Боби, аз си мисля, че говорим за почти едно и също нещо. Просто моята теория е, че преди да започнеш да "изместваш" нещата и да ги нагласяш, трябва да видиш кога бебето си е организирало храненията, които да изместиш. Поне аз така съм се опитвала да правя. Хранила съм на поискване, но не си мисли, че съм го хранила 24х7 - в края на първия месец още знаех кога са по-обилните му похапвания и кога суче само за успокоение. Бебетата все пак не са някакви ненаситници, които ядат непрекъснато - когато си наблюдаваш детето и му помагаш да се придържа към една и съща програма, лесно се забелязва повтаряемата дневна схема. Тя вече може да помогне на майката да донагласи нещата така, че режимът да е удобен и на нея. Макар че не винаги се получава - примерно с бебетата, които будуват главно нощем.
Примерно, Бобо като стана на 5 месеца вече трябваше да му намаля храненията от 6-7 на 4-5, не да ми се държи като новородено. Изчислих си кога ми е удобно да се случват и постепенно ги изместих в желаните часове, постепенно увеличавах интервала между храненията и премахнах двете излишни. Но не е било (примерно) от ден 1 да реша кои са часовете за хранене и без никакъв плавен преход да ги закова и да не мърдам от тях.
Да се опитваш да налагаш режим на бебе на 1-2 месеца, според мен е глупаво, най-малкото, защото то тепърва се учи да се храни - все пак, докато е било в майката, е получавало храната си непрекъснато, чувството за глад не му е било познато.
Иначе и аз съм фенка на режима и смятам, че много подпомага майката, но трябва да се подхожда внимателно, за да не се тормозят и двете страни. Както вече казах, не само часовете за хранене образуват "режим", но и другите дневни ритуали, които, ако се спазват, създават усещането за сигурност и последователност и помагат на бебето да се придържа към някакъв ред на нещата.