Аз много ценях скъпоценната си анонимност, щото искам да запазя малкото гордост, която ми е останала. Преди две години забременях и реших да крия докато се разбере ще я бъде ли тая бременност (и преди бях имала спонтанен аборт). Обаче ми се наложи да вляза в болница с кървене и веднага страшно много хора научиха - от отделението ли разпространяват новини, не знам. Аз не бях споделила дори с най-близките си роднини и приятели за какво съм в болница. После почти половин година хора ме поздравяваха за бременноста, или чакаха да родя, пък то бебето си беше останало там, в трижди проклетото АГ-отделение. А първия ми спонтанен аборт през 97-ма година се случи, когато работех в Социални грижи, малееее, по-голям клюкарник в града няма. Така че и тогава се разчу. Сега не искам да става същото.
Впрочем, груповата енергия има магическа сила, както пише в дебелите книги. Дойдох на срещата скапана и злобна, а сега ми е съвсем пролетно настроението, правя пролетно разчистване из вкъщи и планове за лятото. Обсъждаме с мъжа ми на кой санаториум ще ходим, само и само да не е в Баня, Карловско, щото там рехабилитаторките много хубави, какво вече споделих с вас