Мила Power, толкова много съжалявам. Не знам защо се случва това, но знам как боли. Знам, че няма думи, които да те утешат. Знам, че утеха няма. Знам, че болката никога няма да изчезне. Знам, че нищо и никога няма да запълни липсата на детето ми и да замени любовта ми към него. И ако нещо изобщо ми дава утеха, то е мисълта, че тя си отиде обичана, нищо, че не успяхме дори да я гушнем. И знам, че тя го знае.
И твоята бебка го знае, миличка. Тя е имала своя живот в теб, макар и кратък. И е усетила любовта ти. Няма как иначе, след като ние я усещахме - тя струше от постовете ти.
Знам колко искаш да си мама и ти го пожелавам от цялото си сърце. И знам, че ти ще бъдеш мама. Но знам, че ти вече си мама. И някой ден пак ще сте заедно, там някъде - във вечността.
Прегръщам те и плача с теб.
