Добро утро!
Много е дъждовно, но дано това не ви влияе много на настроението.
Сега ще ви разкажа какъв номер ми скрои Михаела миналата седмица.
Как си загубих дебитната карта, блокирахме я чрез банката и накрая я намерих в къщи, на най-невероятното място!
Първо, ще кажа, че тя ако ми набара портмонето, и доставя голямо удоволствие, да извади от него всичките ми карти, документи и пари. Миналата седмица, в сряда, докато я усетя набързо успя да ми ошета портмонето. След това прибрах всички карти и документи вътре. Но дебитната карта липсваше! Помислих си, че всъщност, тя не е била в портмонето, а някъде другаде. Започна голямото търсене. Прерових си всички джобове, чанти; тършувах в колата... На другия ден, докато спа Михаела, преместих дивана, надигнах килима от всички страни. Е, поне, намерих други изгубени неща и една карта за един здравен център под килима.
Няма я и я няма!
Пропуснах да вметна, че всъщност, тази карта е на мъжа ми, но ми я е дал да я ползвам аз.
Последно я бях използвала в Кауфланд в понеделник. Надеждата ми бе, ако там съм я изгубила, някой да я е предал на Информацията в Кауфланд. В петък отново ходих да пазарувам там и питах на касите и на информацията дали няма при тях изгубена (или по-точно намерена) дебитна карта. Жената прерови няколко чекмеджета и каза: "Няма!"
Накрая, се упрекнах, че сигурно съм я изпуснала на паркинга и вече се е озовала на боклука.
Прибегнах до крайната мярка - обадих се на мъжа ми, казах му, че е загубена и той съответно, веднага звънна в банката да я блокират и да заяви нова.
Дойде събота. Ще пускам пералнята. Но преди да пъхна вътре прането, проверявам да няма нещо вътре, че Михаела ми прави изненади. Какво да ви кажа! Дебитната карта излезе от пералнята! Така се ядосах! Нямам думи!
А то невинното дребосъче - няма какво да му кажеш дори.