Осъдих ги за дискриминация по пол и заради това, че бях си висока квалификация, а ми плащаха до 7 пъти по-ниска заплата от тази на мъжете. Когато ме назначиха на работа знаеха за проблема и че ще отсъствам заради процедури. Уговорката беше да съм само за пробния период на толкова ниска заплата. Наложи се да отсъствам от работа заради процедура и им представих болнични. Сами можете да сметнете колко съм взела за почти месец болничен. На всичкото отгоре си спестиха 1 ден болнични и не ми го изплатиха. Това съм го представила и на делото като един вид отношение към мен-кореспонденция между мен и счетоводителката, че не са ми платили болничен за 1 ден и тя ми отговаря, че нямало как да ми го платят.... На делото споменаха и дебело подчертаха, че много съм отсъствала, а аз имам само 2 болнични почти за месец-докато правих процедурата за период от една година. Не съм отсъствала никога по други поводи. Също така обясняваха, че отношението към мен било "по специално" заради здравословното ми състояние... Тези неща всичките ги имам и протоколите си пазя от заседанията. Ако някой се интересува мога да предоставя всички документи по делото. Смятам, че такива изказвания са доста дискриминационни. Аз не съм инвалид. Принудиха ме да напусна с крясъци, обиди и заплахи. Напуснах почти веднага, защото ми предстоеше процедура и трябваше да съм спокойна. Искам да уточня, че имаше още една жена в отдела и тя беше тормозена и принудена да напусне. Тя беше с 2 деца и работеше в къщи когато боледуваха децата и. Пращаше проектите по мейла и никога не е закъснявала. В крайна сметка я изгониха и нея, но не приеха молбата и за неплатен отпуск 6 месеца, който се полага за дете до 7 години(или 8, не помня точно). Тя изпрати молбата си по пощата препоръчано и заварена нотариално, за да може да използва полагащата и се неплатена отпуска. Докато ставаше този тормоз я преместиха в отделна стая, взеха и компютъра и шефа я нарече "идиотка" и се закани да и препрограмира картата за достъп до офиса, защото неможеше да я накара да напусне по собствено желание. По повод на това, че знаеха, че ще отстъствам заради процерури не ми мръднаха заплата, караха ме да върша доста странични неща, които не влизат в трудовите ми задължения. Също така се оказа, че аз съм единствения човек от отдела със стаж като инж. конструктор. В заключението на "Комисията по дискриминация" пише, че нямам такъв опит, но съм била назначена еди коя си година като маш. инж., без да имам такъв опит.
Обжалвах до последно и пред 5 членен състав обжалвах от мое име. Там написах за проблема инвитро и отношението им към мен. Но нямало как да се промени хода на делото, защото можело да се върне за преразглеждане, ако има процесуални нарушения.

Цитат на: Tutto_bene в Септември 11, 2009, 22:20:53 pm

Момичета, понеже съм единствената дала работодателя си на "Комисията по дискриминация" по този повод ми е малко странно и обидно, че не взехте отношение. Ще ви кажа само, че той на първото от заседанията каза, че трябва да се видят допълнително с хората от комисията. Загубих делото и всъщност се оказва, че въпреки тормоза упражнен върху мен аз нямам права. Нямаме права! Това е истината! Очевадни неща се отрекоха и пред 5 членния състав накрая представителя от "Комисията по дискриминация" си призна, че не ми били видяли доказателствените материали прикрепени към жалбата. Това е положението! Когато работодателят реши, да ви изгони винаги ще намери начин и повод.

Знаеш ли, след като прочетох за твоят провал с комисията, се отказах от тази стъпка. Предполагам, че е било адски унизително това което си изтърпяла. Поздравявам те за смелостта и силата ти, да пуснеш жалба!
Момичета, действително коментарите в dir са ужасни.... Нямам думи за реакциите

Незнам дали отказването е решение. Всъщност мисля, че не е, защото все пак успях доста да притесня "работодателя" си. Мисля, че човек трябва да се бори въпреки всичко. Все пак онзи беше принуден доста да се изръси за адвокати и за разговора си с хората от комисията .... Никой работодател няма да иска да бъде осъден за такова нещо.

Цитат на: Tutto_bene в Септември 08, 2009, 18:56:54 pm

Искам да кажа само, че и аз си мислех, че съм попаднала на страхотни хора, защото още като постъпих на работа знаеха за проблема и, че ще ми се налага да отстъствам. В крайна сметка нещата не стоят точно така. Заплатата ми беше 350 брутната и като изляза в болнични се сещате колко получих... Оставиха си ме на тази заплата и отношението към мен беше като към инвалид.. Мога да предоставя протокола от делото пред "Ковисията по дискриминация" с изказването на управителя на фирмата, че отношението им към мен било различно, защото не съм била добре със здравето. Това страшно ме ядоса, защото ние сме с мъжки фактор и просто не ми се обяснява пък и не съм длъжна! Дори да ми има нещо това изказване е твърде показателно.

Извинявай, но не разбрах, завела си дело, което си загубила, заради това, че работодателят те е обявил за болна!?
Ако е така за това няма ли документ с който да докажеш здравословното си състояние? Изобщо защо си се отказала заради някъкво необосновано изказване?
Извинявай, че разпитвам, но ако беше спечелила какво щеше да промени това в работата ти и какво се случи след като загуби?
Извинявай още веднъж, че задълбавам темата, но до сега не бях чула за подобен случай!

Не са ми казвали докато съм била на работа, че съм болна, но се държаха различно с мен-беше много унизително да работя за такава смешна заплата и да помагам на разни момченца най-малко 10 год. по-малки от мен как се работи на компютър с най-различни програми, кое какво означава на англ., кое как се прави и т.н... На делото назначения за управител колега се изказа, че имали различно отношение към мен, заради състоянието ми... Не ме били товарили с работа. Някакви такива неща, които не са съвсем верни, защото освен да чертая проекти бях карана да изготвям тръжна документация, да редактирам сайта с ИСО процедурите на фирмата и да се занивам по принцип с тези ИСО процедури за смешната заплата по тр. дог. от 350 лв брутно и 150 лв по граждански, който е за водене на документите и инструкции на колегите по охрана на труда. Чисто 450 лв заплата за всичко това. Това увеличение на заплата получих при условие, че се заема изцяло с ИСо процедурите на фирмата. Не ми предложиха допълнителен договор. Искаха да редактирам самия сайт с ИСО процедурите и за това си поисках допълнително заплащане, защото това си е уеб дизайн и няма общо с длъжност чертожник. Управителя ми каза, че нямало проблем, а шефа ми представи предложение да напусна работа. Не съм отказвала да работя. Просто ми спряха достъпа до сървъра където се намира сайта с исо процедурите и аз разбрах, че няма да ми дадат такава възможност. Това е в общи линии. Момченцата, които не знаят никакъв език и нямат никакъв опит, а част от тях са бакалаври взимаха най-малко 900 лв заплата до 1500 лв.

сега виждам тази тема :?Влязох да прочета малко от извора, тъй като репортажите от вчера по новините са ме заинтригували.
Много съжелявам, че много от момичета са така дискминирани, но лично мое мнение е,че много дискриминация има на този свят и не се заслужава да се бориш сам или сама с/у нещо като промяна на менталитета на масовите хора, които е почти невъзможно,за да не говорим,че там кдето има недоразвити страни,този факт се свърза и с икономични и образователни фактори ...Ни след 100г няма да достигнем една Франция или Англия
Не вярвам ,че в случая истината помага ...
Само да кажа на момичето, което вчера си прикриваше лицето(аз също бих постъпила ), че не трябва да смята себе си за "второ качество" :(Това въобще не е вярно за никой човек страдащ от стерилитет...това просто ни го втълпяват,как да казвам...общественото мнение на нашето голямо село наричано народ...ей това е силата на нашата народнопсихология ....
И за да не се повтарям ще цитирам една от нашите любимки от този форум:
Момичета мили, и аз ще ви кажа...дори не ги четете тези коментари:)

И аз съм чувала какви ли не определения за себе си от разни ПОЗНАТИ, дочули за проблема ми преди години. Е, надявам се тези хора да са разбрали, че аз, яловата Петина ще родя три деца (дай Боже да са здрави и всичко да е наред). Такива елементарни хора немогат да определят мен, семейството ми и живота ми.
Не веднъж съм го казвала - ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ СЕ СЪМ ЧАСТ ОТ ТАЗИ ТРУДНА НО КРАСИВА БОРБА ЗА ДЕТЕ.
Извинявам се, че изместих малко темата но главите ви трябва да са високо вдигнати.

Късмет на всички по пътя към успеха!

Много съжелявам, че много от момичета са така дискминирани, но лично мое мнение е,че много дискриминация има на този свят и не се заслужава да се бориш сам или сама с/у нещо като промяна на менталитета на масовите хора, които е почти невъзможно,за да не говорим,че там кдето има недоразвити страни,този факт се свърза и с икономични и образователни фактори ...Ни след 100г няма да достигнем една Франция или Англия
Не вярвам ,че в случая истината помага ...

Ваня, изобщо не съм съгласна с теб. Философски да повдигнем вежди и ръце защото винаги е било зле и зле ще бъде и друг начин няма не води до никъде. Права и привилегии, които всички ние ползваме днес (нормиран работен ден, болнични, пенсионно и здравно осигуряване) са плод на десетилетия, че и векове усилия на много хора. Принципите за справедливост и прилагането им не се случват заради умни и добри хора, а след ожесточена и непримирима борба - докато обществото приеме, че нещо не е редно и се съгласи да поправи грешката. Че те Англия и Франция как са се сдобили с такива благини?

Не искам да обидя никого. Това, че самоквалифицирам себе си, като "второ качество" е много далеч от всички бъдещи и настоящи мами. Не съм искала да засегна никого. Това е моята позиция, това е моят живот... в момента губя всичко, и работа и семейство... не мога повече Не издържам. Не очаквах и мъжът ми с който водехме тази борба, да ме загърби... вече е факт. Ами на къде съм тръгнала... Без работа, без мъж... Сама... С вятърни мелници се боря...

Ще копирам едно мнение от коментарите в Дир-а, защото ми се струва много на място... (аз също първоначално бях споменала нещичко в тази посока…).

И така, един друг аспект на проблема:
Алина (13.09.2009 г. | 01:07ч.)

За този проблем изключително голяма вина имат и клиниките по репродуктивна медицина. Повечето не разполагат с достатъчно персонал и капацитет. Може би не им е изгодно да имат. Не може да излезнеш от работа за преглед по време на стимулация, който отнема 10 - 15 минути и да прекараш 3 - 4 часа в чакане пред кабинета при предварително записан час и даже да не успееш да се върнеш на работа. И за съжаление не всички забременяват от първи или втори опит, някои правят по 5-6 опита и това отнема период от 2-3 години. Всички работим за да се издържаме и да си плащаме скъпите процедури. Крайно време е и клиниките да проявят елементарно уважение към времето и труда на хората, от които печелят и да реорганизират своята дейност.

Iffi.13, съжалявам, че си в такава ситуация! ...Как така те е загърбил мъжът ти, по каква причина?...
И въпреки всичко,... никога не се самоквалифицирай като "второ качество"...  Често най-напред трябва сами да сме убедени в ценността си, преди да го направят работодатели и останали... Знам, че е много трудно… Стискам палци, кризата да е временна и съвсем скоро да се оправят нещата... 

Не искам да обидя никого. Това, че самоквалифицирам себе си, като "второ качество" е много далеч от всички бъдещи и настоящи мами. Не съм искала да засегна никого. Това е моята позиция, това е моят живот... в момента губя всичко, и работа и семейство... не мога повече Не издържам. Не очаквах и мъжът ми с който водехме тази борба, да ме загърби... вече е факт. Ами на къде съм тръгнала... Без работа, без мъж... Сама... С вятърни мелници се боря...

Здравей отново, но ако не си подписала нищо още в работата не подписвай нищо и не се съгласявай да напускаш по собствено желание. Не могат да те уволнят лесно.

Не искам да обидя никого. Това, че самоквалифицирам себе си, като "второ качество" е много далеч от всички бъдещи и настоящи мами. Не съм искала да засегна никого. Това е моята позиция, това е моят живот... в момента губя всичко, и работа и семейство... не мога повече Не издържам. Не очаквах и мъжът ми с който водехме тази борба, да ме загърби... вече е факт. Ами на къде съм тръгнала... Без работа, без мъж... Сама... С вятърни мелници се боря...

Ифи, миличка, в никакъв случай никого не си обидила! Извинявай, че си приела думите ми така! Друго имах предвид, а именно, че ти изобщо не заслужаваш такава класификация. Разбирам, че ти е трудно. Понякога и аз самата се чувствам второ качество, колкото и да си повтарям, че не съм. Но живота ме смачква отвсякъде и както казваш, в един момент не издържам.
Ужасно съжалявам за проблема с мъжа ти, надявам се това да е временно и нещата да се оправят. Аз също се страхувам от това, постоянно се караме с моя мъж, предимно защото аз съм адски изнервена и ме е страх, че в даден момент той няма да издържи и ще ме напусне. Аз също съм без работа вече половин година, чувствам се безполезна, но....нищо не мога да направя, губя контрол над живота си.
Живота е неспаведлив, ужасно несправедлив към нас.
Моля се всичко при вас да се оправи и това да бъде само лош спомен, искрено се моля за това!
Прегръщам те, миличка!

Ще копирам едно мнение от коментарите в Дир-а, защото ми се струва много на място... (аз също първоначално бях споменала нещичко в тази посока…).

И така, един друг аспект на проблема:
Алина (13.09.2009 г. | 01:07ч.)

Цитат

За този проблем изключително голяма вина имат и клиниките по репродуктивна медицина. Повечето не разполагат с достатъчно персонал и капацитет. Може би не им е изгодно да имат. Не може да излезнеш от работа за преглед по време на стимулация, който отнема 10 - 15 минути и да прекараш 3 - 4 часа в чакане пред кабинета при предварително записан час и даже да не успееш да се върнеш на работа. И за съжаление не всички забременяват от първи или втори опит, някои правят по 5-6 опита и това отнема период от 2-3 години. Всички работим за да се издържаме и да си плащаме скъпите процедури. Крайно време е и клиниките да проявят елементарно уважение към времето и труда на хората, от които печелят и да реорганизират своята дейност.

Абсолютно съм съгласна с това твърдение, при мен от това започнаха проблемите ми с работодателите ми.
Да не говарим колко е рисково, когато стоим в чакалните претъпкани с хора , че един да е болен от грип го предава на всички чакащи с часове там, особено на тези които прилагат лечение за имунологични проблеми, което води до понижаване на имунитета! Вече имах веднъж горчивия опит и за малко да отложим трансфера....не че имаше резултат освен + тест и после нищо.

Не искам да обидя никого. Това, че самоквалифицирам себе си, като "второ качество" е много далеч от всички бъдещи и настоящи мами. Не съм искала да засегна никого. Това е моята позиция, това е моят живот... в момента губя всичко, и работа и семейство... не мога повече Не издържам. Не очаквах и мъжът ми с който водехме тази борба, да ме загърби... вече е факт. Ами на къде съм тръгнала... Без работа, без мъж... Сама... С вятърни мелници се боря...

Мила, много съжаляваме, че всичко това ти се е струпало на главата и то в момент, когато мечтата ти е на път да се сбъдне! Ако можем да помогнем с нещо кажи, та ние тук сме като едно семейство, мисля, че може да разчиташ поне на нашата подкрепа!
Не се отказвай! Борбата с живота е тежка и безмилостна, но трябва да си силна!
 

Но в крайна сметка какво толкова искаме!?!НА всеки се полага 20 дни годишен отпуск,който е достатъчен за нашата процедура,на всеки се полагат дни за болничен престой,а по КТ раб.седмица е петдневна с 8ч раб.ден!!!Смятам,че проблема е просто в Инспекцията по труда !!!                                                              

На всеки се полага 20 дни  отпуск- и той е достатъчен за 1 ин витро.
А ако не стане от първото? Ако не стане и второто?...Ако търсиш причините и трябва да пътуваш всяка седмица в продължение на месеци до града, в  който е клиниката по АРТ? Ако това продължва няколко години?
Има случаи на стерилитет, обикновено неизяснен, когато дори работодателят да е изряден и да не прави проблем с отпуските, тези дни пак не са достатъчни.

Туто, просто съм потресена!

Момичета, смятам че вместо тук да пишем каквото и да е било(не, че е проблем, но въпроса трябва да се постави и на друго място)но, няма да е зле да и предприем нещо в посока, към промени ако щете на КТ или на др. нормативни актове, но, да променим това!
Смятам, че трябва да предприемем нещо в тази насока, чудя се,  дали да не пишем на Анна Зашева в качеството и на председател на сдружение Зачатие, да се поставят тези "наши" проблеми на обсъждане и да се приеме най-накрая някаква стратегия по отношение на отпуска, който да ни се отпуска извън полагаемият ни се платен годишен отпуск. Дори смятам, че е редно да е предвиден такъв болничен, за предстояща арт процедура. Защото в рамките на 20 дни полагаем годишен отпуск, ти не можеш да направиш повече от 1 инвитро процедура, а ако правиш 2 опита, а ако се налага престой вкъщи по здравословни причини и центърът където правиш процедурата не работи по ЗК, какво правим тогава? Той отпуска ще свърши! Не всеки ще може в това време да си позволи да ползва неплатен отпуск, болничният пък от личен лекар е най-много 7 дни, мисля, дали не беше и 5 дни. Затова смятам, че ние трябва да си извоюваме дори ако щете сами това право за нас. Ние живеем, ние работим тук в българия, тук си плащаме  иданъците, тук сме избрали да си родим и отгледаме децата. Смятам, че и за нас, трябва да се направи нещо по въпроса!
Така смятам лично аз, ако има и други които мислят като мен, да го направим момичета! Аз това право не го искам само за себе си, искамчго за нас!

dess_dess, нямаше да бъде зле първо да попрочетеш малко в темата, в сайта и тогава да излизаш с конструктивни предложения  Както виждаш от линка долу, сдружението вече работи в тази насока

http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=950&Itemid=31

четох, четох просто си мисля, че трябва да има някаква подписка от наша страна, защото сдружението работи в много насоки, но тази точно, не е сред приоритетите му.
И не смятам че това че имам конструктивни предложения е лошо, напротив, като съм далече от мисълта, че всички ще са "за".

Конструктивните предложения е едно, но да казваш, че нещо не е сред приоритетите и не се работи в тази посока, при условие, че това е основния приоритет на сдружението към днешна дата е меко казано смехотворно.

Моля, прочети цялата тема, проинформирай се, и тогава коментирай.

rally_pat
не се заяждам но ... смятам, че всеки има право на мнение, аз също!
Ти, какво смяташ е  едно, а аз, какво смятам е друго! И ... не коментирам , а изразявам мнение, в случая своето!

защото сдружението работи в много насоки, но тази точно, не е сред приоритетите му.

А кои са приоритетите на сдружението?

Смятам, че трябва да предприемем нещо в тази насока, чудя се,  дали да не пишем на Анна Зашева в качеството и на председател на сдружение Зачатие,..

Кои сте тези, които да предприемете нещо в тази насока?
А Анна Зашева, според теб, не чете ли тук?
И трябва с някакъв официален документ да й се обърне внимание?

Все още ми е странно, как някои хора се появяват с гръмотевица и с призива "Дайте да дадем", и си мислят че са открили топлата вода. И са обидени, че не им се ръкопляска за това!