Мен по-скоро ме притеснява следното. Притесненията на съфорумката ни Марина, мненията в дира под статията, някои от които са написани грубо. Това са членове на обществото. Общество, в което има жени, според които са забременели, когато не са били в овулация, а след това. Общество, в което стерилитет = аборти и безразборни сексуални контакти в ранна възраст. Разбирам напълно защо повечето жени предпочитат да не се разбира за проблемите им. Всички много добре помним и репликата на един депутат. На доста места съм прочела как момичета споделят за подобно отношение и от страна на познати. Дори в темичката за бисерите имаше нещо подобно, че като е ин витро дететео, не е на съпругът на жената. Хората не знаят, не разбират и не искат да разберат. Винаги ще има грубо отношение и ехидни подмятания.
За да се постигне нещо, обаче, трябва да се дават конкретни и реални примери. А не да се каже, че има дискриминация и да няма нито един потърпевш, който да излезне и да го докаже. Затова искам да изразя възхищението си към тези, които застанаха пред камера и разказаха за това, което им се е случило.
Огромни благодарности и на членовете на Сдружението, на Ани и на другите, които направиха нещо по този въпрос.
На тези, които имат този проблем, искат да се променят нещата, но не правят нищо, ще кажа, че това не е правилният подход, още по-малко да се нахвърлят и обиждат тези, които се опитват да им помогнат. Тези, благодарение на които 4000 двойки ще получат възможност за реализиране на още една процедура. Тези, благодарение на котио към проблемите на стерилитета на ниво управление на държавата вече се гледа по-сериозно. Всички те правят това за нас, за всички жени, изпрвени пред борбата със стерилитета, наплъно безвъзмездно, с голямо сърце и желание да помогнат. Когато те е трябвало да извървят този път обаче, не е имало Фонд, не е имало законова защита.
