Здравейте момичета, ще ви опиша цялата си история около спирането на цигарите и дано тя да ви помогне да ги спрете, защото вие сте силни и минавате през всякакви изпитания , за да имате бебе, не може сега цигарите да ви се опрат. Аз вярвам че ще успеете, защото щом аз мога, то какво остава за вас! Аз пуших около 7 години по 1-2 кутии дневно и то силни цигари-синьо виктори и в един момент дори ориент експрес. За този период съм ги спирала 3-4 пъти за по 2-3 месеца. Постоянно се канех да ги спра окончателно, просто щото знаех че в определен момент вече няма да става въпрос само за моето здраве. Около 3-4та година след един неуспешен опит започнах да пуша слаби цигари-бял средец и после бял престиж.Трябваше ми много време докато в последните 1-2 месеца на 2006г ги бях намалила на 5 цигари седмично, като често се унасях. В края на 2006г спрях да пия диане 35 (пиех от 4 години за ПКЯ). С мъжа ми никога не сме се пазили в паузите коите правих на хапчетата, но бебе не се получаваше. Това беше една от основните причини да се изплаша, че може да имам проблеми и да реша да спра хапчетата и цигарите. Исках да изчистя организма си от всички боклуци, които съм му вкарала, като най-накрая осъзнах, че наистина го искам, а преди това не съм го искала толкова силно. След нова год-2007 вече ми беше последния срок които си бях дала, тъй като исках поне половин една година преди да имаме бебе да се изчистя, за да не му вредя, защото то не е виновно, че аз съм безотговорна - точно по този начин мислех. Ето политиката която си наложих (тъй като беше помогнала на 1 приятелка да ги спре и до момента тя не пуши- вече 2-3-години). Значи - не се заричах, че ще ги спра - (всичко забранено за мен има ужасно притегателна сила, за това и пропуших навремето)просто всеки път като ми се допуши го отлагах и така след 5 -10 мин вече желанието ми е минало. Ден за ден, леко по леко, като осъзнавах, че дори само 1 дръпване ще ме върне в началото.Като си помислех за цигара и си казвах ..е преди малко издържах и сега ще стане, какво толкава, после периода ставаша все по-голям-еее цяла седмица устоях, точно сега ли ще проваля всичко, след малко ще забравя ...и си намирах нещо за вършене, което да ми отнеме вниманието.
През януари започнах да тренирам във фитнес и така, когато си помислех за цигара веднага си казвах - след 5 минути нямя да ми се пуши, а ако сега не удържа отива всичка по дяволите- спирането на хапчетата и фитнеса и няколкото дни без цигара. И така ден за ден стисках зъби. Скоро след първите 2 седмици започнах да мисля като непушач, т.е. реших да се надхитря - не носех цигари в себе си, не ходех в задимени кафета и твърдо отказвах на опитите на една колежка да ме прилъже с нея да пуша отвън, (също като не нося цигари - ако ми се допуши ще ме е срам да искам и това ще ми даде време да размисля). В момента колежката още пуши като комин и се оплаква колко е трудно да ги спре, но не прави нищо по въпроса, много досадно действа това и още повече ме мотивираше тогава. Към края на януари месец мъжа ми, който също е стар пушач ме пита от колко време не съм палила.Това включва въобще да не съм помирисвала цигара- вече бяха минали около 2 седмици. Това го мотивира и той също спря да пуши. Спрях фитнеса през февруяри защото имах съмнения за бременост, но уви нямала съм ОВУ. На първия и втория месец все още гледах да не се заричам, но цигарения дим вече много ме дразнеше. Започнах да се обривам, което смятам се дължи на това че организма ми се е чистил. След това започнах да усещам всички вкусове много по-добре. Света ми се разкри отново. Някъде към февруари-март по предложение на съпруга ми спряхме и месото, което аз исках да направя още преди доста време сега той сам предложи.Предполагам че е много по-лесно като се вземе радикално решение за здравословен живет и спирайки толкова неща на веднъж някяк си добих увереност и сигурност че тялото ми се чувства по-добре.Не съм качвала килограми - дори свалих 3-4кг. Имах вече желание за всичко, найстина. Сякаш до сега съм спала, аз лично го отдавам на това, че тялото ми се е борило с вредите които му вкарвах и не е имало сили за друго, тъй като от малка имам ниско кръвно и лека анемия. Оказа се че и при мъжа ми има същите промени и той ги е забелязал. След това ми беше по-лесно, чувствах се горда и мислех само за това как някой ден ще имаме бебе. Преди 2 м си направих пълна кръвна картина и се оказа че анемията ми се е оправила. тази пролет не ми ставаше лошо и нямам вече нужда от кафе, за да не ме прилошава. На 19 юни си направих най-прекрасния тест на света и сега съм в края на осма г.с. Само като си помисля за цигари и всичко ми се обръща, камо ли да ми замирише. Извинявам се за дългия роман, но искрено се надявам да помогна. Аз нямам вашия опит и изстраданите години зад гърба си в опитите за бебе, но именно за това вярвам, че вие сте по-силни и ще успеете да се преборите с тези толкова вредните цигари. Моля ви помислете си как само това може да се отрази на бебето, та нали талкова много го искате- това трябва да е първата ви стъпка ...
едно прекрасно малко бебче ви чака, не го тровете, моля ви.
С най-добри чувства. Поздарви и успех.
