Ох, ще се включа и аз - една гадна пушачка без никаква воля. Майка ми се отвращава от мен. И тя пуши, само че по една цигара в месеца като отиде с приятелки на кръчма. Пита какво ми е удоволствието, като се кача в колата първата ми работа е да посегна към пакета, като вляза в работата - също, като седна в кафенето - пак същата работа. Казва ми, че се тровя напук и от простотия, не за да си направя кеф с едно хубаво питие например. И май е права. Не май - направо си е права. Ужас... Откакто се появиха тънките женски цигари имам малко напредък - като остана без цигари и взема от някой колега дебела ми е отвратително гадна, дърпам два пъти и я хвърлям. Само дето тънките не искат да ми опротивеят.... Уф - и в момента са ми на бюрото.
Правих опити да ги спра, но направо откачам. Какво ли не пробах - Табекс, никотинови дъвки, пурети... Нищо.
Най-накрая мъжът ми ми каза, че ако не НАМРАЗЯ цигарите никога няма да ги спра. И докато пиша поста си ми става гадно от самата себе си. Ще взема да отскоча до аптеката за един Табекс....
