Момичета, това не е толкова емоционален проблем, колкото социален и реален проблем! Моля, ако модераторите преценят, че тази тема не е за тук, да бъде преместена където трябва.
Писах и в друг форум, но смятам, че проблемът наистина е доста сериозен и трябва да му се обърне сериозно внимание.
Загубих си работата, заради две мои дълги отсъствия поради болничен. Първият беше миналата година по това време, заради извънматочна бременност - няма да изпадам в депресивни обяснения - какво, колко,и как ми се случи. Просто не го пожелавам на никой.
Второто - това лято. Ин витро. Преди да започна процедурата, си поговорих с шефката ми и на пръв поглед имаше разбиране. След като се върнах на работа след неуспешното ИКСИ, бях любезно поканена да избирам: Да напусна сега - веднага или след месец, през който да си ползвам отпуската. Прекрасна перспектива  Напуснах веднага. Това се случва в престижна международна компания - КПМГ / KPMG / . Знам, че не съм единичен случай, знам че много от нас минават, а други тепърва тръгват по този път. Но това, че искаме да имаме детенце, а нямаме чисто техническата възможност да си го сглобим по естествен път не ни прави второ качество. И си обещавам, че няма да допусна никога повече, някой да ме кара да се чувствам по този начин!
Та... един вид ... алармирам: Момичета, крийте си проблема от работодателя - бъдете некоректни! Няма друга опция.
Съжалявам, ако звуча, като някоя гадна и зла лелка, но може би в момента наистина съм такава. Извинявам се за дългият постинг. Просто исках да си кажа....

Ифи и аз съм пуснала тема по този въпрос в кафето снощи - можем да ги слеем. Кажете в кой подфорум според вас ще се включат повече хора в дискусията за да я сложим в него.

Лебедче, слейте ги щом смятате, че е по-редно. Аз не мога да преценя наистина 

Оки, копвам си мнението тук - а онази ще я махна щото явно тук повече ще се забележи.

Вече няколко пъти ме тормози тази тема, а днес вече чашката преля, като в разстояние от 2 часа прочетох постинги в два различни форума - и тук и в бг-мамма за момичета, които са заплашени с уволнение заради ин витро процедури. Това го намирам за жестоко и нечовешко. Но защо ли не ме учудва подобно поведение на работодаделите, имайки предвид, че в много житейски ситуации и теми в други форуми се доказва, че хора неразбрали какво е болката от стерилитета в повечето случаи изобщо не могат адекватно да отреагират и проявят разбиране. Мисля, че на добро сърце и толерантност от страна на работодател не може да се разчита.

Още миналата година, когато стартира от мин. Желев Националната програма за борба със стерилитета имаме предложение за създаване на регистър на двойките с репродуктивни проблеми. Това може да даде отговори на много въпроси - какво е репродуктивното здраве на нацията - реално - и като причини и като географско положение, да не се експлоатират цифри, проценти на кой както му е удобно и най-вече - хората включени в този регистър да могат да се ползват с някакви облекчения - първото от които според мен е - да имат трудовоправна защита за определен от специалистите период като средно-оптимален, същата с каквато се ползват бременните жени и майките на деца до 3 години.

Силно се надявам на дискусии по темата, защото ме тормози от доста време насам и ми се иска да си оформим една ясна позиция по въпроса.

Цитирам от бг-мамма - това важи за бременните - ние трябва да се възползваме най-малко от същите протекции като тях:

чл.333 (5) КТ - Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.
КОЕТО ЩЕ РЕЧЕ, ЧЕ МОГАТ ДА ТЕ УВОЛНЯТ САМО ПРИ:
1. при закриване на предприятието;
7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
чл.330/1/Работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда.
чл.330/2/т. 6. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен;
Това са единствените случаи при които може да бъдеш уволнена. Ако не са налице - не може да те уволни. Направи ли го , можеш да отнесеш въпроса към ИТ и да осъдиш съответния работодател. Трудово-правните спорове са безплатни.
Според мен най-уязвима си откъм дисциплинарно уволнение.
Но ако си изпълняваш задълженията както трябва... няма смисъл от притеснения. Освен това дисциплинарното уволнение трябва да е много добре мотивирано от РАБОТОДАТЕЛЯ което ще рече, че  съгласно чл.188 от Кодекса на труда Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. предупреждение за уволнение;
3. уволнение.
Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
6.участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
 За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Моля, попълнете анкетата!
Ще използваме резултатите, за да информираме всички присъстващи на кръглата маса, която се организира на 11 септември от Зачатие и Искам бебе на тема "Фондът Ин витро: Предизвикателствата".

Ами сега-моя отговор не е сред посочените?...Мисля, че трябва да има и още един вариант на отговор и той да бъде: " имат лошо отношение или дискриминационно отношение"
 Няма как да попълня анкетата иначе - моят отговор е че работодателите, пред които съм си признала до сега за проблема си, привидно ме подкрепят или се правят че се опитват да разберат проблема, но всъщност реалните им действия са много дискриминиращи.

Добре да добавим отговор - "имат особено и дискриминационно отношение" тогава?

Иначе тук мога да разкажа накратко това, с което аз се сблъсках като отношение и да подкрепя казаното от Iffi.13

Момичета, това не е толкова емоционален проблем, колкото социален и реален проблем! ...................................
Та... един вид ... алармирам: Момичета, крийте си проблема от работодателя - бъдете некоректни! Няма друга опция.

ДА, наистина и аз ще кажа - момичета не бъдете открити и не си казвайте на работодателите защо се налага да отсъствате - измислете си други причини, налага се да лъжем, защото иначе отношението е безмилостно и некоректно.

 И така да разкажа, ще опитам да е кратко:  Когото започвах работа реших да съм открита и споделих за проблема си и че може да се наложи понякога да ползвам болничен за опити инвитро. Тогова шефовете ме успокоиха, че това е наистина важно и че нямало проблем и колко много жени там от екипа са вече родили и че разбират напълно това-нямало да ми правят проблеми за тези неща. Бяха много мили и добри. Само искаха да си казвам, когото предстои нещо такова, за да предвиждат по-добре графиците, за да не куца работата-разбираемо. После след 1 последвал опит нямаше проблем наистина, но проблемите започнаха постепенно след това, защото в продължение на 2 години се ноложи да излизам за изследвания и последващи: лапароскопия, хистероскопия, после опереция за извънматочна спонтанна бременност....после по ден или по два за инвитро на естествен цикъл.....и всичко това явно им дойде в повече-не че на мен не ми е също в повече..... 

Но....да продължа - шефа в чиито екип бях , защото ме беше харесал как работя, постепенно си измени отношението към мен и започна да ми налага психически тормоз и в един момент си помислих, че се опитва да ме принуди сама да си тръгна.   Това не беше края обаче - капак на всичко беше последвалия опит инвитро от моя страна, за който аз за първи път реших да не казвам и да не ги предупреждавам, ами както правят всички останали там и директно да си изляза в болничен. Тогава ми се обадиха колеги от работата да ми кажат , че бил крещял като разбрал, колко време ще отсъствам и по каква причина, ето вече един друг аспект-други колеги също се е налагало да отсъстват по много и без предупреждение, но без последствия, обаче за мен вече се знае-тая с нейните порбеми, ох аман....  и затова 

Когато се върнах малко бременна и със спрели развитието си ембриончета и последвал аборт-вече бях абсолютно дискриминирана като чужд елемент в екипа    и непрекъснато търсене на "кусури" в моята работа както и игнориране на моето мнение, ако нямах грешки, тогава чуждите се приписваха на мой гръб. А няма да казвам колко рано ходех и колко късно си тръгвах, за да компенсирам - кажи речи почти всеки ден по 12часа откарвах, правех както шефовете искаха за да компенсирам от части липсата си и също така гледах да си върша възможно най-добре и съвестно работата, за да са доволни и да не ги притесняват моите отсъствия.... Когато се опитах да поговоря с шефа за отношението му което се задълбочаваше /честно казано направо ме скапваше-започнах на моменти да се чувствам като най-големия тъпак или идиот във екипа/ и той ми отговори че вероятно съм много изнервена от нещо-може би от моите проблеми и че като ме няма по толкова време е ясно, че няма как да са наред нещата в моята работа и всичко това директно от "милия" ми шеф.....

И тогава бум! - някак се появи едно много добро предложение към мен от друга фирма и аз реших, че може би е добре да се махна, обаче и там си признах, защото можеше да поискат мнение за мен от фирмата, от която идвам и придполагах, че от там веднага ще ме "издънят" и ще кажат как отсъствам по 2-3 седмици от време на време и затова реших да им кажа. Познайте какво стана този път: като разбраха, че се подготвям за опит инвитро, като ме подпитваха кога и какво мисля да правя и не се ли каня отново да опитвам .... Наложи се да изляза 1-2 пъти за прегледи и беше кошмар-веднага имаше проблем къде съм и защо ме няма толкова време и че не може така и аз тогава им казах, че скоро ще правя инвитро и затова съм отишла на преглед и изследване. После когато наближи време да ми продължат договора, защото беше срочен и 6-те месеца бяха изтекли, всъщност направо ми го прекратиха поради намалял обем работа-може наистина да е това, но аз имам и други подозрения-защо точно мен , кото имаше хора които наистина не се справаха добре с постовените си задачи и ги мъмреха редовно.... Ето това е положението и това е отношението в нашия наистина "мъжки" свят и всичко това е реално, но добре прикрито.

В интерес на истината преди 5 години имах работодатели съпруг и съпруга, които единствено ме разбраха тогава, защото и те са се борили дълго за своите деца.

Благодаря много момичета , гласувах вече и много се радвам, че се сетихте за такава тема, защото иначе този проблем ,като се оплакваме всеки поотделно, някак лесно се подминава.

Точно за това говорим! Хората, които са се сблъсквали проявяват много повече от разбиране!
И за да разведря темата ще ви кажа за два случая с мои познати:
1. Първата е момиче от форума, но по-рядко пише, защото отскоро е в чужбина - първият й опит е изцяло финансиран от фирмата в която работи (става дума за България) !
2. Моя позната, работодател, която също прави ин витро процедури и възнамерява да спонсорира ин витро процедура на момиче, което работи във фирмата им!
Щастлива съм, че все пак има и такива хора!

Гласувах с пета точка!До момента, сегашните ми работодатели / съпруг и съпруга с малко детенце /ни подкрепят.Самите те имат роднини, който се борят от дълги години за своя рожба  :(Но сега се сблъсквам с другия проблем, спохождащ много от нас. Поради така наречената криза, бях пусната в принудителен неплатен отпуск, който вече продължава повече от три месеца  Най-вероятно съвсем скоро ,ще ме освободят!
Как , да започна нова работа и нов опит,  ТОВА Е ВЪПРОСЪТ , но това е тема на друг тежък разговор!!!

Ами да се включа и аз тогава. Останах без работа февруари месец, още не съм си намерила друга, защото междувременно правих лапароскопия, след това се подготвх за ин витро, което обаче отложихме за този месец. Та сами разбирате, че търсенето и намирането на работа си е направо невъзможно

Не съм 100% убедена, че ме съкратиха заради проблема ми. Затова и не зная как да гласувам. Ще разкажа накратко и ако смятате, че трябва да гласувам, моля посъветвайте ме с коя опция е най-точно.

Работех в една руско-кипърска инвеститорска компания. Инвестираха в строителството. Аз бях технически сътрудник, оправях се с цялата документация на фирмата и на обектите. всичко минаваше през мен, включително изпълнявах и личен състав, маркетинг отдел, преводач и т.н, сещате се - всичко в едно
Настъпи криза, трябваше да съкратят няколко човека и естествено едния бях аз. В началото не се светнах защо точно мен, при положение, че имаше хора, които изобщо не им е там мястото, никаква работа не вършеха, а взимаха по-големи заплати. Просто нямаше логика да ме махат мен, а да оставят секретарката, която вдига телефона и прави кафето, при положение, че има незавършени обекти, а всичко водя аз - тя хал хабер си няма за какво иде реч.Освен това имаше буквално измислени длъжности, които бяха заемани от хора по цял ден бъркащи си в носа, а друг им вършеше работата Стана ми много тъпо. Те знаеха за проблема ми в общи линии, защото миналото лято отъствах поради лапароскопия. не знаеха, че ще правя ин витро и т.н., то тогава и аз не знаех.... Но явно като са умували кого да съкратят, са се светнали, че аз ще отсъствам или пък ще забременея и по-добре да ме разкарат....Просто логиката ми говори това. Не виждам друга причина да ме махнат, особено като имам предвид, че шефа беше много доволен от мен, имаше ми голямо доверие и харесваше как си върша работата. Лично той ми го е казвал, че съм му ценен кадър. И изведнъж

Ами това е моята история, ако прецените, че трябва да гласувам, пишете, ще го направя.
Извинете за дългия пост.

Гласувах с Да, въпреки че не съм уволнявана, а сама напуснах. При първият ми спонтанен аборт бях 12 дни в болничен. При вторият 47 дни, от които половината в болница. Установи се, че трябва да ми направят хистероскопия за премахване на слепване и на септум на матката. Не можеха да ми дадат болничен, тъй като клиниката беше частна. Насрочихме с доктора дата и отидох да моля прекия си началник (жена) за отпуск (имах неизразходени дни още от предходни години). Как не ме било срам да искам отпуск като съм отсъствала толкова много поради болест. Никога не съм крила проблема си от нея и никога не съм се срамувала. Обясних и точно какво ми предстои и защо искам отпуск. Каза да си измисля друг начин. Измислих го - занесох уведомително писмо, че напускам след седмица (не им дължах предизвестие, възползвайки се от една вратичка в закона).
Не съжалявам, защото два месеца след въпросната хистероскопия забременях и след 20 дни нашата дъщеря ще стане на 2 години.

Аз също бих искала да разведря обстановката, като се похваля с добро отношение.  Преди 10 години, когато правихме първия си ин-витро опит, в България нямаше много информация по темата. По онова време единствено доц. Щерев правеше АРТ - процедури. Ние решихме, да направим опита в Германия. Тогава съпругът ми се срещна с шефа си, за да го помоли за отпуска, разказвайки му за причината… Два дни след това шефа му изненадващо предложи, да финансира опита… А след като се върнахме в България с отрицателния резултат, той каза "Няма да се притеснявате, ще действаме докато стане"… Никога няма да забравим жеста му!  

Сега вече не живеем в България, но си мисля, че ако бях тук, нямаше да разказвам за плановете си за забременяване (четвъртия отговор). По-умно е, да се спестяват такива подробности… Но не защото смятам, че има дискриминиращо отношение към хората с репродуктивни проблеми, а защото намирам, че отношението е дискриминиращо към всички работници като цяло.

Всеизвестно е, че повечето работодатели се плашат от перспективата, служителка да излезе в майчинство, без значение, по какъв начин е постигната бременността… Не обичат и често отсъстващите от работа...

Ние сме малко по-чувствителни и е нормално, да отдаваме по-специалното отношение към нас само на репродуктивните ни затруднения, но според мене проблема е малко по-глобален.

Уж има трудови договори, в които трябва да са регламентирани тези въпроси, а назначените нямат никакви права… Скоро гледах по телевизията репортаж за раково-болен, комуто не са били изплатени болничните. Журналистката беше потърсила работодателя по телефона… На въпроса и, защо не е платил и дали се интересува от здравословното състояние на работника си, той отговори, че му е важно само, дали се е появил някой на работа или не е… всичко друго не му влизало в работа… и почти обвини болния, че симулира болест… Бях доста възмутена…

Все още не малка част от работодателите в България са с махленски манталитет и се държат почти като робовладелци… Но много се отклонявам… нека се върна към темата…

Четох в дневника на dess_dess за подобен проблем:

... но сега пък се появи и проблем 2 - работата. шефа ми каза, че не признава никакви болнични а аз, тъкмо такъв щях да ползвам + малко отпуска. Говореше не само на мен, а в множествено число т.с казвам ти дъще, сещай се снахо ...
[…] Плюс това, нещо което за първи път чувам ама го искал човека, та като се разболееш, копие от болничния лис + оригинала (???)да ги види в първият ден да му занесеш??? Е сега я втасах! ами нали съм болна я ...
не стига, че не ми върви по мед и масло ами сега и проблеми в работата ...
просто незнам каква ще я къдря ...

аз пак да се оплача (((
имам проблеми на работа, не можело да отсъствам, въпреки, че на 4 очи обясних за какво става въпрос   
но не можело, нямало да приеме нито болничен лист, нито щял да ми даде отпуска нито платен нито неплатен
[…]
И сега, какво да правя. Тоя човек, няма да приеме болничен лист издаден от личният ми лекар, може би, само такъв от гинеколог. Сега какво да правя, д-р Александров ли да питам за възможност за болничен лист или да търся друг гинеколог да ми помага ??? В огромна питанка съм )

Чудих се, как така някой ще каже, че не признава болнични?!?! Къде е регламентирано, че трябва да бъдат представени на първия ден?

Проблема, според мене, не е само емоционален... не е и само правен... много е дълбок и комплексен (и според мене засяга всички и не само хора с нашите проблеми)…

(Между другото, в Германия също не обичат отсъствията и затова от клиниката ни предоставят възможност, да ходим на прегледи и в събота и неделя...Поне малко да спестим дни... Не говоря за операциите, към които всеки подхожда с разбиране... Но в частта от болничния, която се представя на работодателя, никога не се отбелязва диагноза...)

Гласувах-Страхувам се да споделя, че планираме бременност, защото:
1.На итервюто шефката намекна- "Аз немога да ти кажа да не забременяваш, ама сегааа нови хора в отдела, пак обучение и т.н"-знае от части за проблема.
2.На приятелска сбирка вметна-"Да не вземете сега да ми се обебчете всички, една по една", на която бяхме 3 колежки, семейни, но все още без деца.
Ще кажа на работното си място, когато ми проличи, само да стане!
Ползвах болничен за кюретажа, като скрих проблема, или по скоро заобиколих диагнозата!
Не се срамувам от проблема си-нежелая да ги информирам изцяло за живота си!
И аз мисля, че на толерантност от страна на работодателя не може да се разчита.Единици са шефовете, които проявяват разбиране!
Дали само в БГ е така?!

Между другото имаше едно предложение по едно време се чу - да не се вписва в болничния за работодателя диганозата, именно поради опасност от дискриминация, но май нямаше развитие повече това.
Наистина проблемът не е само на нас, погледнато глобално, а и на всички, които планират бременност или забременяват. Но пак подчертавам бременните и майките с деца до 3 г. се ползват със защита по КТ, тоест в много редки случаи работодателят може да се отърве от тях. Само, че като си в старт на ин витро процедура хем си потенциално бременна, хем нямаш трудово-правна защита, хем не е много сигурно дали ще стане този път, хем ако не стане сега ти трябват пари, съответно и работа, за следващ опит и кръгът се затваря - резултатът е или без работа или много стрес - нещо несъвместимо нито с емоционалното състояние на жена в процедура, нито на бременна жена.

Гласувах с т.5.
От 2 години не работя и не съм си търсила постоянна работа точно заради опитите, които ни предстояха. Преместихме се във Варна преди 3 години и ми беше ясно, че ще е голям късмет да попадна на шефове като бившият при който работех докато живеех в София. Никога, ама никога не ме е спирал, не ми е намеквал или заплашвал с наказание или уволнение. Подкрепял ме е на 100% и дори много пъти ми е предлагал ако може да помогне с нещо да се възползвам от контактите му. Не съм го правила защото не съм искал но няма да забравя огромното му сърце. Всички колеги знаеха за проблема ми и също много са ми помагали.
Дай Боже повече такива работодатели.

И аз гласувах с точка 5.Макар да напуснах точно един ден преди да разбера че съм бременна /егати късмета/през 1,6м.в които ходих по лекари и ми правиха всички процедури работодателят винаги е бил коректен и ме е освобождавал за неопределено време заради което съм била и доста спокойна,а това също е важно според мен.При колегите имах и от двете страни-едни подкрепяха,други злорадстваха заради отсъствията,но...хора всякакви.Наистина дано е останала повече човещина в хората и повечето работодатели да са така.