Поздравления за всички решили се!
Аз съм бивш пушач, започнах на 16-17 и окончателно спрях на 29. Правила съм опити много пъти да се откажа, издържала съм по някой друг ден, седмица ... Винаги ми е харесвало да пуша, носело ми е удоволствие. Постепенно разбрах защо не мога да спра да пуша, нямах мотив... Нямах довод, с който да се наложа. Заплашителните надписи по кутиите не значеха нищо, не достигаха до съзнанието ми по никакъв начин, знаех че е вредно, но като че ли се отнасяше до някой друг.
След като разбрах, че не мога да се боря със себе си се ядосах. Съзнателно или не намирах начин да извиня сама пред себе си цигарата в устата си. Аз нямах контрол върху собствените си мисли и действия! Осъзнаването на факта и непримиряването с него беше ключовия момент. На другия ден вече не пушех! И така вече точно две години и няколко месеца, нито една цигара. Дима не ме дразни, нямам против някой да ми духа в лицето. Но продължавам да твърдя, че обичам да пуша, но вече не го правя. За да докажа на себе си, че съм по-силна от себе си!
Успех на всички! Не се отказвайте, ако човек се справи с този в огледалото, всичко останало е лесно като детска игра