Темата е такава, че все някой за нещо ще се нацупи и засегне!
Извинявам се, ако с нахвърляните си напосоки мисли съм засегнала някого и затова ще се доизясня, пък е ясно, че всеки ще продължава да си държи на своето!
Джам, говорим за едно и също нещо всички - нашата страна, но сме се втренчили в различните парченца от пъзела, като на всеки неговите му парченца му се струват най-важни за общата картина. Ясно ми е, че изразяваш собственото си мнение, а под "месинджър" имах предвид, че тази идея според мен е способна да съблазни не една или две умни глави и радикални мисли от този род се чуват често. Както и да е! Извинявай, ако си се засегнала!
Аз обаче си държа на моето си не внезапно прозрение, което не е само мое, че ситуацията с гласуването на българите от Турция май гневи най-вече и само редовите българи, докато за политиците тя май е изгодна. Ако и политиците ни не харесваха толкова много това положение на нещата, отдавна да са предприели нещо, за да го променят, но явно Доган и неговите хора са удобни и келепирни и за тях. Което означава, че предателите са политиците ни като цяло, а не редовите граждани, откъдето и да гласуват те. Гневът народен трябва да е срещу политиците, защото иначе хората излишно се настройват един срещу друг. За мен лично българите са си българи, където и да са избрали да живеят, точно поради идеята за глобализма, която спомена Джам.
Защо например да мога да гласувам за Европейски парламент от друга държава, а да не мога да направя същото и за нашия парламент, с който емоционално се чувствам много по-свързана?! Знаем, че нещата не са само бели и черни, т.е. еднозначно не могат да се решават. Факт е, че БГ политиците позволиха на Доган да стигне толкова далеч, а не ние, редовите българи. И сега обаче всички се плашат колко силен, могъщ и влиятелен стана той - Човекът-Държава, от когото зависи всичко.
Много дълъг е този разговор и всеки си има някакви си наблюдения, то е ясно.
За поведението от типа на "държавата не ме цени" говорех по принцип, но най-вече във връзка с това, че държавата не ни иска, а не, че не ни цени, което също е вярно, но тя не цени въобще хората там, така че няма изненади в тази посока.
Аз лично за себе си написах, че напротив, благодарна съм на съдбата, че и там, въпреки яростната понякога съпротива на елементи от приятелските кръгове, успях да се реализирам прилично. Същото продължава да ми се случва и извън страната ни, така че не са в тази посока мислите ми. Но явно не съм се изяснила правилно.
За виетнамците.
Ами, ако се приеме българите от чужбина да не гласуват за родината си, то с времето те всички ще се почувстват прогонени и ненужни и е възможно да жертват българското си гражданско, като отговор на това. Това ще намали общата численост на хората въобще в България, защото общият брой население сега там се поддържа точно и от българите в чужбина. А като почне да се топи и топи още повече държавата, ще се наложи да се внася трудова ръка отвън. Може и да не са виетнамци, откъде да знам откъде ще са?! Но с времето и те ще си създадат малцинствена партия. Това е сигурно. Затова и използвах формата "вие", защото всичко това ще се случи на вас, които оставате засега там, а пък ние съвсем ще зачезнем, защото очевидно нашите гласове не са много нужни!
Безкраен е разговорът! Готова съм пак да се доизяснявам обаче!
За себе си мога да кажа, че животът в нашата страна започна да ме вълнува много повече, откакто не живея там постоянно. Когато си бях там, съм гласувала всичко на всичко само един път за всичкото време след 89 г. Просто си прекарвах времето във вътрешна емиграция и не се вълнувах толкова от случващото се. По ред причини. Странен парадокс, но сега даже съм се засилила и да гласувам и ми е едно такова приповдигнато и вълнуващо, все едно държа за първи път заветния зелен паспорт в ръка, който ми дава правото да гласувам. И си се радвам на тези си усещания и преживявания!
Мимче, ти си ми любимка, знаеш си!
Но не съм все още много сигурна дали мога да кажа същото и за "твоя" човек!
Утрото обаче е по-мъдро от вечерта!
