Майчета, почвам тази тема, защото ми ще ми е полезно да разбера мнението ви за яслите. Предстои ни да тръгнем, но не съм убедена, че сега точно е времето - преди всички грипове, сополи и кашлици да вземат пълната си сила. В по-голямата част от времето си съм вкъщи и мога да я гледам, а в дните, когато съм заета мога да ползвам бавачка и това ме прави несигурна за избора ми. Е, бавачката си е скъпо нещо, но пък здравето на дъщеря ми! А детето обича да общува...

Чапла,
и аз съм точно на тази вълна. Темата ме вълнува. Принципно съм противник на яслите по ред причини, които сега нямам време да обобщя.
Лошото е, че в крайна сметка, ще се наложи да си дам детето, въпреки, че не съм убедена, че трябва.

Обещавам ти по-късно да се включа по-подробно.

И аз като теб се притеснявах да пусна сина ми на ясла през есента, заради грипове. Затова го направих на пролет, но нямаше разлика. Пак си боледуваше през есента и зимата. Иначе бях много доволна, той е много общителен и ходеше с голямо удоволствие. После нямахме проблем с градината, а сега вече е ученик. Винаги съм била на мнение, че децата трябва да растат с деца. Колкото и да им обръщаме внимание друго си е да общуват с връстниците си. Но ако има вариант да се гледа поне до възраст за детска градина, по-добре отложи яслата. Сега с дъщеря ми ще процедирам така. Ноември навършва годинка и аз ще се връщам на работа. Свекърва ми ще я гледа, а като стане на 3г. ще я пусна на градина Успех!

chapla, има подобна тема с названието "помагайте кошмара ясла"... http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=35191.0. И все пак да ти кажа защо аз избрах яслата, защото дори и да съм си у дома по цял ден, аз работя и съответно не мога да обръщам толкова внимание на Ели и на нея и е скучно и определено иска да играе с други деца. Второто е, че в яслата децата се учат едно от друго - това може да докара разбира се и лоши, но и добри навици. За болестите мисля, че и в къщи да стои по цял ден пак не е застрахована от болести, защото детето до 6 годишна възраст си изгражда имунитет.

chapla,

детето ти е много малко, за да бъде откъснато от майка си. остави настрана боледуването. дали ще го пуснеш наесен или напролет - все тая. вирусите си върлуват, бактериите също. въпросът е кога детето е по-готово да се отдели от мама и възраст от 1 година и 3 месеца не е достатъчна за това.

щом не си притисната от обстоятелствата, можеш да си позволиш да си гледаш детето и да ползваш бавачка, моят съвет е да си задържиш детето поне още 1 година у дома.
децата на годинка и нещо имат основно нужда от мама. това го пише във всяка книга. общуването с други деца като потребност идва на по-късен етап. а и нали излизате на разходка, ходите по детски площадки - достатъчно деца има там за общуване.
не си стресирай излишно детето.

Споделям мнението на Джам - всяка дума.

Защо съм против яслите:
1.децата на годинка и нещо имат основно нужда от мама. това го пише във всяка книга. общуването с други деца като потребност идва на по-късен етап.
За децата до 3-годишна възраст е добре да растат в домашна (а не в социална) среда.

2. попадането в нова среда си е огромен стрес за невръстното дете - именно от стреса спада драстично и без това крехкия имунитет и затова се отключват куп болести. Поради занижения имунитет децата от най-малкото кихване си прихващат и обменят бацилите.

3. свързано е с причина 2. детето ми ще боледува много и ще се получава, че ще ходи например една седмица на ясла и една седмица ще боледува в къщи, което почти обезсмисля ходенето на ясла. За съжаление, много родители съвсем съзнателно си водят децата болни, защото няма кой да ги гледа, но в това време разболяват още няколко деца.

4. не винаги децата са обгрижвани добре - често майки си ги взимат опикани или пък с подсечено дупе. Знам, че персоналът не гледа с добро око на тези, които не са приучени на гърне. А аз не искам да избързвам с това.

5.храната
Тук в Русе детската кухня е само една, т.е. във всички ясли всеки зен децата ядат едно и също. По отношение на храната нямам избор. А моето дете си яде домашна храна, приготвена от мен; а по-рядко - от бурканчета на Гербер. не смятам, че храната от детската кухня е по-добра. Дават им кремове бъкани със захар, а основното често е от кайма или от месо, каквото не бих дала на детето.
(Тук, ако искате ме упреквайте, но съм маниак на тема здравословно хранене на детето.) Старая се да и подбирам най-чистото месо, най-добрия зехтин, качествено краве масло и сирене и т.н. Я в яслата храната ще е приоготвена с просто олио, с пилешко барабар с кожите, свинско заедно с тлъстините .... е, не ми се иска да яде това детето.

6. в най-близката ясла до нас децата не ги извеждат преди обяд въобще, въпреки хубавата градинка с много люлки и пързалки, която имат. Не ги извеждат, може би, защото така е по-лесно, независимо колко е хубаво времето навън. Извеждат ги само следобед, когато вече майките си ги прибират.

7. има прекалено строг ред и дисциплина, което смятам, че допълнително ще стресира детето. Например, сядане на гърне под час, пиене на вода под час и други подобни, които съм чувала.

Защо все пак, ще дам детето си на ясла:
1. Защото вече ще е минала 2 годишна възраст

2. Защото е по-евтин вариант от детегледачката,

3. Защото все пак ще общува с връстници,

4. Защото майка ми е заета, а не бих искала свекърва ми да я гледа, нито пък мъжът ми го иска това.

"За децата до 3-годишна възраст е добре да растат в домашна (а не в социална) среда."

Даже и до 4-5 г възраст.

ДГ в БГ = Символ на мизерия - духовна, физическа, всякаква. Символ на казарма от пеленките. Само от думата "ДГ" ми настръхва косата.

"Детска кухня" ->> жалък и позорен остатък от едно общество без бъдеще. Символ на тоталната мизерия- човек, мъкнещ ядене от разни социални учреждения у дома, за да си храни децата.
Тежко и горко ни ако на децата ни поне едно ядене в домашни условия не можем да приготвим. Без кухня у дома не може да се гледат деца. По никакъв начин- и от социална и от здравна гледна точка.

"Например, сядане на гърне под час, пиене на вода под час и други подобни, които съм чувала."
Мдааа... социализма е в сърцата и умовете.

Ако зависи от мен, ще си остана в къщи и ще си гледам детето до предучилищна, но няма как. Кандидаствахме още за първа яслена група, а и тази година не защото искам да го фишна в яслата и да съм свободна от 9 до 17 часа, а защото нашата баба в къщи като друсне кръвно 220/100 и се чудя на работа ли да ходя, дете ли да гледам или за нея да викам доктор, ако недай си боже мъжа ми е дневна смяна /а неговата работа е нископлатена но отговорна/. Та за това.

За Детските кухни съм напълно съгласна с мнението на Бърди.

За Детските градини по време на социализма - не съвсем. В моето детство майка ми е имала групи и от по 43 деца, посещаващи си градината, не само по списък. Та не си представям как по друг начин ще се извървиш до тоалетната със всяко дете без час, поискало това и ще зарежеш останалите 42 при мързелива лелка, която не носи никаква отговорност. Колкото до това, че безхаберни педагози е имало и ще има, аз съм бита /прибрали са ме с посиняли следи от побоя/ в яслата от колежка на майка ми поради това, че съм ревала за мама... Оттогава мразя ДГ, дори в групата на майка ми не исках да седя.

За Вики от другата година съм си решила май проблема - в читалището организират полуднента ДГ от девет до 12. Занимаваг ги, после си обядва в къщи и си спи в собственото легло. А на баба й остава един полуден почивка.

Ако имам възможност бих си седяла и бих си я гледала Катето вкъщи, но за съжаление няма май да имам такава. Освен това моето менение:
колкото и да плюем по ясли и детски градини, истина е че децата там научават много повече (и добри и лоши, за съжаление) неща, отколкото биха научили, ако си стоят вкъщи с мама и тати. Колкото и да желаем да се занимаваме с тях има си неща, които трябва да се свършат, а децата си искат игра и занимание. Не че това е някакво бреме или нещо такова. Виждам я Катето колко добре се забавлясва с дружките си в парка, въпреки, че са още мънички. Гледат едно от друго и всеки ден научава нещо ново.
Болести че има - има в яслите, но дали ще боледува в яслата, дали след това в детската градина или през цялата зима на първи клас. Незнам кое е по-добро и кое по-лошо, там само специалистите могат да кажат. Сестра ми не ходи на детска градина и целия први клас беше все болна, сега си има хронична кашлица зимно време, и то не е породено от липса на грижи за нея.
Аз лично никога не съм обичала детската градина
Надявам се да намеря най-доброто решение за бебка, а не това което ще е най-добро и удобно за мен

колкото и да плюем по ясли и детски градини, истина е че децата там научават много повече (и добри и лоши, за съжаление) неща, отколкото биха научили, ако си стоят вкъщи с мама и тати.

С това не съм съгласна. Кое няма да се научи - да се съблича, да се облича, да ползва гърне/тоалетна, да си мие ръцете преди ядене или след като се прибере от разходка, да има определен режим. Може би да общува? Според мен общуването в такава възраст е проекция на семейния модел, не на социалния такъв.
Колкото до "моженето" на неща като рисуване, апликиране, четене на приказки, обяснения , не виждам кое е невъзможното.
Не бих стимулирала детето ми да се забавлява с дружките си и да копира чуждо поведение или чужди постижения.

Незнам защо съвременните родители все едно, че са на състезание - кога ще проходи, кога ще проговори, кога ще прояде само, много "кога-та". Аз лично оставям място и за собствената индивидуалност на детето си - ми не ще да рисува за момента например. И кво да правя?!? Не го приемам като "черна овца" в някакво социо стадо, в което негови връстници драскат по листа, стени или асфалт.

Едно време в соц-а имаше един стремеж към образованието на "всестранно развита личност". Те таквоз животно за мен няма.  Много от днешните родители, бомбандирани от кви ли не комерсаилани теоррии и течения залитат в такава насока, без  за това да се тръби по минтинги и конгреси.

Мдааааа, мисля, че никой тук не спори, че най-доброто за детето е да е при майка си. И въобще не стои въпросът да го дам ли на ясла или не ако има възможност майката да си го гледа. Може би има и такива майки, но си мисля, че няма такива в този форум.
Но когато обстоятелствата налагат, го даваш на ясла и това е. Майката работи, бабата, да кажем, и тя, или пък е възрастна и не може да поеме отговорност. Тук някои препоръчват бавачка пред ясла. Ама като нямаш възможност, даваш детето на ясла.

п.п. Лейди, а че не са ти нарисувани стените в къщи, ич и не съжалявай. Водим борба с една малка художничка и уж помни, че само на листа се рисува, ама кат се развихри и не подбира. 

Аз също съм против яслите, ама.... По препоръка на полмулог трябва да си я гледам (или детегледачка) поне до 3 години. Силно се надавям да успеем да спазим препоръките, ако не на пролет тръгва.
Относно обучаването и това, какво ще научи детето - еми моята дъщеря говори и разсъждава като "дърто" както се казва. Пее песни, казва стихчета кратки, "рисува", преразказва приказките, които четем. Едва ли в яслата ще научи повече неща от това. Въпроса опира единствено до финансите, м...мка му.

Ох, тия ясли... Хич не искам да ги мисля, ще вземем решение скоро, но съм съгласна с всички, и с Бърди, естествено  , които смятат, че за детето е най-добре да е при мама. А кухнята... Тук от кухнята за първа група дават пюрета за основно, а аз вече й давам с вилица намачкано, нали имаме едно зъбче само. Абе ясно е, че манджата в кухните не е най-доброто, което можем да предложим на детето

Аз пък съм на противоположно мнение.
1. Дажами, моята дъщеря беше на 1г8м когато тръгна, както е извесно имахме доста проблрмно адаптиране. По същото време беше започнало и едно дте на 1г, още неможеше да ходи.. То не ревеше и нямаше проблени с адаптацията.
По този повод си говрихме с възпитателката, че възрастта преди и около 2те години /имайки се предвид, че тогава започва бебешкия пубертет/ е най-трудна за адаптация. Неиното мнение беше, че около 1 год. или вече иколо 2год 6 мес е по лесно.
2. Да ме извини д-р Бърди, но абсолютно не съм съгласна, с неговото мнение, че дацата трябва да си стоят в къщи, особено пък до 4-5 год. възраст. Особено пък за деца като нашето, говорещо Бг в къши и живеешо в чужда държава. Абсолютно задължително за мен е, детето да се включи в системата на държавата и научи езика колкото е възможно по-рано. Созиална инъеграция се нарича това. Тук дори по тази точка децата имат предимство при кандидатстване.
3, В яслата, където ходи Дара няма такива неша, като пиене на вода под час /шишетата са им оставени и всяко дете има свободен достъп до всоето/, няма сядане на гърне под час, сменят им памперси и това е, до 1 клас, нещо което на мен не ми харесва.
4. Благодарение на яслата - дъщеря ми се научи да се храни сама, реже идеално с нож, пее прекрасно песни на немски..... и още и още. Да не говорим, че им измислят там непрекъснато нови и нови забавления, всички придружени с нещо познавателно. Спортуват и имат страхотен двор със съответните съоръжения за забавления в него. Аз това в къщи не мога да и го предоставя.
Ако тя си е у дома, аз ще се опитвам да сготвя нещо за нея,  докато тя помага, каче на на стола, въоръжена с нож или разливайки вода по себе си и пода. Ще се опитвам да пусна прахосмукачка, докатя непрекъснато ми я спира или издърпва кабела..... е резултатаще е изнервена майка и несвършена пълноценно никаква работа, нито работа със детето, нито домакинска такава. Такова е положението поне при мен. Може би някои се справят по-добре.


П. П. Д-р Бърди, прави ми впечатление, че стане ли въпрос за България и нещо свързано с нея, Вие се изказвате с безкрайна омраза и жлъч. Може би имате причина за това, но не мисля, че от каквато и да е било ситуация трябва да се съди така генерално и с такова отрицание за всичко.
ПРОСТЕТЕ, НО НЕ МИ ЗВУЧИ ДОБРЕ.

пОЗДРАВИ

Вие четете моите мисли без внимание, се вижда.
Аз пиша "ДГ в БГ", а не ДГ въобще.
ДГ в Гърция, ако се изключат частните и някои държавни, са същите както в Бг но без този Бг манталитет в тях.
В Гръцка ДГ с памперс не приемат (ако не е частна), например.

За съжаление спомените ми от Бг са толкова негативни,тъжни, унищожителни, че просто не ми е възможно да бъда "позитивен". Това се засилва още повече и от годините прекарани извън Бг, когато човек ясно вижда цялата трагедия на миналия ни живот, безсъстоятелността и пустотата му, наивността ни и това колко и как са ни правили на маймуни и използвали. Бг нация няма историческа памет- новото поколение не му пука. Старото е така налегнато от мизерия, че е загубило всичко в борба да си плати сметките за ток и парно и/или да "върже бюджета". Няма нищо по-унищожително за характера на една личност от безспирното безпаричие. За няколко години се нанасят такива щети, които с десетилетия не могат да се поправят.

Вие пък не се засягайте, и не четете щом Ви дразни.
Да обичам по поръчка и "по подразбиране" не мога.

***
За ДГ

ДГ е нужна на съвременото общество за да може хората да се стандартизират. Нашето общество НЯМА нужда от личности. Личността има претенции, задава въпроси, оспорва мястото на "управляващата класа" (или по произход такава, или по мафия станала такава). Многото силни и успяващи личности са заплаха за тези, искащи да живеят все по-богато и по-добре за сметка на всички останали. Защо? защото в системата на тяхната си "демокрация" всяко способно дете е претендент за по-добро място под слънцето, вместо техните деца. И понеже е демокрация- който има по-висока успеваемост от само себе си е с по-добър старт. Има ли по-добър начин да Ви "срежат детето" ( не му обръщат внимание в училище, лоши класове с бездарни учители, невъзможност да следва в престижен Университет) с оправданието че има "лоша успеваемост"? каквато може би има, по причина на миналите му години? Чрез Вашите грешки, те се оправдават в тяхна полза... .
Как да орежем кандидатите за по-добър живот? като ги "фризираме от малки". Чрез загуба на индивидуалност, пластичност на поведението според желанието на всеки следващ феодал ( не си послушен, асоциално дете и т.н.), насаждане от малки на децата на мнението, че тяхното мнение, желания, личностни особености, на всяка цена са грешни, неприемливи, порочни, за "корекция".

Не Ви ли прави също впечатление че, почти всичко в съвременната детска психология, психиатрия е "корективно", а не развиващо? Те все "коригират" нещо у децата.Те по подразбиране ( и в невъзможност дълбоко да разберат детското поведение)приемат всеки елемент от детското поведение за "по подразбиране" грешен.От къде на къде всяко по-буйно дете трябва да се кръщава с "дефицит на внимание", само и само защото някой изперкал Американец седящ в Харвардски кабинет му се прави наука? От къде на къде всяко дете предпочитащо усамотяване ще се кръщава "аутистично"? Къде е границата между истинското детско психиатрично разстройство (вероятно сходно с шизофрения) и невинните детски особености в поведението, плод на социални и личностни фактори? С какво право ще се "инжектират темите за секса" в сферата на детското поведение? Кое доказва такъв подход? факти? Може ли някой да ме убеди че е видял дете на 3-4 години, което по сексуални причини да мрази баща си? Аз за 20 години почти практика, такова дете не съм видял.


Кой поставя критериите, кое е "физиологично", и кое не е? Пак те самите. Те самите си създават критериите, трябващи да са валидни за всички деца, от които критерии следва ТЯХНОТО "лечение" (подходи, мерки). Всеки,който се опита да оспори този подход се кръщава "кретен". Не Ви ли прави също впечатления че, всички тези странни психологични "заболявания" са с честота огромна за САЩ, УК и други подобни общества, докато в съвсем малък процент се срещат в страни като Дания, Норвегия, Швеция? Може би кръщаваме обществени причини за абнормно детско поведение - "медицински"? каквито всъщност няма/ не съществуват като медицински факт?

Всеки,който днес се опитва да положи ударението върху това ДА СЕ развиват децата съобразно техните дадености, характерови особености, семейна  среда, е жестоко игнориран. В този аспект, как оцеля Монтесори метода в тази реалност, и има световно признание, е просто чудо.


Безспорно децата придобиват някакви социални навици, по-добре се справят с езика, изглеждат по-самостоятелни.
Но това е изстрадан опит. Тези деца са като преждевременно зрели. Само там където ДГ е наистина отлична, тези неща не се забелязват, и нещата изглеждат по естествено.
ДГ е социална необходимост поради заетост на родителите. Тя прави децата социално "приемливи" за едно общество, като "фризирани по мярка". Всичко това идва за сметка на до известна степен "смачкана индивидуалност". И това си личи.
Родителите се радват, защото детето е по-лесно в ежедневието. Да но това е защото детето се е научило да подтиска своите желания, поведение, и да го съобразява с другите. Това разбира се е нужно по принцип, но е важно в коя възраст на детето това ще стане, и не е същото дали това ще почне от 2-3годинки, или от 5.

До 5-6 годинки у едно дете се изгражда "твърдото ядро" на социално и личностно поведение и личност/характеристики. Когато кажете на едно дете на 5-6 някои неща, или го карате за нещо, или му говорите нещо, то ги осмисля, и/или мисли по тях. Докато у по-малкото тези неща предизвикват реакции тип "светофар"- червно, зелено. Едно малко дете е като пластелин в една ДГ- който и както си иска го оформя. И на Вашите усилия да го оформите, съобразно Вашите разбирания, се слага окончателен кръст. Едно по-голямо дете е ригидно- то пита, интересува се, осмисля. То има "основа", която е стабилна, и всичко се пречупва през нея, а не "играе независимо от нея". Едно голямо дете ще Ви каже - "учителката е с мръсни ръце, но ние не трябва да сме с мръсни ръце, нали така мамо/татко?" Докато малкото ще приеме че И така може. И когато го накарате да си мие редовно ръцете, в неговото съзнание е че може и така И иначе. Тоест- никак определено. Проекция на това в по-голяма възраст - липса на собсвено стабилно мнение и поведение на "фурнаджийска лопата" според обстоятелствата. Водещо личността до цинизъм,контрапродуктивност, личностен застой.

Принудителните адаптации у толкова малки деца, откъсването им от привичната им социална и семейна среда и рутини, са трагични събития за дете на възраст 1-2-3г - това са неизследвани феномени, с дълбоки и дълготрайни последствия. Които никой не познава  в дълбочина, за които никой не се интересува, не пита, не изследва.
Не си мислете че щом детето не говори за тях,изглежда весело, то ги е забравило. Те са дълбоко в детето и ще се проявят под различни лица някога.
Именно агресивността, загубата на чувството на сигурност, сблъсъка с неприятни прототипи на поведение, както и принудата, упражнявана върху децата по повод и без повод, са корените на:

* егоизъм и жестокост
* невъзможност да се живее в семейство с друг човек
* маниакална подозрителност, недоверие, несигурност, липса на инициативност, липса на вяра в собствените способности, лоша успеваемост.

Много може още да се пише, но да не изморяваме четящите. Аз лично смятам Монтесори метода за най-правилния що се отнася до възпитанието на децата в един колектив. Но Монтесори може да правите у дома, в малка частна ДГ, и не е задължително в големи, казионни детски градини. Което значи че методът е важен, а не това, къде се прилага.

Много хора са единодушни че поколението от края на 19 и началото на 20 век бяха "златни човешки поколения". Унищожени в две Световни войни. А бяха такива поколения, защото детски градини, каквито днес познаваме, ги нямаше - по мизерно, или по-малко мизерно, децата се гледаха и възпитаваха в естествената им среда. Плюс- многото деца в едно семейство, което е може би втори по значимост и важност фактор.

Лично мнение! моля да не се приема присърце.

А аз съм страшно впечатлена от изследванията, които трябва да се подготвят за прием в ясла - ВАСЕРМАН на единия родител!!! 

Бени, хем съм съгласна с теб, хем имам някои възражения.

По този повод си говрихме с възпитателката, че възрастта преди и около 2те години /имайки се предвид, че тогава започва бебешкия пубертет/ е най-трудна за адаптация. Неиното мнение беше, че около 1 год. или вече иколо 2год 6 мес е по лесно.

пак твърдя, че е до дете, а не до възраст. примерът, който сама си дала, показва това. моят син тръгна на 2 години и 4 месеца - не протече никак лесно. в момента посещава първа група в ДГ, където идват за пръв път на градина 3 годишни деца - е, 3 седмици плачеха всички сутрин, а едно детенце плачеше и по цял ден. толкоз за възрастта и адаптацията.

Благодарение на яслата - дъщеря ми се научи да се храни сама, реже идеално с нож, пее прекрасно песни на немски..... и още и още. Да не говорим, че им измислят там непрекъснато нови и нови забавления, всички придружени с нещо познавателно. Спортуват и имат страхотен двор със съответните съоръжения за забавления в него.
пОЗДРАВИ

нека уточним - дъщеря ти научи всичко това благодарение на НЕМСКАТА ясла, а не на яслата въобще! ако я беше дала в българска държавна ясла, картинката щеше да е съвсем различна. та синът ми за 8 месеца в яслата беше извеждан около 10 пъти общо навън и то не да спортува и не в страхотен двор, а на терасата, където стояха скупчени като стадо.... нека не продължавам.

съгласна съм с голяма част от размислите на Birdie... и ми е тъжно от това, много тъжно.

Birdie, прекрасно сте го написал, напълно съм съгласна . Далеч не всички ясли и ДГ В Германия са цвете zа мирисане. Аz лично смятам Монтесори и Валдорф ДГ zа
най-добрия иzбор. Малки групи, индивидуален подход, но са частни и не всеки моzе да си го поzволи. 

Поzдрави                        

Няма по-ясен пример за валидността на написаното от мен от картината,която днес представляват УК и САЩ.
Вижте какви джунгли са, какво е огромното социално и обществено разделение. Къде са болшинството деца в тяхното общество.

УК, която е сред най-богатите държави в ЕС, е същевременно държавата с най-голямата детска бедност в ЕС. Вижте мизерията на средния англичанин, безизходността на огромна част от населението им- социална, материална, духовна. Вижте че цели слоеве от населението им живеят само и изключително на социални помощи, без бъдеще. Как техните деца да преуспеят? Не гледайте Оксфорд, Кембридж, витрините. Те са за 5% от населението, и недостъпни за Вас, мен,нас.

Англичаните,които с неповторим хъс се разхождат из бедната, обрулена Бг, за да "констатират степента на" мизерията в детските ни домове, (каквато всъщност от филма не стана видна- дома бе сравнително добър), сами двулично не забелязват детските гета в почти всичките им големи техни градове, мизерията в училищата им, факта че всеки в тази ужасна страна, който иска що годе добро образование за децата си гледа само към частно (или полу-частно) училище. Същите тези англичани, създаващи сълзливи филми за Хитлеровите програми Lebensboren:
http://en.wikipedia.org/wiki/Lebensborn
без изобщо да се стараят да създадат обективна картина за станалото чрез обективен подход, забравят за "гредата в тяхното собствено око":

*Почти век и повече по програмите
http://en.wikipedia.org/wiki/Home_Children
деца при живи (бедни, в затвора и т.н.)родители насилствено са изпращани на принудителен труд в Южна Африка, Австралия (а не само Австралия, както пишат). С предварително насилствени тонзилектомии. Тоест, майката не може да гледа детето си, или е в затвора, или е изпаднала в социална немилост, и хоп... детето си не го намирате след година, две. Къде Ви е детето? В Южна Африка и/или Австралия. Всичко това с насилствени съдебни процеси за насилствено отнемане на родителски права и игнориране на живи роднини, можещи да осиновят или временно гледат децата! Вижте също ужасите из Католическите детски домове в Ирландия, както ги описват (с огромно закъснение) в доклада на Ирландския Парламент, публикувани наскоро.
Същите тези хора днес на нас ни преподават уроци по морал! На нас, които никога към децата си такова отношение не сме имали - нито в исторически,нито в социален аспект.

Ако ние като нация успеем да реформираме ДГ, ясли, училище, в духа на традициите ни + активно въвеждане опита на Северно-Европейските страни- Дания, Норвегия, Швеция, Финландия - ще успеем.
Немско-говорящата Европа е "пъстра"- заедно с многото положителни неща има и ужасна казарма- по-друга, по-рафинирана, но не по-малко унищожителна към децата.

Ужасно... Вярвам, че е така, усещам го някак с порите си, но когато няма вруга възможност... Понякога ми се иска да живея в онова време, когато не парите, а стокообменът е бил за разплащане, да живея просто, по поляните... Както правим и сега с моето семейство, когато имаме възможност, но то е друго