При нормалния овулаторен цикъл на жената се развива само един фоликул съдържащ само една яйцеклетка, годна да бъде оплодена. Целта на IVF програмите е, дори и когато жените имат нормална овулаторна функция, така да се стимулират яйчниците, че да се развият многобройни фоликули. Схемата, по която се стимулират яйчниците на пациентката, се нарича "Протокол за контролирана овариална свръхстимулация" или накратко само протокол. Всеки фоликул носи в себе си по една яйцеклетка. Това означава, че при аспирацията на множество фоликули могат да се получат повече от една яйцеклетка, обикновено 7-10. Голяма част от получените по този начин яйцеклетки могат да бъдат оплодени от сперматозоиди и да се развият в ембриони. Обикновено се развиват 5 или повече ембриона, подходящи за връщане в кухината на матката, т. нар. ембриотрансфер. След ембриотрансфера се очаква имплантиране на ембрионите, разбира се. и развитие на така желаната бременност.
Яйчниците на пациентките в IVF - програмите се стимулират с т. нар. гонадотропни хормони, които нормално се отделят от хипофизната жлеза. Съществуват два вида гонадотропни хормони. фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ). В практиката основно се употребяват чисти ФСХ препарати, получени чрез съвременни рекомбинантни технологии, например Ригедоп. Чрез рекомбинантните препарати се получават обикновено към 5% повече бременности от останалите, но и цената на тези препарати е по-висока.
Някои IVF-програми предлагат т. нар. "естествен цикъл" IVF - ET протоколи, в които естественият процес на овулация се проследява чрез ултразвук и посредством определяне стойностите на лутеинизиращия хормон (ЛХ). При тези програми броят на тестовете е малък, но не това намалява цената, а основно липсата на употреба на скъпи лекарства, които са задължителни при стимулацията за създаването на многобройни развити фоликули при стимулиран цикъл IVF - ET.
Понеже само една зряла яйцеклетка се развива в един нестимулиран цикъл, то процентът на забременяване за един цикъл е много нисък. Това налага многократно повтаряне на "естествен цикъл" IVF - ET протокол и в крайна сметка актуалната "цена за едно бебе" е по-висока от тази на стимулираните цикли.
Докато гонадотропните лекарства, съдържащи ФСХ и/или ЛХ предизвикват узряването на яйцеклетката, то човешкият хорионгонадотропин (ЧХГ). който нормално се произвежда през бременността, е задължителен в последните етапи на узряване на яйцеклетката. ЧХГ, например Pregnil се произвежда от урината на бременни жени.
Всички лекарства се прилагат инжекционно, мускулно или подкожно, в областта на корема, бедрото или ръката.
През последните пет години, новата придобивка за процеса на контролирана овариална стимулация са т. нар. "аналози на гонадолиберина". Тези медикаменти се използват за блокиране на хипофизната жлеза, така. че тя да не може да отдели преждевременно лутеинизиращ хормон (ЛХ) и по този начин да попречи на аспирацията на яйцеклетките. Още отначало при IVF - ET е било забелязано, че многобройните фоликули, съдържащи яйцеклетки, се развиват едновременно и това "заблуждава" нормалните регулаторни механизми, защото нивата на естрадиола бързо се повишават. В резултат на това, хипофизата освобождава ЛХ преждевременно, вярвайки. че яйцеклетката е узряла и е готова за овулация. Това предизвиква преждевременно узряване на яйцеклетките, влошаване на качеството им, както и влошаване на показателите на маточните тъкани. Може да се стигне до преждевременна овулация, която от своя страна води до отмяна на цикъла преди аспирацията на яйцеклетка. Тези проблеми наложиха създаването на аналозите на гонадолиберина. Днес аналозите на гонадолиберина се делят на две групи - агонисти и антагонисти.
Агонистите се прилагат обикновено инжекционно за една седмица преди очаквания мензис, както и по време на стимулацията за IVF - ET, за да може временно да спре отделянето на ЛХ от хипофизата. Този метод се нарича „дълъг протокол". Все пак той се прилага при пациенти, които не отговарят адекватно на стимулацията. При него стимулационната фаза е по-дълга в сравнение с това, ако не се използва този хормон.
Съответно това повишава цената на стимулацията с гонадотропни мадикаменти. Ако агониста на гонадолиберина се използва само по време на стимулацията, говорим за „къс протокол".
Антагонистите на гонадолиберина са съвсем нов клас медикаменти, които се прилагат също инжекционно, но само през последните пет дни на стимулацията. Такъв медикамент е рекомбинантния препарат Orgalutran. При неговото приложение се работи само по къс протокол, използва се естественото отделяне от хипофизата на ФСХ и по този начин се намалява общата доза ФСХ, например Puregon, използван за стимулацията.
По време на стимулационната фаза, отговорът на яйчниците се проследява обикновено с комбинация от серия ултразвукови прегледи през влагалището и чрез кръвни тестове. Ултразвуковите изследвания се използват за проследяване на развитието на фоликулите (големина и брой), а кръвните тестове изследват хормоналния отговор (естрогенните нива). Докато узреят фоликулите, тези тестове могат да бъдат правени ежедневно за период от 4-6 дни.
Няма подход за стимулация на овулацията, както и няма протокол, който да работи перфектно при всички пациенти. Имайте предвид, че единствено Вашият лекар познава най-добре медицинското Ви състояние и само той може да Ви предложи оптималния вариант за стимулационен протокол.
Благодаря на Сигнус4ето за тази информация,4е и аз не бях в 4ас.
