Браво! И аз се радвам за напредъка!
Поздравления за всички, които имат заслуги!
Ще споделя и аз нещо по темата. Бях дискриминирана като бременна.
Преди години работех на една от билетните каси на Автогара Варна и бях бременна. Нека не звучи много като оплакване, но бременността ми не беше лека - постоянно ми беше лошо, повръщах по няколко пъти на ден, все ми се спеше, дори признавам, че съм заспивала вътре на работното си място - просто клюмвах глава на бюрото и дремех. Тоалетната беше много далеч - в бензиностанцията на ОМВ, където ходехме всички от автогарата. Та, познайте с честите ходения до тоалетна и повръщания как съм се справяла. Налагаше се често да удрям ключа на офиса и да ходя до ОМВ. В това време щом клиент види, че е затворено, веднага звъни на мобилния на шефката ми, защото той беше изписан на стъклото. Навлякох си гнева на шефката и тя често ме овикваше по телефона. Така издържах до четвъртия месец и си бях решила, че от петия ще си взема болнични. Но тя не щеш ли ме привика в централния офис да говорела нещо с мен. Отидох, като си мислех, че пак ще ми се кара за честите излизания.
Но се случи друго. Тикна ми една молба за напускане, която аз трябваше само да подпиша и готово! Гледах втрещено и недоумявах. А тя започна да ми се извинява с думите: "Виж, разбери ме, моля те. Не го приемай лично Просто много сложно е с бременните - сега ако почнеш да излизаш в болнични, те много трудно се обработват, а и ако си в болничен - няма как да те освободя. не ми се сърди, просто ме разбери и си подпиши молбата. А иначе, НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ ДА ПРОДЪЛЖИШ ДА СИ РАБОТИШ ПРИ НАС, НО БЕЗ ДОГОВОР!" .... и т.н. приказки от сорта имаше. Най-фрапиращото беше, че колежката в центалния офис също беше бременна, но тя беше роднина на шефката. Та именно тази колежка (на страната на шефката) също ме убеждаваше колко е хубаво, че днес е първо число, аз да си подпиша молбата за напускане и веднага да се регистрирам на борсата!
Повярвайте ми, толкова се втрещих и обидих, че буквално загубих ума и дума. Подписах скапаната молба. Излязох с насълзени очи, защото не го бях очаквала това от майка на две деца.
Няколко месеца по-късно същата ми бивша шефка отново ме кани да се върна при тях на работа, даже в централния офис. Аз я питах: "Добре, ами искам да знам, какво правим ако след месец отново забременея?" А ти ми се разсмя в слушалката. "Ама не ми е смешно" - викам и - "аз сериозно питам. Пак ли да ходя на Бюрото по труда?!?"
...Та така с някои работодатели...