Mini, сещам се, че беше пускала снимки. Ако намериш рецептата, ще съм ти благодарна Не си спомянм Бърди от какво беше казал, че е  този проблем?

Здравейте от нас!
За огледалото последно си поръчах от Турция това http://www.caselogic.com/case_logic/kids_seat_protector_w_mirror/product_detail/index.cfm?modelid=85798&lastterm=ACSM%201
Внимателен прочит на Закона за движение по пътищата показа, също така, че може да се вози столчето и на предната седалка, ако въздушната възглавница е изключена. На мен все пак ми се вижда по-разумно да го возя отзад с огледалото.

Парси, и ние ще ходим при Пиперов в понеделник или вторник, че лично час не мога да запиша за Хайвазов.
Джам, да нямате повече инциденти ти желая.
Мимко, аз бях планирано секцио за 13ти, но водите ми изтекоха на 7ми в 00.15, в 1.30 бях в болницата с редовни контракции на 2 мин (напълно безболезнени) и 3см разкритие, в 3.07 проплака сина ни, като екипа не беше на смяна т.е се събира посред нощите.

Благодаря на всички за пожеланията към бъдещото майче.

Всички болни дечица бързо да оздравяват.

Поздрави!

Гане, дано Мила се оправи бързо! Тая система и аз не я разбирам - защо мъчат детето...

Мини, дано и при вас нещата се оправят бързо! Ей това винаги ме е било страх, ако сме извън страната и детето се разболее и в случая с Гърция или Турция като не знаеш езика, а и да го знаеш пак не е ясно какво ще измислят тамошните доктори...

Ели днес е на ясла. Сутринта влезе с рев и повтаряйки "бебе, бебе", а бебето си беше в къщи с баща си... Сега нямам търпение да стане 4 и да ходя да си я прибера, но за близо 3 месеца явно е отвикнала да ходи, а и след ремонта обстановката е друга...

mimko,
нещата и при мен се развиха по спешност. Бях с контракции. Имах си списък какво трябва да съдържа багажът за болницата. И по този списък мъжът ми ми приготви багажа, като аз в това време лежах. Аз в последните близо два месеца друго не правех. Помогна ми да се облека и ме закара в болницата и остана с мен.
Това е.

Бързо оздравяване на Мила, Митачето, Стефи и ако съм пропуснала някое детенце - извинете ме.

Джам, дано не се случват подобни екшъни с Марти.

Честито християнство на Жори!

Хм, май само моето дете остана некръстено.

Не е само твоето. 

Цитат на: коки в Септември 23, 2009, 10:47:04 am

Хм, май само моето дете остана некръстено.

Не е само твоето. 

Ама ние нямаме и намерение да го кръщаваме. Ако случайно някой ден осъществим така чаканата обиколка на страната и някое място много ме заплени, може и да я свършим тази работа.

Вчера Боян игра до 8ч на вън и сега носът му тече като река и киха много често. На мен ми мирише на настинка. Ще го водя днес на лекар, но се чудя да слагам ли капки, да чакам ли...
Няма късмет детето, след 5 дни е канен на детски рожден ден, но едва ли ще му мине толкова бързо И миналата година така стана

Мини, снимай много, моля те! Поздрави на Стефи и бързо да се оправя!

Гане, Мила също!

Цитат на: синьо кокиче в Септември 24, 2009, 14:46:45 pm

Цитат на: коки в Септември 23, 2009, 10:47:04 am

Хм, май само моето дете остана некръстено.

Не е само твоето. 

Ама ние нямаме и намерение да го кръщаваме. Ако случайно някой ден осъществим така чаканата обиколка на страната и някое място много ме заплени, може и да я свършим тази работа.

Вчера Боян игра до 8ч на вън и сега носът му тече като река и киха много често. На мен ми мирише на настинка. Ще го водя днес на лекар, но се чудя да слагам ли капки, да чакам ли...
Няма късмет детето, след 5 дни е канен на детски рожден ден, но едва ли ще му мине толкова бързо И миналата година така стана

Мини, снимай много, моля те! Поздрави на Стефи и бързо да се оправя!

Гане, Мила също!

И ние все още не сме правили кръщене  така че не сте сами  ...
Бързо оздравяване на всички дечица!
и един въпрос относно ваксината - Пентаксим сега наколко се поставяше на 1г.3м.или на 1г. 4м. ?

Пентаксим сега наколко се поставяше на 1г.3м.или на 1г. 4м. ?

Ние имаме 2 приема и третия е като навърши 4 месеца.Още ли има след това?Незнаех

Вики,
реваксинацията се прави точно една година след последния прием. Например, ако на 6 месеца сте му правили третия прием, то сега на 1,6г ще направите реваксинация с Пентаксим.

Цитат

Пентаксим сега наколко се поставяше на 1г.3м.или на 1г. 4м. ?

Ние имаме 2 приема и третия е като навърши 4 месеца.Още ли има след това?Незнаех

Има да ,знаех че има не и точно на колко ще я бием ,аз сега се свързах с док. да питам щото не можехме да я намерим беше извън града и каза на 1г.4м. че ще я бием!
Маги благодаря ти,мила!

Джам , съжалявам за изчивяването. То нашата люлка е за това с едни яки карабинери за едни заварени халки на метален лост, но пак няма гаранция, че няма да се обърне.
То дано не ти се налага, но понеже питаше за арника - открих това http://www.chemistdirect.co.uk/nelsons-arnica-cream_1_5307.html и това http://www.chemistdirect.co.uk/nelsons-arnicare-arnica-kids-stick_1_26532.html. Ако искаш, мога да ти ги поръчам /разбира се без да делим доставка и тем подобни щуротии при следващата ми поръчка.

лейди, благодаря ти - с удоволствие ще се възползвам от предложението ти.

...Въпросът ми е риторичен, не чакам отговор, ама наистина не мога да си представя тоз човек как си ляга нощем да спи, като знае, че някъде има едно момченце без майка, което може и има нужда от него. Не го съдя ... само се питам

Фусинта, от вчера все това ми е в главата... Доколкото можеш, потисни твоята емоция, като говориш с човека. Никой не обича непознати да го съдят за миналото, а пък на теб много, ама много ти е важно да сътрудничи. Дано се споразумеете и да помага на детенцето поне финансово. В емоционален и чисто човешки план не го разбирам това да не се интересуваш от детето си, каквото и да е станало между родителите. Ама сега имаш практическа задача за решаване, успех, мила!

Цитат на: Fussii в Септември 23, 2009, 12:54:17 pm

...Въпросът ми е риторичен, не чакам отговор, ама наистина не мога да си представя тоз човек как си ляга нощем да спи, като знае, че някъде има едно момченце без майка, което може и има нужда от него. Не го съдя ... само се питам

В емоционален и чисто човешки план не го разбирам това да не се интересуваш от детето си, каквото и да е станало между родителите. Ама сега имаш практическа задача за решаване, успех, мила!

И аз вчера мислих за това.  Fussii, ние никога няма да знаем какви са били отношенията между тези двама човека, какво решение са взели за детето, за себе си, за бъдещето изобщо...  Не прибързвай да съдиш човека.  Ако на някой му се струва немислимо да не се интересуваш от детето си, това не значи, че този човек непременно прави това защото не му пука.  Понякога е въпрос на чест, на уговорка между родителите.  Ти може би имаш повече информация, но от това, което аз прочитам, бих казала - свържи се с него, чуй го, може и да има обяснение ситуацията.

Благодаря ви за отговорите, момичета  знам че при всеки е индивидуално, но горе-долу се ориентирах (аз например съм с дълга коса и се чудех дали трябва да си я мия преди раждането, ама като знам после колко време я суша, рискувам да се наложи да тръгна с мокра глава  така че това определено отпада).

Аничка, стискам палци бебчето да изчака до последно. При мен заради някакви фалшиви контракции док ми изписа магнерич, който си го пия, но явно и аз като теб ще побързам със събирането на багажа за болницата, просто за всеки случай 

И нека прекрасните дечица на Зачатие да оздравяват по-бързо 

А, дума да не става!
Аз за това си писах тук, да ми олекне 
Иначе, разбира се, че с човека ще говоря абсолютно неутрално. От къде на къде ще го съдя или ще му махам с пръст. Ще говорим само за пари. Сего според новия СК, можем да го съдим за издръжка, ако не се съгласи доброволно, но съм убедена, че ще се разберем и без съд. Няма да искам нечовешки неща. Направихме списък с най-необходимите неща за детето, дори не включихме храна, джобни, морета и каквито и да е екстри. Просто дрехи, обувки, учебници, английски и разходи в у-ще - да миди, че никой не иска да го мародерства.
Просто на мен ми стана много, много мъчно ... познавам детето, прекрасно е. От няколко години започна да вика "тате" на вуйчо си, само за да има на кого да казва поне тази дума.
По принцип бабата и дядото биха били щастливи таткото да се вижда с детето и по никакъв начин не искат да пречат, но в крайна сметка това насила не става.  Докато беше мъничък, даже на рождени дни и празници му даваха специален подарък и казваха, че е от баща му, за да не страда, но спряха, просто няма смисъл да си лъжеш детето за каквото и да е.
Сега имам пълните им уверения, че искат детето да вижда баща си, освен, че имат нужда от пари, но дали той ще иска ...дано!

Fussii, много ми е мъчно от цялата тази история  Дали не би било по-удачно да се започне разговорът не с темата за парите, а с нещо по-далчено, като се мине през това, че от страна на роднините не би имало спънки, ако някой ден бащата реши да се срещне с детето си. Казвам някой ден, защото така се давам възможност за обмисляне на ситуацията, а и не се усеща примка около врата, т.е някакъв натиск. Може би и снимка на детенцето би пробудила някакви родителски чувства... Знам ли и аз, толкова трудна ситуация, все пак нямаме инфо за отношенията, събитията... Дано всичко приключи по най-щастливия за детето начин!

Аз имам право да говоря само за издръжка. Другото... как да ти кажа ако го имаше щеше да се случи. Никой за нищо не е спирал бащата до сега.

Ние сме с подобно огледало http://www.mothercare.com/Mothercare-Rear-view-mirror/dp/B000MCWY3M/sr=1-9/qid=1253901269/ref=sr_1_9/280-3857756-0413401?%5Fencoding=UTF8&m=A2LBKNDJ2KZUGQ&n=42835041&mcb=core. Слагасе с вакуум за предното стъкло и имам видимост към детето. Купувано е от Англия и беше даже под тези пари, които е в Мадъркеър. Може би ще има по магазините, където продават аксесоари за кола.

Въпросът ми е риторичен, не чакам отговор, ама наистина не мога да си представя тоз човек как си ляга нощем да спи, като знае, че някъде има едно момченце без майка, което може и има нужда от него. Не го съдя ... само се питам
Много ми е гадно, а уж ме помолиха, защото не съм емоционално обвързана със случая ... пфу!

На риторичния ти въпрос, все пак ще дам отговор. Имах подобен случай. Детето беше станало юноша. Докато са живяли в едно населено място с бабата и дядото под всякакъв претдекст е отказван достъп на бащата, когато детето е било малко. Човекът се е принуждавал по обичайните места за лакомства на детето си да оставя пари и продавачите "да черпят" за негова сметка детето и куп други малки постъпки - уж случайна среща с   учителката  от яслата с въпроси, разпити на съседи и познати на бабата и дядото .... После се жени, има още две деца. Поради многото безрезултатни  опити се е отказал да вижда първото си дете. Когато детето става юноша бабата и дядото вече изнемогват, подават молба до АСП-ДСП, така откриват бащата и той търси мен. При първоначалния ни разговор сподели , че вечер не е затварял очи през всичките тези години без да се попита какво ли прави неговот дете...
Ако имате нерви да четете, мога да ви разкажа и още една покъртителна история - как болния баща от рак в смъртния си час признава, че има друго дете и как след смъртта му децата от двете връзки са всичко един за друг, благодарение на втората съпруга и благородните жестове и от двете страни . И тази история ме буди нощем, защото въпреки доброто си сърце, едното от децата не може да има дете и след иввитро при Тодоров се е отказала да преследва мечтата си.

Фани съденето го остави, той е най-прекия вариант, но не и най-печелившия. Бабата и дядото да подадат молба до АСП - ДСП. Там бащата ще се срещне със социален работник, ще има доклад, интервюта. Ако човекът е свестен, първата среща между бащата и детето се осъществява в присъствие на психолог, който помага и на двамата. Отделно на това преписката при инатлък и незаинтересованост ще бъде доказателство по евентуално дело.
Аз все отлагам, но на лични ще те притесня за онова осиновяване, защото принципа на конфединциалност в нашата професия, не ми  позволява да изложа проблема публично.

П.П. Ако тръгна да пиша романи по някои от случаите ми, Гришам пасти да яде ...
 

Аз уж нищо нямаше да казвам по темата, която поставя Фуси...
Аз това съм го преживяла - аз съм детето в цялата случка.
Цялата история няма да я разказвам, едва ли ще е интересна за вас.
Сухите факти са следните.
Не бях виждала баща си около 10 години (вече не си спомням 11 или 13). Той не ме е търсил през това време.
За втори път се запознах с него като тинейджър.
С две думи, това което научих от него тогава беше, че гордостта му е била по-силна от желанието му да ме види 

Фермани мога да напиша по тази тема, жалко че не ми се отдава.

Фуси, дано нещата се развият по най-добрия възможен начин за детето!