Олеее, пак сте подхванали темата за нетактичните хора. И мен много често ме питат "хайде какво чакаш" или "няма ли да ставаме леля/чичо", ама чак такива като на
Фибс май не съм имала. То не че ми е по-малко тежко ... Особено имам една колежка, която не спира да рови. Един път ужасно избеснях и малко й се поразвиках, ама не помня какви й ги дробих, че от тогава нещо си трае. Някои по-мило се изказват с "как искам да те видя бременна" или "много обичаш децата, ще ти отива да си майка" и т.н., но честно да ви кажа понякога ги разбирам тези хора. Те наистина не проумяват нашата болка. Мислят си, че всичко ни е наред, а се ослушваме. Или, че едва ли не само да щракнем и всичко ще се нареди.
Момичета, знам че е много тежко, но има и много по-тежки неща на този свят ! Повярвайте - има ! Нека се опитаме да бъдем по-ведри и не се скапваме. Ужасно е тежко, но ние падайки, ще избърсваме сълзите и ще продължаваме борбата ! Тя е тежка и трудна,
но не е невъзможна момичета !!! Всички ние ще се борим и ще успеем ! Ние сме здрави и смели ! Ние можем ! Не е като да се борим с нещо невъзможно ! Да знаете ! До 1-2 години всички ще сме успели и тогава разбира се ще имаме други битки в живота си. Така е било, така и ще бъде ! Това е една крачка, която ще извървим подкрепяйки се.
Благодаря, че ме изчетохте и че ви имам, мили дружки !!!
П.П: Съжалявам, че се унесох в писане ...
Цигу, много ме кефи израза "махленски кукумявки"