Здравейте, ето аз съм от миналите по пътя на инвитро с донорска яйцеклетка. Какво мога да споделя като мои мисли и преживявания:
1, Страховете ми по отношение на детето ,което ще родя са свързани само с това дали ще се роди здраво и жизнеспособно.
Не си мислете,че не съм преминала през безсънните нощи на размишленията за евентуалното ни дете, за това дали да му кажа, че не носи моите гени, и прочее. Един ден седнах на разговор със себе си, задавах си въпроси и търсех техния отговор. На въпроса отивам ли срещу природата, отговорността стоварих на Бог. Знам,че може да се влиза в полемика, но така или иначе донорската яйцеклетка е единствения ми шанс за наше съвместно дете и аз съзнателно реших,че ще го използвам - това е моя съзнателен избор, ако се получи значи Бог така е решил. Приключих с терзанията по този въпрос.
Защо направо не осиновя, вместо да използвам донор?
Отговора ще дам по следния начин: обичам цветята, обичам да им се радвам, но най-вече обичам да ги създавам и да им се радвам. Обичам да посея семе, да гледам разсада, после кълновете, обичам целия етап до разцъфването. Заложила съм резници от рози и през ден ходя да ги гледам как са, да ги оросявам т.н. Същото е и с детенцето, искам да усетя целия етап на неговото съществуване, да почувствам как се променя тялото ми , после новия живот в него, такава съм и не се обвинявам за това, да ако не стане ще си осиновя,но ако имам шанс да се получи с донорска яйцеклетка ще го използвам. Приключих и с този въпрос.
Дали, ще е генетично обременено детето ми?
Съгласна съм с Бамзе и аз не знам каква е моята обремененост, а дори да знаех какво, ако можех да забременея щях ли да се спра - не съм сигурна. Приех,че живота е това,което се случва, а не това, което ние искаме да се случи и няма да си създавам проблем,който още не е възникнал.
Дали ще му кажа?
От позицията на жена,която още не е станала майка - да смятам,че трябва да му кажа защото никоя тайна или лъжа пък било то и "благородна" не води до нищо хубаво и защото така го чувствам. Давам си сметка обаче,че гледната точка се променя според ситуацията особено ако вече съм станала родител. За съжаление много неща, които ни диктува разума са продукт на егото и само сърцето ама ако можем наистина да го слушаме дава верния път, така че ще му кажа когато ми подскаже сърцето.
Дали ще го нараня с тази истина и ще му създам допълнителен проблем?
Каквото и да почувства това е истината, такива са фактите и то ще трябва да ги приеме, може би това ще е част от неговото порастване. Ако имам рак и лекаря не ми каже за да не ме травмира какво ще промени това? Ако обаче ми каже и знам какво имам насреща си може пък и да изживея по-пълноценно оставащите ми дни или да го преборя. Децата трябва да свикват да се справят със ситуациите в живота разбира се с наша помощ а не да ги предпазваме от всичко като похлупак .Аз както повечето от вас , много обичам майка си. Преди време тя се разболя тежко , отстраниха и далака, но костния и мозък беше увреден. Молех се постоянно на Господ да ми я остави, и реших, че като искам, трябва и да дам. Казах му : Боже , съгласна съм никога да не създам семейство и да нямам деца само ми я остави, а да имам дете беше и все още е важно за мен. Тя се оправи. Не се отмятам от думите си и сега и не смея да моля Бог да ми помага, но това не значи ,че няма да опитам. Ако сега някой ми каже, че не съм дете на майка ми наистина за мен няма да има значение. Факта, че прекрасно същество като нея ме е обичало и се е грижило и още се грижи за мен е достатъчен. Ако аз успея да изградя такава връзка с детето си то няма да има проблеми относно произхода си, в крайна сметка ако даваш накрая и получаваш.
Има ли значение генетичния материал?
За мен лично има доколкото бих искала да родя дете със светъл цвят на кожата като нас, още не се чувсвам готова да родя негърче. За друг може и това да не е от значение, но не се обвинявам - така го чувствам.Независимо какви предразсъдъци имаме важното е детето да расте в любов и уют.
Личния ми опит
От момента,в който ми трансферираха ембрионите те станаха моите деца. Нямаше значение никакъв генетичен материал, а това,че може би ще дам живот на едно ново същество - обикнах ги.Не мислех за това, че нося чужд генетичен материял, а само как ще си го гушна след девет месеца.
Накрая искам да обобщя: Не можем да дадем отговор на въпросите предварително, отговърът идва по пътя към целта и много често не е такъв къкъвто сме си го мислили, но това е живота "само нещата, които си опитомил можеш да проумееш" , не мога да знам какво ще направя преди да вляза в ситуацията, а дали ще взема вярното решение- въпрос на опит, знания и вътрешно усешане. Важното е да сме наясно със себе си тогава и децата ни ще се чувстват сигурни. Веднъж попитах баща ми дали се е замислял за смисъла на живота и той ми каза: Честно да ти кажа не съм, но имам принцип, никога не се обръщам назад и не гледам в миналото ,то е безвъзвратно, важни са днешния момент и бъдещето. Моето бъдеще е в Понеделник - тогава е пункцията на моят донор стискайте ми палци всичко да е наред защото аз ще използвам "донорска яйцеклетка"- нали това беше заглавието.
Много от проблемите си ги създаваме ние с нашите страхове и обременен ум, а нещата може и да са простички - ако сееш обич ще жънеш обич. Лао Дзъ е казал:
"Който говори - не знае,
Който знае - не говори"
Успех момичета - страшен е само страха.
