Здравейте. Подкрепям ви в това начинание. Искам да ви кажа че инкак не е трудно. По-голямата част от усилията трябва да са свързани с психиката, а другата част с това какво да си правим ръцете когато ни се пуши. Аз и моята половинка решихме да не пушим от 10-ти декември миналата година. Първата седмица сънувах че пуша и ръцете ми сякаш сами посягаха към цигарите и незнаех къде да ги държа. Но после свикнах с липсата на зигарата в ръка. Изкушението е голямо, но трябва да си казваш че няма да пушиш, не ти се пуши и разни такива неща. И когато ти се допуши да се захванеш с нещо и така се разсейваш. Постепенно свикваш и вече не ти прави впечатление. Няма да си кривя душата, още ми се пуши сутрин с кафето, но не винаги. Дори изпуших една цигара онзиден, но не е сладко както преди. И пак си казах че няма да пуша. Ако е рекъл Гаспод да бъда майка съвсем няма да мисля за цигари. Успех на всички в това начинание. Вярвам във вас, че ще успеете.