Аз съм пред големи размишления и неизвестни с градината - какво ще е, как ще е. И ако съвпаднат двете нови неща - градина и бебе, как ще й се отрази. Иначе и аз съм с усещането, че е готова и има нужда от по разнообразни занимания и контакти с деца.
Таман и ние така, в плюс обаче и ново жилище...
Бях се зачела в една книга дето даваха съвети как да разберем, че детето е стресирано в случай на промяна - тръгване на детска градина, смяна на жилище или поява на бебе. Е, пишеше за разваляне на хранителния режим, нощно будене и рев с или без видима причина и т.н. Не ми се мисли какво ще му причиним на Валери, но все някак ще се напаснат нещата.
Мешко, и Валери е пълна трагедия с обличането и изобщо с всичко, което по една или друга причина се налага да е в "график" или да "трябва да стане". Сега на морето нямаше една сутрин, в която да стигнем навреме за закуската, без значение дали е станал в 7 или 9.30. Но и аз като Цвете го "оставям сам да решава". Кофти, защото все отваря моя гардероб и си харесва моите блузи...
И действам със заплахи от рода на: "Аз излизам, ти ако искаш - тръгвай, а ако искаш - оставаш вкъщи сам" и се запътвам към вратата. В повечето случаи се обличаме в поза "аз сгъната на пластове, а той опитващ се да си обуе обувките"... Не само потна, ами и изморена още преди излизане съм, а и с този корем ми се струва адски тежка тази задача....
Не успях да си почина на морето, за сметка на това обаче на Валери му дойде идеално да си разиграва представления - прави напук, скимти, крещи, после пък е послушен и пробва непрекъснато дали това, което аз не разрешавам ще му бъде отпуснато от татко му.
Днес, откакто сме вкъщи, си е същото добро дете дакато не се прибра баща му и аз не му трябвах повече за забавление....
