Лисе, ти понеже от един път ще се разминеш да бременееш и всички "екстри" ти се полагат да ги усетиш.
Четох и че при многоплодна по -рано се появяват подготвителните.И мен ме боли кръста пък нали ми видя коремчето.При твоя корем е нормално да те наболява кръста и гърба вече.

Мише знаеш си нали?)))))
 

Лис, и на мен ми се подуваха накрая ръцете (краката само последните 2-3 седмици и то защото стана топло). Запушения нос също го имах, но най-вече към 4-5 месец. Не помня кога престана да ми е запушен непрекъснато, но не беше до края така. Най-гадното е, че от тоя нос все ме болеше главата.
И аз все се ослушвах да нямам контракции, а веднъж си бях втълпила, че са ми плиснали водите. А то какво излезе - накрая ми предизвикаха раждането и видях как наистина текат води. Да не говорим, че с триста зора ми предизвикаха и контракциите. 

мише, кажи на момичката, че я моля да кротува още малко. 


Лека бременност на всички момичета!

Ние вече се завърнахме в София. Няма да ви казвам какво чистене чистехме (основно мъжа ми). Уж бяхме избрали млада двойка да пазят всичко здраво и чисто, а те се оказаха такива мизерници...По котлона още има следи от загоряло, а в хладилника имаше и мухъл, и паяжини! 
Да се "похваля" - в неделя бяхме на разходка в паркче до Младост 1 и ме ужили пчела. Цяло лято се пазех от оси и пчелички, пък баш на края взе, че не ми се размина  . Сега глезенът ми е подут и твърд, като стъпя, все едно кожата ще ми се нацепи всеки момент 
Не ми стига другото, ами и това сега, ама да чукна на дърво - по-добре това, отколкото друго!

Не съм знаела, че и запушения нос е екстра на бременноста. Аз съм така от около две седмици и все се чудя къде съм настинала, все се обличам добре... пък то какво било  .

Момичета, давайте съвети как да спасявам положението. След ужилването от пчела в неделя, глезенът ми днес взе много да се подува, кокалчето вече почти не се различава къде е  Освен това подуване, зачервяване и сърбеж друго няма, но се страхувам да не се отрази и на бебето...

ani4ka   обади се на джи пи-то ти и после на гинеколога ти да ти кажат какво да правиш и ако има нужда да се назначи някакво лечение. По приницп е най- добре според мен да отидеш на лекар и да видят мястото, за да се прецени най- добре какво да се прави! Сигуна съм, че нищо няма да му стане на бебчето, те обикновено ужилените места така се подуват, но ти иди на доктор, за да те консултира най- правилно и да реагира според ситуацията !

Деси, поне това с главата ми е спестено и въпреки запушения нос не ме боли.

Аничка, незнам какъв съвет да ти дам освен наистина да говориш с доктор и дано по-бързо отшуми отока. А пробва ли с някакви компреси?

Мише, радвам се, че сте си в къщи и дано малкото човече трае още малко:)

Цецинка, и аз незнаех ама миалата седмица прочетох в една от книгите:) В началото и аз си мислех, че съм настинала:)

На мен днес ми донесоха колана за бременни, който поръчах миналта седмица (по и-нет). Да бях повярвала по-рано, че има полза. Пак си ми тежи, но е голямо облекчение за гърба и кръста ми когато излизам навън.

Аничка, в седмичната тема на мамите се коментираше хомеопатичното лекарство Арника. Точно за отоци е. Разпитай мамите там. Мисля, че Коки го беше ползвала с голям успех при малчо.

Аничка, такъв оток от ужилване съм лекувала с компреси със лед и за час някъде спадна.Можеш да пробваш - няма да ти навреди. При мен беше на лакътя и както казваш кокала ми не се виждаше от отока. Дано да помогне 

Момичета, какво мислите - на фраксипарин съм от трансфера на 30 юли, бия си го сама, но напоследък след всяка инжекция мястото се зачервява и после сърби. Страх ме е да не е някаква алергична реакция, защото не съм променяла начина на поставяне.

Мен миналата година ме беше ухапало нещо и ми се беше надул крака и ме болеше и тогава се мазах с Финестил гел.Много ми помогна,но тогава не бях бременна и не знам дали ще става за бременни.
Аз да ви се отчета,че петък ходих на ЖК -бебката е добре ,пораснала е и сменихме датата на секциото от 09.10 на 13.10.Този петък отново съм на преглед и да видим дали ще има някаква друга промяна. 

Бора,не се притеснявай,на фраксипарин 0.3 съм вече 6 месеца и по някое време се появиха и зачервени места,и сърбеж,и бучици.Това са нормални реакции,няма нищо тревожно.Ако искаш ,прочети повече http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=37001.0
Паурче,то съвсем не останало ,леки последни дни до срещата с малката принцеса!

Леле Паурче още малко и ще си гушнеш бебораната!Желая ти всичко да мине по-възможно най-лекия начин!

Здравейте момичета!  Аз отдавна не съм писала, но за тия, които ме помнят  да кажа, че все още "стискам". Въпреки, че ми е много, много трудно и вече се моля да става каквото ще става - не мога повече. Нали до тук я докарахме.....
Сега обаче ме тресе едно друго вълнение, понеже вероятно тая или следващата седмица ще вляза в болницата и ще ми махнат серклажа - та... докторът ми спомена, че ако искам и ако всичко е наред де, може и да ме остави да родя нормално. Аз сякаш искам - поне едни 80% сякаш, но маааааалко и ме е шубе май. Секциото ми е ясно - знам как боли... Ама сякаш много ми се ще да си родя нормално
И сега - моля миналите по този път да помогнат с мнение, дори съвети..... Ако не се лъжа, мисля, че Нинчо, Блу скай - те май родиха нормално
Момичета, прегръщам ви всички и ви пожелавам безгрижно да се наслаждавате на бременността си!!!На мен май повече ми идва като бреме вече - за съжаление
 

Алтевс, моето раждане беше предизвикано, защото бях преносила. Започнаха да ми предизвикват контракциите с някакви таблетки, които ми слагаха вагинално. Истинските болки започнаха, когато ми се спукаха околоплодните води. От тогава до поставянето на епидуралната мина около час и половина със силни контракции на 4-5 минути (това беше май най-болезнената фаза). С нея успях да поспя, докато направя 10 см разкритие.  Накрая докторът каза да не ми слагат нови дози от упойката, за да мога да напъвам (през цялото време имах лека чувствителност). Е, голямо напъване падна (над час, мисля, въпреки че повечето твърдят, че продължава около 15-20 минути по принцип). Бях много изтощена накрая. Направиха ми и епизиотомия, която се инфектира и беше много болезнена около 10-14 дена. Спрях да я усещам 4-5 седмици след раждането. Да не забравим и хемороидите! Прибират се в някакъв момент, но са досадни. Сега вече всичко ми е заздравяло и искам пак да раждам (синът ми е точно на 10 седмици). 

Не знам как е секциото, но честно казано си го представях раждането по нормален начин по-трудно. При мен продължи наистина много дълго, но то е защото отидох в болницата без контракции и без спукани води. А с упойката просто всичко беше песен.

Желая ти леко раждане (нека девойката да изчака още малко) независимо от начина!

Алтевс, аз също раждах нормално. по принцип нямаше предпоставки да е секцио, освен ако бебето не е много голямо, тъй като съм дребничка и с тесен таз. та последно говорихме с доктора да е нормално раждане, евентуално с епидурална упойка, щото и мене много ме беше страх от болката. По принцип не трая на болка, дори при много болезнен цикъл съм колабирала. Бебето обаче беше решило да тръгне доста по-рано от очакваното /37-ма седмица/ и аз понеже "стисках", т.к. не мислех, че ще родя толкова скоро и си издържах най-силните контракции вкъщи /от първата по-сериозна контракция до раждането минаха 4-5 часа/ и като отидох накрая в болницата се оказа, че съм с пълно разкритие и от приемането до раждането минаха най-много половин час, а същинското раждане си беше 15 мин. Нямаше време нито за упойки, нито за каквото и да било. Но девойката се роди 2,350 кг. и не ме е мъчила много. Имах някаква несериозна перинеотомия, която зарасна много бързо. В общи линии не е болка за умиране. Живот и здраве ако реша да раждам втори път пак ще е нормално. Късмет! И гледай да устискаш още малко! Рано ти е още!

Светле, радвам се да те видя и дано всичко мине леко и бързо:) но като знам в чии добри ръце си няма начин:)

Пауър, леко раждане и на теб:)
И аз нямам търпение да са минали вече седмиците и да ми е ред да се притеснявам за други неща:))))))))))
Момичета, пазете се:)