Добро ви утро.
Гледам, засипали сте ме с оферти за транспорт.
Супер сте!
Сега, чакайте малко.
Много е вероятно на 12-ти да дойдем до София, да водим малката на детско коледно парти.
Той затова вчера мъжът ми, като чу колко съм доволна от срещата със собственика на Феникс и ми вика: "Аха, колко кашона ще трябва да караме за София?
Да не си уредила ТИР?"
Миналата година той кара чаршафите към вас.
Сега, малко офф. Но снощи нямах време да ви разкажа как протече срещата, но е много комично и искам да го споделя тук.
Първо, мой приятел ми посредничи, за да се свържа с шефа на фирма Феникс, но ме предупреди, че е "кривак".
Вчера влизам в кабинета му (между другото съм и с Михаела, която спи в количката си; часът е към 14:30). Вътре в кабинета гърми силна рок музика.
аз: Добър ден!
той: Здравейте! Вие сте на Сашо ...
аз: да, аз съм познатата на Сашо.
той: Сядайте сега тук и кажете къде ви сърби и къде да ви почешем!
(хм, странно начало на разговора
)
аз: аз съм от сдружение Зачатие... ежегодна инициатива ... дома в Роман ... 2 години ги купуваме от вас чорапите, но ще сме благодарни, ако вие ни подпомогнете (тук съвсем накратко му представих нещата)
той: Колко деца са в дома?
аз: 103.
той: по колко чифта трябват?
аз: ами, ще се радваме на по 2 чифта.
той: Добре, другата седмица ги имате.
После сподели, че и друг път е дарявал, но дарението не стигнало до адресата, а посредниците се оказали някакви мошеници. Та после го викали в полицията и т.н.
Ох, като взе да ми говори така, та върви, че му разправяй, че ние сме почтени.
Как да го убедя!?
Обещах му, че ще го държа в течение и след като бъде осъществено посещението в Дома, ще му пусна линк с информацията.
Набързо ме отпрати, но твърдо обеща, че ще ни свърши работа и ще се надява и ние да доставим чорапите, където трябва.
Странен тип.