Ето ме и мен, колко отдавна исках да пиша, че опита ми е приключил, но сърчицето ми се беше свило и е имало защо...
На 9 ден след трансфер ми зацапа кафяво течение, уплаших се, смръзнах се от страх, почнах утрогестана перорално и всичко отмина... В следващият момент моята половинка се изтича до аптеката за един шуърчек и без грам и двамата да очакваме за първи път от 7 години видяхме втора бледа черта, радост, сълзи, ясно е на всички ни... И ето дойде и следобяда на 10 ден след трансфер, отивам да пишкам и с ужас видях кръв, алена гадна кръв... С изненада отново отмина за 20 мин, пак тест и вече по-наситена втора черта... Свити на кълбо от страх лежахме и двамата на спалнята с часове... Дните започнаха да текат толкова бавно, бавно и бавно... Незнам как съм дочакала 17 ден и отново направихме тест, ясна, яркорозова, най-красивата в живота ми втора чертичка... Веднага звъннах в клиника Малинов и записах час за 3.11.2009 г. Молех се само да дойде тази дата, без нещо да се обърка... Но ето че всеки ден започна едно кафеникаво оскъдно течение, по няколко капки на ежедневната превръзка... Моите доктори бяха в чужбина и чаках, чаках, а дните се точеха като пясъчен часовник... И така 3 дни преди да стигна до София, на 30.10.2009 рано сутринта прокървих обилно... Веднага хукнах към АГ-то в града ни, въпреки, че им нямах никакво доверие. Та как да им имам, те ми казаха, че инсеминация и икси било едно и също... Печално нали... Приеха ме по спешност, преглед с палпация, от който изтекоха и жсички събрали се съсиреци и веднага без всякаква надежда ме пратиха на ултразвук... За мен всичко беше загубено, света ми се срина, не исках да стана, за да продължа... Събраха се доктори като на мечка, сложиха ултразвука вагинално и с учуда започнаха да се взират, докато аз някъде от дъното на земята започна да чувам гласове, които диктуват - 2 ПЛОДНИ САКА, 6 Г.С., С ЕМБРИОНАЛНИ ПУЛСАЦИИ... Започнах да плача, пратиха ме веднага в патологична бременност със забрана да ставам, защото единия плоден сак бил отлепен... И така 4 дни чакане без отново да ме прегледат, трябвало да мине някой ден, за да установят дали има разлика... И така на 6 ден констатираха, че вече няма смисъл и надежда, вчера ми правиха абразио, днес ме изписаха, а на мен целия свят ми се е свлякъл на гърдите. Не ми се живее...
