Inke Tinke, стиснати палци и от мен!
Аз пак да се оплача от среднощни приключения
От 23.00 до 02.00ч. ме споходиха най-силните досега контракции, неболезнени, но неприятни и доста на често. В началото половин час ме боля кръстът, ниско долу. Контракциите бяха краткотрайни, та затова не се засилих към болницата, но си признавам, че вече мислено си представях как ще родя тази нощ. Мъжът ми и той се поуплаши, подкани ме няколко пъти да отидем до Токуда, но ми беше неудобно да будя Лазарова посред нощите
Реших да чакам сигурни сигнали, пък макар и с риск да родя в колата. Изпих две пакетчета Диаспорал, 2 но шпа и си стегнах багажа. Към 03.00ч. благополучно реших да се преместя от дивана в леглото, с надеждата да поспя, но тогава пък бебето спря да мърда, което е супер необичайно за него и аз през половин час се будех да побутвам корема, в стремежа си да усетя поне леко поритване.
Днес все още усещам дискофморт, ниско долу, като тежест, а и като цяло стомахът ми се усеща не особено добре... Надявам се да не се повтарят подобни изпълнения, поне до другата седмица!
Това е, изказах си мъката