Спомням си брат ми като малък, отиваме на женския пазар и той с гордост заявява, че знае къде е колата. Можел да се върне до нея. В един момент започнахме да се питаме къде е и с кой е, а бяхме 5 човека, и аз не съм била мъничка вече. Разпръснахме се да го търсим, а той решил да ни покаже, че знае къде е колата
Чинно ни чакаше до нея със сълзи на очи, защото вече се беше усетил за какво става въпрос
.
Та така са децата, само господ да е с тях и да се разминем с уплаха само.
Мише случва се, нали сте добре. Не се терзайте толкова. Представям си бабата как се чувства
Моето Монче много се радва на животните. Обаче имахме и инцидент вече. Един дакел, уж много добър и не хапещ я захапа за устната. Разминахме се само с две дупчици от зъбки и уплахата, но рева беше голям. На другия ден малко поодшумяха нещата и аз почнах да подпитвам тактично. Защо плаче толкова, страх ли я е от кучето, уплаши ли се много и т.н. Детети ми каза: Не мамо, обаче искам да галя куче а то ме ухапа, не ме боли. Искам си мое куче да си го галя и да не ме хапе. След едноседмичен семеен съвет Моника е горд собственик на 45 дневна Каракачанка. Мъника е момченце и двамата си паснаха страхотно.
Та така, сега си имаме още едно бебе, но малко рунтаво и момченце
Малкия е като чичка за детето. А Мони чака с голям мерак Арес да порасне и да падне сняг. Щял да я тегли с шейната