здравейте момичета,
започвам направо на въпроса: Вчера направихме спермограма. Съпруга ми беше на работа и тръгна веднага, но аз останах още малко в клиниката, излезе лекарката и ми каза, че спермограмата е с лоши показатели. Говорихме дълго и от разговора ни стана ясно, че с лекарствата, които той пие, за да лекува други хронични заболявания е повредил качеството на оплодителната способност. Говори и много други неща, за които просто не искам да си спомням... основното: дълго лечение с неясен изход, защото той не може да спре лекарствата за хроничното си заболяване и след това при евентуално ИКСИ пак не е ясно какъв ще е резултата. Думите на лекарката бяха от този материал няма дори достатъчно за замразяване... препоръча ни донорска сперма. Следобеда не знам как съм го изкарала. Вечерта не намерих сили да говоря със съпруга ми, реших че утрото е по-мъдро от вечерта. Цяла нощ да не ви разказвам какви мисли, сънища и в какви филми се вкарах. Днес се получи писмо, което предполагам са резултатите от спермограмата, той прочете писмото и веднага тръгна на някъде - предполагам при наш приятел - лекар. Тъй като лекарката ми говори много за донорска сперма се замислям как да му кажа как ще реагира и изобщо имам ли право да искам това от него. В главата ми са думите на онзи мъж от Биг брадър, който влезе в къщата, за да  искара пари за ин витро, та той каза искам да си видя семката... тогава много му се чудих как може млад мъж да е толкова закостенял... но като ми дойде до главата... Преди около месец съпруга ми каза: като последен вариянт ще си осиновим детенце. Наречете ме егоист, но искам всичко: сутрешното неразположение, ритниците, болката при раждане-всичко. Ако аз расъждавам така за себе си как да искам от него да се откаже от щастието да отгледа собствено дете...????
моля ви кажете как казахте на вашите мъже - лекар ли ви го каза, кой; как реагираха те на новината, как се съгласиха на донор, изобщо всичко което мислите че е от полза.
ох, стана дълго знам, но трябваше да го кажа...
ако има подобна тема моля, преместете ме!

Миличка, няма да ти е лесно, но мисля, че се справиш;-)))
Аз те съветвам първоначално да му изложиш фактите, без да коментираш какво искаш ти и да го попиташ той какво мисли. От дума на дума много внимателно можеш да му подхвърлиш, че при варианта " донорска сперма " все пак детето ще е наполовина ваше и освен това ти ще си го износила, което не е малък аргумент.
Поговорете спокойно, недей да вкарваш никакви чувства, не го насилвай да взима бързи решения и го остави да помисли.
Смятам, че в крайна сметка той ще вземе решението, което ти искаш, но му дай време да го приеме.
Пожелавам ти успех и пиши!

Я дай да видим показателите първо, може и на лични. А второ лекарско мнение защо не потърсите? Варианта донор е при напълно липсваща сперматогенеза и невъзможност да се повлияе с консервативни, нито хирургични методи или АРТ. Странно бързо заключение от страна на докторката ви без резултати от биопсия например.

Снежинке, при нас по същият начин, док. ни каза да не разчитаме на мъжо .
И за това, ние решихме да се консултираме и с д-р Даскалова. Този мес си правим изследванията и на 7,09,09г. имаме час. Дано се окаже, че има варианти за нас.
Моето мнение е да отидите и при други лекари за консултация.

*snezhinka*, здравей!
Слушай какво са ти казали момичетата и не се измъчвай толкова. Потърсете и второ, ако трябва и трето мнение. Направете всички изследвания, а ако резултатите след тях са такива, че е необходим донор - тогава ще му мислите. В процеса на изследвания и лечение, ще стигнете до правилното за вас решение. Ако съпругът ти е с абсолютна азооспермия, както Дони е писала, напълно липсваща сперматогенеза, мисля, че съпругът ти сам ще ти предложи да пробваш с донор. Аз съм правила инсеменация с донорски материал, при която забременях, за жалост извънматочно. Съпругът ми беше инициаторът и. Каза ми, че много ме обича и понеже вината за незабременяването му е изцяло негова, той се чувства виновен и не иска да ме лишава от възможността да стана биологична майка. Аз, разбира се, се съгласих. И аз, като теб си мечтаех за емоциите по време на бременността - растящото коремче, ритничетата, гаденето... Когато ме оперираха, мъжът ми беше по-тъжен от мен...
Скоро си говорихме с д-р Тачева, че имат голяма успеваемост на програмата с донорски яйцеклетки, ами това е същото, нали? Тя ме пита дали няма да пробвам, а аз и викам - за сега не. Тя вика - повечето жени го правят, за да изпитат чувството на растящия живот в тях.... Някои хора, в едното или  в другото положение, не правят донорски процедури, а прибягват до осиновяване. Това е много личен избор, който, ако ви се налага, ще направите двамата заедно, когато трябва.
Сигурна съм, че ще стигнете до правилното решение и за двамата. Преди това, обаче, направете всички изследвания, консултации и каквото там трябва и тогава ще му мислите. Може пък ситуацията при вас да не е толкова черна. Препоръчвам ти д-р Мариела Даскалова и д-р милен Кацаров. Желая ви успех!

Странно бързо заключение от страна на докторката ви без резултати от биопсия например.

вече са ти го казали момичетата преди мен - потърсете и втори мнение. може резултатите да не са съвсем коректни. това първата ви спермограма ли е?

Снежинка,и аз искам да те подкрепя и да ти кажа същото,като момичетата преди мен-неправете такова генерално заключение,преди да сте потърсили второ мнение,а ако трябва и трето и четвърто и преди да сте напрaвили преглед и консултация със д-р Даскалова,д-р Милен Кацаров.
Защо не публикуваш показателите от спермограмата,така ще може по-ясни коментари и мения да се напишат но както решиш.Желая ти успех и не се отчайвайте и предавайте така преди да сте проверили нещата отвсякъде.

Подкрепям за второто мнение напълно! А ние с милото говорихме за донорска инсеминация няколко пъти. Беше тежък разговор, щото той все викаше че 4% морфология по Крюгер е достатъчна и няма нужда от донор(то си е така). Ама бяхме говорили да направиме три опита инвитро икси - решихме, че толкова сме готови да ме подложиме на това. И когато втория опит не стана аз повдигнах въпроса. Стигнахме до съгласие, че след трети неуспешен ще направиме една донорска инсеминация. Той много се опъваше. Но накрая се съгласи като видя как страдам след този неуспех. Говорихме и за осиновяване. Но това остана за по-нататък. В никакъв случай не го притискай за донорство. Дай му време да свикне със ситуацията. Бъди внимателна с него, той също страда по свой начин. Ще се разберете. Какво показа този SDI тест все пак, ако не е неудобно?
Успех! И много кураж!

Благодаря за всички мнения, много сте ми полезни. Определено сте прави за второто мнение. Ние сме от Плевен, тази спермограма е правена в КИРМ, имаме възможност да се направи още една и в друга клиника, в която сме правили преди 3 години, но още тогава беше ясно, че нещата не отиват на добре и показателите бяха лоши.
Мисля си да отидем заедно в клиниката, там да се срещнем с уролога д-р Коцев /а на него имам пълно доверие, защото е правил 3 бъбречни операции на майка ми/ и да се започне лечение.
harmony мисля, че и ние ще постъпим точно така  е няма дя се даваме без бой де, ще поговорим за опит или 2 или 3  и евентуално после за донорство... Благодаря ти че сподели своя опит със съпруга ти, мисля че нашите момчета в стремежа си да са ни опора и да не дават изява на чувствата си преживяват по-тежко процедурата по ин витро.

Успехи на всички и дано скоро всички се радваме на бебоци

Аз пак питам: Има ли наличие на каквито и да е сперматозоиди в еякулата? Не ви ли насочиха ли ви към уролог за преглед и евентуална биопсия? Хормонални изследвания? Има ли доказана необструктивна азооспермия? Преди да се дадат отговори на тези въпроси - какъв донор, какви 5 лева. Тази клиника за второ мнение и тя ли е в Плевен? Урологът трябва да е специалист андролог!
И София и Варна са на по три часа път, а ще има конкретни отговори на въпросите.
www.ivf.bg
www.ivf-bg.com
www.invitro-bg.com
www.invitro-varna.com

Здравейте отново,
всъщност когато пусках темата имах предвид да се вгледаме в чувствата на мъжете си. Съветите, които ми давате тук и на лична са ценни за мен, може би и на други момичета.
Може би да започна аз. Съпруга ми е наясно с репродуктивните си проблеми от около 2 години. В началото сякаш нямаше никаква промяна в поведението и емоциите му, скоро след това се случи така, че трябваша да лекуваме други болежки, наложи се операция и бебеправенето мина на заден план. Сега когато започваме опитите наново и вече е ясно , че освен ин витро друг шанс за собствено дете нямаме, сякаш стана по-раздразнителен, по-често избухва от незначитилин повод. Не съм сигурна доколко са свързани, но просто събитията във времето се припокриват.
Накратко така се случват нещата в къщи, ако искате споделете как е у вас

Да си призная честно аз въобще не пощадих моя. Карахме се доста на темата. Обикновено аз го обвинявах, че не прави достатъчно: не направи сериозен опит да спре цигарите; не пиеше редовно лекарствата; накрая започна да протестира, че трябва да ме закара сутрин пътьом до доктора. Аз също работя и много се ядосах. И така: и двамата станахме по-раздразнителни и дребнави, и заядливи, и т.н., но слава Богу това не ни развали взаимоотношенията. Обичаме се още и вече не се хващаме за дребните сплетни. Той има много мек характер Мисля, че този проблем ни сплоти .

адравейте, момичета, за пръв  път пиша в форума, преди само четох, рускиня съм омъжена за българин, за всеки мъж тежко да приеме че жена ти ще носи не твоето дете, и зависи от човек, моят мъж е на 45 години аз съм на 37 вече отскоро сме заедно, и всеки прави своят избор в тоя въпрос, на мен моята гинеколожка изобщо ми немекна  - ако се налага да заченеш от донор, закво да се мъчиш по клиниките... има и по-лесни начини. Колко то ни общи проблеми толково различно сме реагираме, моят мъж много держи да има дете, решихме да скрием този факт от роднините да направим детенце от донор, и да забравим за това, и само се  моля да стигне побързо до това. имах една неуспешна инсеменация в пловдив, сега насочихмесе към софия. въпрос на мъжко самочуствие е мн важен, и важно сам той да го има и да го запази, а начини винаги има. 

Здравейте,
Добре дошла Еля! Пожелавам ти успех!
Ето за това ви говоря момичета, от една страна

Да си призная честно аз въобще не пощадих моя. Карахме се доста на темата. ..... Той има много мек характер Мисля, че този проблем ни сплоти .

а от друга страна

за всеки мъж тежко да приеме че жена ти ще носи не твоето дете, и зависи от човек. 

А пък за подмятанията от сорта "що ще се мъчиш и даваш луди пари по клиники и лечения... намери си един здрав мъж за една нощ и толкоз"   Е ДА ДЕ, НО ПОСЛЕ АЗ ЩЕ ЖИВЕЯ КАТО В САПУНЕН СЕРИАЛ, А НЕ МЪДРИТЕ ДОБРОЖЕЛАТЕЛИ. А когато това ти го предлага лекаря, на когото ти трябва да се довериш напълно ... е извинявайте, но не мога да го приема!

Мерси, *snezhinka*! реакцията е вопрос на психиката, или си готов да приемеш факта или не. зависи колко е млад и от кога има диагноза, моят много загрижен  - нали това ще е твоето дете! ще видиш какъв татко ще стана! и аз не пропускам да  му покажа колко готин мъж имам!
на всичките пожелавам успех!, сигурна съм че като действаш - ще го постигнеш!

Здравейте момичета!
Да продължа какво се случва при нас. Вече подадохме документите за Фонда и докато чакаме мислим да се полекуваме и за тези 2-3 месеца да подобрим спермограмата и ще видим тогава какво ще "сабя покаже" 
Късмет на всички!!!

Здравей Снежинке,
Нашето дете е от донор.Ако мъжът ти прилича поне малко на моя :wink:сигурно го тревожат въпроси от рода на:ами ако прилича на донора,ами ако не го обикна,какво ще кажат хората и т.н глупости от тоя род...
Разбери какво го тревожи, обясни му, че донора се подбира според вашите критерий, и го увери, че ще го обикне още щом усети първото ритниче!
Аз направих инвитро при д-р Владимиров и имам чувството, че донорът, който са избрали е близнак на мъжа ми а той е с най-рядката кръвна група, много едър и с много бяла кожа!Дъщеря ни е едно малко негово копие, колкото и нелепода звучи това.
пожелавам ви успех от цялото си сърце и не се спирай пред нищо!

Кро благодаря ти за отговора и за това, че сподели вашият опит. Да ви е жива и здрава дъщеричката!!! Ние докато чакаме обаждане от фонда ще проведем лечение пък през тези месеци на изчакване ще видим какво ще се получи. За сега това е стратегията ни

Нито за миг не е трябвало да обяснявам на мъжа ми защо ни е нужен донор. При положение, че има проблем, трябва да се реши веднага. Не сме се обяснавали изобщо. Има проблем, нужен и донор /при нас не може да се реши по друг начин/. Това са фактите. Намираме клиниката и си решаваме проблема. Сериозно ли се чудите как да обасните това на мъжа си? Сигурно, ако му кажете простичко, ще разбере. Успех, мацки! Не е лесно, но е добре да говорим на един език с половинките си.

Нито за миг не е трябвало да обяснявам на мъжа ми защо ни е нужен донор. При положение, че има проблем, трябва да се реши веднага. Не сме се обяснавали изобщо. Има проблем, нужен и донор /при нас не може да се реши по друг начин/. Това са фактите. Намираме клиниката и си решаваме проблема. Сериозно ли се чудите как да обасните това на мъжа си? Сигурно, ако му кажете простичко, ще разбере. Успех, мацки! Не е лесно, но е добре да говорим на един език с половинките си.

Аз пък не разбирам как така не поговорихте?!?! И ДА сериозно се чудех на онзи етап как да обясня на мъжа ми.  При положение че има цяла тема свързана с преживяванията на момичетата когато се налага донорска яйцеклетка - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=37498.0   не разбирам, защо пък мъжете ни нямат право на емоции. На тях още от малки момченца им се вменява задължението да са продължитери на род, бащино име и т.н. и в техни ръце /тестиси/ е продължението на човечеството едва ли не....
Даааа смятам, че мъжете ни имат право на откровен разговор, на подкрепа, на още един знак за любов!
Успех на всички!