Всъщност някой може ли да ми обясни защо това хашимото може да причинява стерилитет, т.е. тия пусти антитела? Имунната система атакува оплодената яйцеклетка ли (ако има такава)? Или е нещо друго....
И аз си задавам този въпрос постоянно, дали наистина имат голямо значение високите антитела. Питах и д-р Шефкетова и тя ми каза, че не е там проблема. По-скоро според мен е съвкупност от хормонални проблеми. Както знаем всичко е свързано-щитовидна жлеза, хипофиза, репродуктивни органи. Всички колебания в хормоните играят различна роля. Едното е вследствие на другото и така до безкрай. Искам и аз да намеря доктор който да ми разгадае хормоните- допреди 1-2 год. много ниско TSH, много високи антитела, хайде да кажем до тук Хашимото, и после за капак гранична към висока кръвна захар,инсулина и той пак така, съотношение FSH-LH---1:3, нямам доминантни фоликули, даже и със стимулация с лекарства, пак само един стана голям и накрая пак нищо.
Само за инсулинова резистентност не съм се изследвала, то никой не ми и предложи, писна ми вече сама да си назначавам изследвания и да търся зайчето.
Здравей Веси,
Да, разбирам те напълно. Значи преди да започна опити за забременяване, аз си имах проблем със щитовидната, обаче почнах с хранене и консултация с нутриционист (гладолечение, суровояство и прочие), спорт, положителни емоции, и за 8 месеца изхвърлих Л-тироксина, при това от доза 100 мг на ден! Антителата тенденциозно падаха, едното даже отдавна си е в норма, МАТ ми е проблема на мен. Но от 3 месеца някъде пак съм се отпуснала с храната, и ето резултат от 2 и нещо ТСХ скача на 4,9! Но понеже вече знам пътят, не се притеснявам, повча пак и така цял живот, пък и при хранене повече със суровоядна храна се чувстма прекрасно
Та за инсулиновота исках да ти кажа. Миналата година докато си следях щитовидната правих и и изследване на гликиран хемоглобин и все клонеше към горна граница или малко над нея. Разни лекари ми викаха: ами то, грешка на лабораторията, не бил много увеличен, обаче аз инат, ся понеже ме е страх от диабет - щото щитовидната се оправя, ама панкреасът откаже ли, лошо - и правих дори разни антитела за диабет ANTIGAD 65, IA2, ГТТ - два пъти в 2 различни лаборатории, и нищо, нямам диабет на 200 %. Та, в момента в който спрях Л-тироксина 2-3 мееца пак изследват гликирания хемоглобин и беше си съвсем в норма! Ноември ходих при Орбецова и единствена тя от всички ендокринолози, при които съм ходила, ми каза, че Л-тироксина може да даде инсулинова резистентност!!! А иначе кво викат: Л-тироксина не бил вреден! Скоро не съм го изследвала, но ще го направя сега като ходя за Прогестерон и пролактин, за да видя тенденцията. А по едно време личната ме праща също на гинеколог да ме гледа да нямам СПКЯ, щото инсулинова резистентност можело и от това да се получи, да ама нямам, макар че сега, като си гледам остатъка от изследванията, андростендионът ми е висок
Андростендион (Androstenedione) 3.8 ng/ml м. 0.35 - 3.15; ж. 0.57 - 2.63
и не знам това какво значи, при положение, че другите кто гледам, изглеждат ок.
Другото странно при мен този път е високото FT3
Свободен трийодтиронин (FT3) 6.66 pmol/l 3.60 - 6.0
а пък аз преди бях с хипо- а не с хиперфункция...
Та, не само ти си самоназначаваш, и аз редовно го правя.
И още нещо си открих сама:
близък до долна граница В12 - това беше миналата година.
Сега ми е съвсем добре, но някъде в английски сайт прочетох оня ден, че В12 можел да бъде дефицитен точно при проблеми със щитовидната.
Та не знам и аз - щитовидната неслучайно явно се намира в петата чакра (щото аз си падам и така не само биохимично, но и енергийно да ги гледам нещата), и според мен значи, че човек има там нещо да работи - психологически разбира се...