния чувал/, ми коства страхотни психически и физически сили.
Сутрин излиза в последната секунда, за да хвана влака до Мюнхен,  разтреперана от нерви, защото госпожицата не иска да стане, да се съблече, да седне на гърнето. Иска да извършва всичко сама и не дай си Боже си го направил вместо нея, настава кански истеричен рев...... До последната възможна секунда гледам поне да я облека и нахраня.

Да не говорим за истеричните изблици, траещи по 30 - 40 минути ако нещо не мине на нейната. Нейната - обикновено са абсолютни глупости, защо съм и разкопчала блузата например, защо аз съм и занесла гърнето.... все от този род.

Не издържам, признавам си честно, мисля, че имам нужда от психолог.

И ми става още по-гадно и смачкано, като си помисля, че децата трябва са ни най-голямата радост, най-слънчевото нещо......   А аз напоследъг не ги усещам нещата така.
Къде греща. Моля помагайте със съвети. Това дете го отглеждах с такава обич, то наистина беше най-слънчевото, лачезарно бебе, което малко преди 2те години се превърна в ужасен ИНАТ, каприз и лигня.

Албенче не мисля, че ти грешиш децата минават през различни периоди, ще отмине трябва да се въоръжиш с много търпение обаче.Моят син например имаше един доста дълъг период, в който се държеше като пубертет, блъскаше вратите, удряше ни, обиждаше ни и какволи още не имало е моменти, в които ми е идвало да потъна в земята от срам-например иска нещо и като му откажа се почва ти си лоша, ти си мръсна, мразя те и т.н.т. .Ама ето, че поотрасна и нещата доста се промениха не че сега е супер послушен ама се държи много по-различно, по-зряло някак.
Успех дано скоро излезете от този период.

И ми става още по-гадно и смачкано, като си помисля, че децата трябва са ни най-голямата радост, най-слънчевото нещо......   А аз напоследъг не ги усещам нещата така.
Къде греща. Моля помагайте със съвети. Това дете го отглеждах с такава обич, то наистина беше най-слънчевото, лачезарно бебе, което малко преди 2те години се превърна в ужасен ИНАТ, каприз и лигня.

никъде не грешиш. това е ПЕРИОД. човек с времето разбира, че децата не само усмихнати слънчица през цялото време (или поне не всички са така).

Бени мила, това което описваш за твоята дъщеря все едно съм го писала аз за моето диване. Период е верно, но ние май ще бием рекордите по времетраене...
И аз си обвинявах, че правя грешки и сигурно правя, но не чак до там, че детето да е истерично почти непрекъснато. За разходките пък какво да кажа, еми не ми се излиза, повече от кошмарно е, но излизам защото е добре за детето. Превръщам се в един цербер, който дебне и върви по сина си, само и само да предотвартявам неприятните ситуации, като побой над малки прохождащи бебета например и куп други неприятни изненади.
Сега има промяна макар и лека, дали заради яслата, дали защото порастна, дали заради двете, незнам, но има. Търпение казват, обаче когато си на ръба на психически и физически сили, това звучи безумно, но е верно.

Мда, понякога е направо невъзможно да проявиш повече търпение, откъде да го вземеш като ти иде направо да експлоадираш от нерви. Но все пак се старая да са винаги в главата ми простичките думи н а мъжа ми, обясняващи всяка подобна ситуация - "това е дете, цвета" - и и ме оставя без право да почна да обяснявам, че все пак и аз съм човек Такива са децата в този си период и толкоз - някои в по-голяма степен, други в по-малка и много рядко се срещат такива, дето не минават през тръшкането - според повечето книги това даже не било здравословно за психиката им Така че явно наистина търпението е решението. Някъде четох, че препоръчват и джин (за родителите, не за децата )

Виа, аз имам все още много малко опит в гледането на две деца, за да се изказвам, ама дори и за тези две седмици и отгоре, си ми е трудно, въпреки че майка ми и свекърва ми се редуваха да помагат Надявам се да вляза в крачка и да успявам да се организирам по-добре. Още докато бях бременна не си го представях как ще стане това с разходките след като родя - то като съм само със Симона се прибираме припотени, изнервени и скарани. Затова потърсих човек, който да ми помага - едно момиче ще идва в къщи три делнични дни за по три часа, като идеята ми е да оползотворяваме времето основно в разходки. Ако времето не позволява разходка- ще ми помага с нещо в къщи, според ситуацията. Ще пробваме в началото този вариант.

Бени, ти Алекс си го виждала и го познаваш Знаеш какъв е като се затръшка. Още го имаме този период, но вече комуникацията е доста по-лесно. Но, повярвай ми, стигало се е до там, като в оная реклама - някой от нас да седне и да се тръшка заедно с него. Е, вервай ми и това има ефект Оставяш я да се справя сама до колкото може, тя ще разбере самичка, че не става и ще дойде да иска помощ. При нас полека лека така се получи. За съжаление, освен да ти кажа да се опиташ да потърпиш, няма друг лек или вариант. И... джин... евентуално

Сия, пожелавам ти бързо да се справиш с препятствията и скоро да има за какво да се хвалиш, както го желая и на другите момичетата! Аз нямаше да питам, ако Уайт не беше сложила мигащи човечета.

За гледането и аз сама си ги гледам при това не само през деня, ами си е денонощно, добре че е яслата и като е здрава Ели да ходи. Преди Никола ми помагаше с къпането, ама сега и това сама правя. Разходката, малкия в кенгуруто, Ели в количката и излизанията са с цел да напазарувам примерно или да я прибера от яслата - това са ни разходките. После минахме на варианта Стефан в количката, Ели на бъги борда, ама с тия тръшкания на сред улицата пак се върнах на кенгуруто. Иначе на площадката търча подире и с количката за това избягвам да го правя често.

albenanedelcheva, и аз се успокоявам, че това с тръшкането е период. И Ели се тръшка за невероятни неща, като например, че баща и и е сгънал кошарата, а не аз и разни неща, които на нас ни се струват незначителни, но явно за двегодишните са супер важни .