0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Толкова много ли искам
« -: Юли 31, 2009, 15:26:39 pm »
Здравейте момичета,
От доста време се каня да подхвана тази тема, но днес май е мномента след като чашата на търпението ми преля за пореден път.
Откакто се е родила Габи с мъж ми просто няма оправия.Преди да се роди детето за всички и винаги все аз бях виновна за това, че нямаме дете, ако нещо възникне спор и т.н
Тогава излизах от ситуация като казвах, че съм виновна за всички световни проблеми и след това спирах всякакъв коментар.Но с времето става така, че наистина се оказвам виновна едва ли не за всичко.Стигна се до там, че да ми се казва, че съм виновна, че детето е болно, че аз видите ли не съм я гледала като хората и какви ли още не лудости.
За себе си знам, че няма нищо на тоя свят, което да обичам повече от дъщеря ми, ще вляза в огъня за нея и ще направя и невъзможното, ако се наложи, нееднократно съм го доказвала.Но с тия мрънканици на баща и ми идва в повече вече.
Да му се не види и аз съм човек и понякога имам нужда и от почивка и от забавление и от всичко друго в нормалния живот и не виждам нищо лошо понякога да отделям време за себе си, да си отстоявам интересите и т.н.
Да ,но половинката ми от някое време след раждането на детето тия неща не иска да ги проумее и прави всичко възможно, за да се чувствам зле.Не разбирам защо, питала съм го дори и само вдига рамене.
Не мисля, че с всичко, което съм правила до момента за семейството ни заслужавам такова отношение и след днес съм на път окончателно да се предам и да подам молба за развод.Причината е, че вече от доста време живея с чужд човек под един покрив, разминаваме се ,не говорим, единствено нервите са ми в повече, доста в повече и аз просто така не мога повече.
Не съм слаб човек и не се предавам лесно, до сега се борих въпреки, че компромиси си правех само аз, но вече просто не мога, не искам.Не знам какво се казва в такива случаи, но за мен разочарованието от предаденото мое доверие е огромно и не мога да простя, колкото и нехристиянско да звучи.
Има хора, които цял живот се разминават в една къща без любов и без уважение, но аз без тези две неща не мога затова сега предпочитам да остана сама с детето и се надявам да съм достатъчно силна да се справя с всичко, което се наложи да преборя.
Единственото нещо, което искам във връзката ни е интересите на семейството ни и всеки в него да са пред всички други, компромиси относно гледането на детето да не се правят никакви и ако някои прави нещо не като хората да му бъде казвано ясно(визирам баби, лели и т.н), а ако не схваща от казване просто да бъде прекратен достъпа до детето.
Не мисля, че искам нещо кой знае какво при положение, че аз съм изкарващата пари у дома, аз вземам важните решения, защото на него не му стиска в повечето случаи да заяви твърдо нещо, защото трябва да се размърда малко.
Просто вече се уморих да бъда жената-мъж и искам подкрепа каквато ми е необходима, а не само да си имам спяща красавица у дома.Все пак не съм лесби, а доста хетеро.
ОФФФФФФФФФФФФФФФФ, казах си най-накрая мъката.
« Последна редакция: Юли 31, 2009, 15:44:24 pm от Silwi25 »
*
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #1 -: Юли 31, 2009, 15:44:48 pm »
Силви, помисли още веднъж. Седнете и говорете. И ако има пропаст между вас чак тогава предприемай нещо. Брат ми след 10 годишен брак и две деца се раздели със съпругата си. Всички тежко  изживяваме това негово решение. И ми се искаше да не го беше правил.
*
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #2 -: Юли 31, 2009, 16:11:31 pm »
Силви,
Незнам , аз все си мисля,че когато имаме малко човече с мойта половинка ще сме по-сплотени , ще се обичаме още повече и ще ни се осмисли живота. Немога да си представя,че неможе да се намери някакъв компромис. Отношенията между хората зависят от самите тях. Ако се обичате все още ще останете заедно. Ако ли не наистина е всеки да поеме по своя път.
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #3 -: Юли 31, 2009, 17:23:56 pm »
Силви, ако очакваш от нас да подкрепим решението ти  да се разведеш мисля, че грешиш. Едва ли ще се намери потребител, който да каже - " Да, направи го! "

Знаеш какво е естеството на форума и в каква посока се борим всички.

Съжалявам, че при вас появата на детето не е променила атмосферата в семейството но според мен ако някой вярва, че наличието на деца семейството могат да " оправят " проблемите между съпрузите според мен се заблуждава.
В повечето случаи с появата им нещата като, че ли се усложняват.

Трябва да призная, че не говоря от опит а само от наблюдение и разсъждаване в тая посока.

Надявам се да преоткриете хубавите си черти със съпруга си и да изпитате първите чувства, които сте изпитали и поради, които сте създали семейство.

Най-лесно е да унищожиш нещо, да го скъсаш, да го събориш... най-трудно е, да го изградиш , с любов, с компромис, с прошка... Това е моето мнение...

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*

    denisa

  • *****
  • 2681
  • Човек предполага, Господ разполага!
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #4 -: Юли 31, 2009, 17:34:10 pm »
Напълно съм съгласна с deep от личен опит мога да кажа, че колкото и да са желани децата ни след появата им нещата в семейството се усложняват, страховете и отговорностите стават много повече, неща които до този момент не сме забелязвали изведнъж се превръщат в заплаха и т.н.т.Ние с мъжа ми също сме имали доста проблеми, но сме успявали да ги разрешим.Моят съвет е сериозно да си поговорите по въпроса и заедно да решите какво следва от тук нататък.Успех
*
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #5 -: Юли 31, 2009, 22:57:56 pm »
Силви, и според мен е най-добре да седнете и да поговорите. Кажи му какви са ти намеренията и защо се е стигнало до там, може би той изобщо не осъзнава, че те губи. Моя мъж като му се размрънкам винаги ми казва, че ако искам той да направи нещо трябва да му кажа, защото мъжете не разбирали от намеци и нямало начин да се сетят ние жените какво искаме (друг е въпроса, че очаква аз винаги да разбирам от намеци и да се сещам за всичко).
Иначе, и аз съм против живота в омраза или безразличие. 10 години леля ми живя в такъв ад и все още проблема не е решен напълно. Свако ми и оказваше такъв психически тормоз, а в същото време не и дава развод и тя замина за Италия преди 2 години. Братовчедка ми пък избяга в Швеция, веднага след като завърши гимназия, а братовчед ми едва ли не излезе в нелегалност, защото свако ми говореше на леля ми, че ще го убие. Мисълта ми е, че една такава обстановка се отразява и на децата...
Пожелавам ти да вземеш най-доброто решение за Габи и теб и да не съжаляваш за него!


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
*

    *слонче*

  • *****
  • 1764
  • вече сме трима и съм най-щастливата жена на света!
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #6 -: Юли 31, 2009, 23:51:59 pm »
нямам дете, но на твое място бих се отделила за около месец с идеята да преценя точто какво искам. така ще проличи и той дали ще усети вашата липса или не. другия вариант за решение е диалога. трудно е отстрани да ти дадем съвет - слушай сърцето си и ти пожелавам скоро да нямаш терзания от подобен характер.
никога не отстъпвай на принципите си!
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #7 -: Август 01, 2009, 02:08:24 am »
Благодаря на всички за отделеното време и написаното по темата.Имах нужда да седна и да напиша нещата такива каквито ги живея и чувствам.
*

    julia_m

  • ****
  • 665
  • Най-хубавото нещо тепърва предстои :)
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #8 -: Август 01, 2009, 21:54:58 pm »
Здравей Силви,
Изчетох публикациите ти, и това което виждам аз е, че си много изнервена и явно много уморена от всичко около теб. Моят съвет е да се опиташ да поговориш със съпруга ти сериозно, за да се разберете кой какво иска от живота, кой с какви мисли и желания живее. За мен лично е много важно в семейството да цари разбирателство, нужно е да има диалог, защото ако всеки дръпне чергата към себе си става страшно. Все пак имате дете, това дете сте го създали заедно, не вярвам желанието да е било само твое щом има резултат. А това дете не мисля че заслужава да живее във враждебна среда и под непрекъснато напрежение. Тук никой няма да ти каже сигурно - развеждай се, защото все пак никой тук няма информация за цялостното състояние на нещата в твоя дом, можем да даваме съвети, но те ще бъдат основани само и единствено на твоите изказвания. Надявам се скоро да намериш най-правилното решение за теб и малакта принцеса. Късмет и успех!
*

    smile76

  • *
  • 201
  • Ако искаш да светиш на другите,трябва сам да гориш
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #9 -: Август 03, 2009, 11:06:31 am »
Силви, мила, всички тук те съветват да поговориш сериозно със съпруга си. Аз ще те посъветвам същото. Ние с моя съпруг минахме през една криза, при която бяхме на границата на развода. Може би съпругът ти дори не осъзнава как се чувстваш и какво се случва между вас. Сподели му точно това - чувствата ти, болката ти, разочарованието ти, умората ти, мислите ти, това, че се замисляш дори за развод. Говори без да го упрекваш, а като говориш само за това как се чувстваш. И друго. Ако можеш да му кажеш конкретни неща, с които би усетила промяна в отношението му, на него самия ще му е по-лесно да промени всичко. Например, че ще се чувстваш по-добре ако се занимава с детето по един час сам, за да можеш да си починеш малко или ако можеш да коментираш с него решения, които трябва да вземеш по отношение на дъщеря ви, така че и той да се включва. Кажи му и нещо положително, което прави,колкото и малко или рядко да се случва това. Ако той просто не се усеща как те наранява, това би му подействало стимулиращо, за да се замисля повече, когато ти мърмори.
Дано не прекалявам с приказките и аз, желая ти успех и се моля за теб. От опит знам колко е важна подкрепата на човека до теб и колко боли, когато не я получаваш.
« Последна редакция: Август 03, 2009, 11:09:12 am от smile76 »
Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Re: Толкова много ли искам
« Отговор #10 -: Август 03, 2009, 15:09:54 pm »
Благодаря за съветите smile76 , ще направя един последен опит, но ако и това не помогне ще се наложи наистина да сложа край, защото вече съм на ръба с нервите и не издържам никак.
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #11 -: Август 03, 2009, 16:12:59 pm »
И аз ще те посъветвам да поговорите директно. И си мисля, че ако има все още любов между вас ще успеете да се преборите, но ако вече всичко се е иззпарило... От личен опит мога да ти споделя, че в твоята ситуация аз пробвах какво ли не и все не успявах. Всеки си дърпаше към него чергата, накрая се разделихме за почти една година, и тогава осъзнах какво искам и че имам сили да го постигна ( сина ми беше на 3г.)Колкото и да се колебаех и обвинявах взех решението да се разведа. Четири години ми беше много тежко да се боря със живота сама , но това ме направи толкова силна, че после ми беше доста трудно да се оставя на любимия до мен сега човек да се грижи за мен и детето ми. Сега съм много щастлива че все пак не се подадох на страховете си и постоянните си обвинения че съм лишила сина си от баща. Сега си имам второ дете от новия си съпруг и пак имаме проблеми след раждането му, но разликата е тук че когато има любов трудностите ни събират и всекидневно се борим с тях и сега се обичаме повече и от преди :)
Пак те съветвам поговорете! Аз просто споделих моята история :) УСПЕХ!
*
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #12 -: Август 05, 2009, 18:16:29 pm »
Мила Силви
И аз като всички момичета тук ще те посъветвам да проведете по-сериозен разговор.
Имаше и едно мнение по-нагоре да се разделите за около месец за да си дадете равносметка за вашата връзка.Мисля,че това е по-добрия вариант.
Позволявам си и един укор към теб-не гледай на детето като еднолична собственост.Колкото е на бащата толкова и на теб.Разбирам,че в яда и безсилието си искаш да нараниш,но повярвай ми-грешиш.Много съм чувствителна на тази вълна защото някои тук познават и споделят болката ми по една моя тема.
Не се съмнявам,че си безупречна майка,но ми се струва,че това е следродилна депресия.
Ако има къде да отидеш за месец-два -отдели се.Времето ще покаже дали вашата връзка ще издържи този "тест".Пожелавам ти крепко здраве и ще се радвм ако скоро се похвалиш с добри новини.

ПС:без лоши чувства-kiwwi
*

    julia_m

  • ****
  • 665
  • Най-хубавото нещо тепърва предстои :)
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #13 -: Август 06, 2009, 21:16:39 pm »

Не се съмнявам,че си безупречна майка,но ми се струва,че това е следродилна депресия.


Не разбирам много, но каква след родилна - детето й е на 2години, та почти три, а пък аз изчетох старите й публикации, никога преди това не е писала за проблеми с мъжа си. Всичко се трупа и в един момент капката прелива чашата. Наистина най-добре да поговорят, да се разделите временно, ако се налага, но да се скача на развод директно надали е най-добрия вариант.
*
Re: Толкова много ли искам
« Отговор #14 -: Август 10, 2009, 09:30:27 am »
Мила Джулиа не съм чела други публикации на авторката за да знам,че детето е на тази възраст.В този пост не е упоменато,за това и стигнах до този извод.
Определено е много тежък период за нея и искренно и съчувствам.
Не е писала скоро и се надявам да има добър развой на нещата.