Shushku, миличка, аз ти бях писала и на лични, но ще си позволя и тук да изкажа някой мои виждания.
В началото и аз като теб, минавайки на този вариант се опасявах от много неща. Ако прочетеш цялата тема ще видиш. Но в последствие, признавам си, с помощта на мненията на много от момичетата точно в тази тема, стигнах до някои изводи, които са:
1. Да, гените са важни, но в крайна сметка при донорство на Я., детето ще има шанса да наследи гените на мъжа ти!
2. И твое биологично да е, много често децата не приличат на никой (както чисто физически, така и по характер). Свидетели сме как обикновенно на големи красавци се раждат твърде неугледни дечица, както и обратното... Природата може да си направи големи шеги, така че няма как да се застраховаш в това отношение. Или на някой твърде гениален се ражда посредствено дете, руснаците имат поговорка за това - "Природа отдьхает"
Или представи си наследи някой гаден ген на някоя злобна прабаба (често в рода има по една такава) и тогава какво става?
3. Аз смятам, че идването на децата на бял свят и конкретно при родителите си не е толкова случаен процес на събиране на гени, колкото ние често си мислим. Както и съм сигурна, че има някаква съдба ( Бог, карма, каквото решиш..)Т.е ако е писано точно това детенце да дойде при теб, то ще дойде по един или друг начин, независимо дали с донор, дали чрез осиновяване или чрез поредното успешно инвитро.
Така че, като един генерален извод можем да кажем - остави се на събдата, тя ще ти даде знаци, направи това, което зависи от теб, а в крайна сметка ще стане това, което е писано да стане!