Мери, дано никой твой близък не е пострадал! Четох за нещастието на Охридското езеро...
За храненето и аз се чудя от известно верме, но приех за себе си, че с порастването те минават през различни етапи на развитие и това важи и за интереса им към храната; поне при нас има върхове и спадове в посока към това дали иска, или не манджите (зеленчукови и месни пюрета).
Три месеца и готвих и ядеше много добре. После изведнъж ззагуби интерес към моите манджи, макар че докато ги ядеше и никнеше първото зъбче, поради което си мисля, че не само зъбоникненето може да е причина да не ги иска.
Докато не ги искаше, и давах каши, плодове, мляко. После изведнъж прояде отново манджи, но от готовите, от магазина. После пак спря да ги иска, но пък яде сурови и варени зеленчуци, но не пасирани като манджа, като си мисля, че и е ред да упражнява гризкането със зъби: домати, краставици, моркови, чушки. Яде доста видове плодове, хляб, пие кисело мляко, кисело мляко с каша за закуска (прясното не го иска).
Когато не иска манджа, гледам да и пробутам все пак някакъв зеленчук, но понякога не успявам.
Тук няма "детски кухни", но пък вече и давам някои неща от нашата храна, хареса и да си гризка макарони на фурна, но със сирене. Такива работи.
Мисълта ми беше, че явно тези периодични кризи с приемането и нехаресването на "манджите" е нормално, но трябва да се опитва и опитва, та току виж, че междувременно пак са ги заобичали.
Спомням си, че и аз като малка не ги харесвах манджите;имаше къде, къде по-привлекателни деликатеси!
Лека нощ!