Ми,аз си мисля,че Варикоцелето е най-добре да се оперира коя и степен да е...то ако не сега,то след време ще стане за операция...мое мнение,не съм мед. лице.
Колкото до силните ни половинки...ми кво да ви кажа...след остановено варикоцеле с мъжът ми бяхме на различни мнения - аз исках операция,той - процедура ИнВитро(това по препоръка на докторите)Та се разбрахме,веднага след пункцията - операция!Е,амЪЪЪ магарето си е магаре,било то и в такива моменти!Само да вметна,че пункцията ми беше на 18.март 2009г. операцията му - 24 април 2009г!Ми....има няма ЦЯЛ месец,и може да ми се смейте ама след толкоз годиниии,и най-сетне намерена причина,искаше ми се миг по-скоро да го оперират
Най-веселото иде сега
След хиляди "напомняния" да се обади на андролога за операция,а той все някак си "забравяше".Взех телефона,звъннах в болницата,говорих с един от андролозите(тва в сряда) и му уредих час операция(тва за петък)
8)Ми тъй де,казах му "вижте,мъжът има Варикоцеле,2г опити и едно неуспешно ИВФ,искам операция",той "кога?",ми "колкото се може по-скоро",той "ми сега в петък",ми "ок"...той"а съпругът ви"..."...ми...сега ще му се обадя да го известя"
Туй и стана "милооо,супер новинка,в петък си на операция!"
Ми тъй де,ааааа,магаре такова...забравял бил,тинтири минтири...ми направо шубе го беше,ам не ми пука(мене като ме бучиха всеки ден,и ме пунктираха без упойка с 19 яйца,аааааа...АААА....)
Сори,много се отнесох,ама тея мъже....Ъъъъ...