0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #40 -: Юни 24, 2009, 19:45:35 pm »
Bamze,
Ти по принцип ли си свадлива жена или просто си търсиш обект, за да си излееш емоциите?
Тези елементарни обобщения, които правиш повече пасват на махленска препирня, а не това е целта на темата, ако си забелязала.
Изопачаваш някои от изказванията по много елементарен начин! Както забелязвам определено целта ти е да обидиш част от момичетата.Мен не можеш да ме обидиш, защото аз не се обиждам от всеки!
Искам да ти напомня, че форума е създаден за взаимопомощ и последното нещо, от което имаме нужда е някой да влиза тук и да менторства (веднъж вече ти го казах!!!) 
Лошото е, че има много  жени, които може би искат да понапишат нещо в темата и да споделят проблемите си, но от такива "доброжелателки" като теб няма и да припарят.
Ще те помоля да прочетеш правилата на форума и да видиш, че такова поведение като твоето не се толерира!
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #41 -: Юни 24, 2009, 19:45:55 pm »
...Да, но какво печели детето от това, че знае, че е от донорска яйцеклетка […]?

Истината.  
Независимо каква е тя, това дете ще стане зрял човек, който има право да знае.

...Отношенията родител-дете […] не може да бъдат изградени на недоверие, несподеляне и премълчаване. Градиш къща върху лоша основа...

Аз също смятам, че детенце, заченато с помощта на донорска яйцеклетка, безспорно има точно едни мама и тате!… Но ако определени факти покрай зачеването му са толкова незначителни, тогава защо трябва да се крие? Та това също е част от историята на детето. (Вие не сте ли питали родителите си, дали щъркела ви е донесъл…  :wink:)

Нямам представа, дали такова детенце би тръгнало да търси донорката си (по аналог на осиновеното)… Този метод се прилага толкова отскоро, че едва ли някой знае ;) Но Танитка, след време, когато (дай Боже) пораснат децата ти, тази тема най-вероятно ще е „прескочено стъпало” от обществото… и ще е нещо естествено…

Малко ми е трудно, да разбера следното:
[…] И още хиляди въпроси! В този случай нещата са много по-сложни отколкото при осиновяването(според мен).
Да си призная не се бях сетила за проблема с кръвната група, но психологическият проблем на детето за мен би бил по страшен. Миличка, не те ангажирам с мойто мнение! Просто в тази ситуация вие наистина ще сте неговите татко и мама и не го обременявайте с такъв тежък товар!

Ая, след като според тебе е по-сложно от осиновяване, значи заслужава повече внимание!… "Смитане под килима" едва ли е добро решение… Но не разбирам, защо да е толкова „тежък” товара (и по какво съдиш, колко е тежък)?

Аз пък за първи път се замислих не за емоционалната страна на въпроса, а за чисто практическата – наистина би било добре да се знаят наследствените болести… Би помогнало много в едни или други моменти…Ако зависеше от мене, щях да се постарая, да науча тези данни...

Иначе говорейки за донорство бих внимавала със сравняването с осиновяване. (Та защо да сравнявам, къде е аналогията? В този случай няма неизвестни … Няма болния въпрос „Защо ме остави?”… Няма „алтернативен свят”, в който би могло да израсне детето)… (Пък и по принцип…  нищо не протича по схема… Имам двама познати (осиновени), които не желаят да се срещат с биологичните си родители. (а това са може би 50% от познатите ми, които са осиновени)… ;) )

Относно осиновяването и стълбите: Писала съм го и някъде другаде, извинете, че ще се повторя, но
според мене осиновяването не е последна спирка по пътя на стерилитета!!!


... ...
(   :sorry: за офтопика!)
« Последна редакция: Юни 24, 2009, 21:38:56 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #42 -: Юни 24, 2009, 20:02:13 pm »
Явно моето място не е в тази тема! Оставям ви да си гукате и ако си мислите, че знаете за наследствените болести на прабаба ви моля! Нямам нищо против да си водите записки кой кога е кихнал от вашия род! Ама така вие по-лесно! Ако нещо се обърка, ще си имате виновен/донора/! Пожелавам ви успех и дано скоро се осъзнаето какво искате!
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #43 -: Юни 24, 2009, 20:17:50 pm »
Не мога да си представя, че ще крия такава тайна от детето си и ще се страхувам да не би да разбере от някой доктор, примерно, и да стане като в някоя сапунка - "Ама ти що не ми каза?!" и т.н. Това малко на шега :) Мисля, че истината само ще му покаже колко е желан и специален - нашето чакано и обичано слънчице. Познавам семейство, което е казало на осиновенито си дете как дълго майката се е молила за детенце и Господ я е срещнал с най-прекрасното дете на света, как го е заобичала и не е искала никое друго, а точно него. Това дете знае, че е обичано и желано и специално. Познавам и друго семейство, чиито осиновени дечица разбраха от "доброжелатели", че са осиновени - момчето много тежко понесе тайната и коренно се промени, лежа по затвори и затъна. С момиченцето успяха да поговорят родителите навреме, преди да се отчужди от тях и сега се разбира с родителите и учи в Щатите. Та идеята ми е, че нищо не остава скрито-покрито и за мен е по-добре детето да научи от мен как е дошло в дома и в сърцето ми. За мен има аналогия между осиновяване и донорство.
Не налагам на никой мнението си :) Всеки има право да каже на децата си това, което смята за правилно.


Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #44 -: Юни 24, 2009, 20:27:18 pm »
понеже още се ориентирам и чудя откъде дойде това "меле" в темата, само ще попитам

Chandra казваш:
"Писала съм го и някъде другаде, извинете, че ще се повторя, но
според мене осиновяването не е последна спирка по пътя на стерилитета!!!"

Кой е пътя на стерилитета? За да се ориентираме в спирките по някакъв начин ...  yahoo_33
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #45 -: Юни 24, 2009, 20:39:40 pm »
Нека, моля ви, да успокоим топката.
В тази деликатна тема, ще помоля за повече толерантност и повече разбиране.
Не е необходимо и даже е банално, всяка трета тема да се превръща в в скандал.
Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #46 -: Юни 24, 2009, 20:44:40 pm »
понеже още се ориентирам и чудя откъде дойде това "меле" в темата, само ще попитам

Chandra казваш:
"Писала съм го и някъде другаде, извинете, че ще се повторя, но
според мене осиновяването не е последна спирка по пътя на стерилитета!!!"

Кой е пътя на стерилитета? За да се ориентираме в спирките по някакъв начин ...  yahoo_33

Има жени, които изобщо не са склонни да осиновят. Опитват какво ли не, за да заченат и дори и след неуспех, те пак не стигат до вариант осиновяване…

Има други, които никога не биха опитали, да заченат чрез помощта на АРТ – методи, но осиновяването е нещо съвсем естествено за тях…

Има такива, които нямат проблеми нито с едното, нито с другото ;)

Аз разбрах за себе си, че осиновяването и раждането са два различни пътя… Че едното не е заместител на другото… И бих ги извървяла и двата…

Освен това ;) защо го споменах днес  :D
В „стълбата на Фуси” осиновяването беше „стъпало номер 2”… а в тази на Аля – на последно място...

 :D osi_9


П.П.
Цитат
понеже още се ориентирам и чудя откъде дойде това "меле" в темата, само ще попитам...
Извинете, ако по някакъв начин съм допринесла за "мелето"! yahoo_33
« Последна редакция: Юни 24, 2009, 20:54:28 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #47 -: Юни 24, 2009, 21:09:45 pm »
Забраних ви питам колко сте си сигурни че при инвитро процедурите и при инсеминациите ви връщат точно вашия биологичен мотериал? Грешките винаги са възможни! Какво ще кажете за този казус? И според мен осиномяването няма нищо общо с донорските яйцеклетки. Колкото до "менторството" нямам такева намерениял Мислех, че целта е всеки да си каже мнението, а не да се съгласим с този, които е запоочнал темата. Смятам, че с нищо не съм нарушила моралните и етични норми на форума
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #48 -: Юни 24, 2009, 23:52:51 pm »
Еееее, не се стърпях вече! То бива, бива, ама това вече е прекалено. Бамзе, много те моля, спри да се караш на хората. Не бъди толкова груба. Да, темата е за споделяне на различни мнения. Ти изказа своето. Но след това ти беше тази, която иска всички да са съгласни с теб. Позволяваш си да налагаш модели и да обвиняваш момичетата едва ли не в инфантилност 8O Хайде, моля ти се, стига вече. Достатъчно терзания имат тези жени, за да ги обиждаш и да ги квалифицираш като готови и неготови да имат деца или да пристъпят към донорство. Коя си ти, че да съдиш и да даваш оценки? Нямаш това право. Това е дълбоко личен избор и всеки си има неговите страхове и е в правото си да ги има.
Хайде стига с този назидателен тон!

П.П. И моля те, пиши малко по-грамотно и четливо, че нищо не ти се разбира.
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #49 -: Юни 25, 2009, 00:28:25 am »
Личния избор не се дискутира по форумите!  Явно всичко ми се разбира щом и ти sixsens се включи! Много лично го прие! Имам право точно толкова колкто и всички останали, така че много моля по полека! Страхувайте се колкото си искате, аз само се опитах да ви кажа, че няма смисъл от това. Май наистина си създавате допълнителни проблеми, все едно си нямеме достатъчно! Много негативно сте се размислили. Изобщо не се стремя към вашето добрение, но като гледам темата вие я вартите около моите изказвания! За сег само ще ви чета за да не се дразните! Приятна вечер и неизпадайте в параноя!
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #50 -: Юни 25, 2009, 00:38:39 am »
Момичета, аз предлагам всички да си подадете ръка и темата да продължи в духа, с който беше започната, защото е много интересна.
 Сигурна съм, че никоя от нас щом е в този форум - няма никакво желание да се кара с другите.
 Иначе по темата .. аз също мисля, че е най-добре детето да знае истината, За жалост не мога да измисля кой е правилния начин да се съобщи това. Предполагам, ако има някое момиче в Зачатие, което се занимава с психология би могло да даде съвет относно този проблем.
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #51 -: Юни 25, 2009, 00:46:06 am »
Мила Танита, извинявай, че така се разми темата!  :( Наистина не е хубаво, да превръщаме тези  сериозни въпроси в скандал! Сигурна съм ,че всяка от нас може да сподели нещо полезно, добронамерено… или пък да замълчи… (това се отнася и за мене  :wink:)…

Подобна тема е изключително необходима, нека не я съсипваме в глупави спорове. Нека сме по-добри и по-полезни…

Мисля, че е излишно да забравяме добрия тон заради различия в мненията. Това не помага никому… Би било страхотно, ако можехме да изказваме свободно мнението си, без то да е автоматично лична обида, ако се разминава с нечие чуждо...

... ...

Има жени, които биха запазили в тайна донорството и други, които биха постъпили по различен начин – всеки решава сам за себе си… Има жени, за които гена е изключително важен и други, за които няма чак такова значение… Всеки си има своите грижи... Но така или иначе страховете и притесненията, свързани с тази проблематика, каквито и да са те, заслужават необходимото уважение! Нека се подкрепяме взаимно!

И по същество:
Според мене наистина би било чудесно, ако се отвори специална рубрика за майки (настоящи и бъдещи), заченали с помощта на донорство… За да имат възможност да се запознаят, да се срещат… да си общуват, да си помагат…

Желая ви приятна вечер!
« Последна редакция: Юни 25, 2009, 00:48:33 am от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #52 -: Юни 25, 2009, 01:11:51 am »
Забраних ви питам колко сте си сигурни че при инвитро процедурите и при инсеминациите ви връщат точно вашия биологичен мотериал?
Излишно ... Според мен точно толква сигурни, колкото и след като се събудиш от упойка след секцио си сигурен, че бебето, което ти носят е твоето - независимо как си заченал. Няма нужда да стигаме до крайности.
Извинявам се, че се намесвам в темата, защото пред мен въпроса за донорска яйцеклетка не е стоял, но в един етап на борбата ни в началото стоеше въпросът - донор на сперма (мисля, че емоционално е същото) или осиновяване , впоследствие спермограмата се подобри мъничко, колкото за ИКСИ.
Искам да се включа по темата с мнение (то е лично и не искам да ангажирам никого с него). Анатомия и физиология на човека (в т.ч и репродуктивна) се изучаваше по мое време в 10 клас. Тоест за да разбере детето понятия като яйцеклетки, оплождане, изкуствено оплождане - то трябва да е доста голямо кажи речи в средата или към края на пубертета и реакцията непредсказуема. Надявам се Фуси да се включи тук с опитно мнение, което много ценя. Всъщност каква е разликата, дали е заченато след лечение на ендометриоза, поликистоза или ИЯР ? Освен това след 20 г репродуктивната медицина ще е толкова напред (като наблюдавам как се разви пред очите ми за 7 - просто невероятно) и тогава всички тези теми ще сме толкова свикнали с тях както с цезаровото сечение ...
Колкото за среща между полубрат с полусестра - ами имаше една статистика някъде в нета, че процента на деца, чиито бащи не са им биологичните такива е много висок - та същия казус стои и тук. Особено сред по-ранните бракове, където не е ясно много какво как с кого и на кой купон.
« Последна редакция: Юни 25, 2009, 01:18:33 am от cygnus »
*
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #53 -: Юни 25, 2009, 01:13:42 am »
Абе Garga, какво точно да му кажеш на това детенцеБ "Виж мило, аз те родих, отгледах и  много много те обичам, ама да знаеш, че ти носиш друг генетичен заряд и си се появило на бял свят по донорска програма" Според мен найстина преплатохме темите с осиновяването. Аз лично ще кажа истината и при двата случая, но не защото ще съм водена от мотиви за генетика и разни други неща! Ще обясня, че на този свят жвеят много добри хора, които помагат на други също тлкова добри хора и така се е стигнало до неговото появяване на бял свят за радост на всички. Но това трябва да стане тогава, когато детето е готовао да разбере какво изобщо значава донорство.
НЕзная обаче дали бих  споделила с широк кръг от познати и роднини цялята ситуация,защото не съм сигурна дали няма обясненжа, че споредмен иетона детето ми да го сдде някой друг в неподходящия за него момент.
През цялото време, се опитвах да кажа, че според мен яйцеклетката е много важна, но също толкова е важна и плацентата. Именно от ня се извличат стволовите клетки, именно тя е първата ни връзка с детето. а страхове виаги ще има! Мен например ме е страх, че ако след време се разделя с бащата на детето ми по  различни причини/не го пожелавам на никого. Да не ме разберете пок погрешно!/ аз мога да го загбя, защото няма начин да докажа, че това  дете е моя плат и кръв! Няма да има припокриване на ДНК! Но има лисмисъл кажете ми моля в този така напрегнат психологически за всички ни момент да вкарам и такива негативни мисли в главата си! Опитвах се да ви кажа, че за нищо няма 100 % гаранция. Аз лично найстина ще предценя момента в които до разговарям по този тока деликатен въпрос, но при всички случай той ще бъде по нататък в живота ми. Сега ще насоча мислите си това дете да се роди живо и здраво, защото ако това нне сеполучи реално няма да има и каво да му обясня. Така мислая и не съм искала никого да обиждам, да ви съдя и да ви давам оценки. Исках да внеса малко повече оптимизъм и позитивизъм, защото и без това не ни е лесно! А и мила Sixsens, имам равни права със всички вас.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #54 -: Юни 25, 2009, 01:42:46 am »
Искам да се включа по темата с мнение (то е лично и не искам да ангажирам никого с него). Анатомия и физиология на човека (в т.ч и репродуктивна) се изучаваше по мое време в 10 клас. Тоест за да разбере детето понятия като яйцеклетки, оплождане, изкуствено оплождане - то трябва да е доста голямо кажи речи в средата или към края на пубертета и реакцията непредсказуема. Надявам се Фуси да се включи тук с опитно мнение, което много ценя. Всъщност каква е разликата, дали е заченато след лечение на ендометриоза, поликистоза или ИЯР ? Освен това след 20 г репродуктивната медицина ще е толкова напред (като наблюдавам как се разви пред очите ми за 7 - просто невероятно) и тогава всички тези теми ще сме толкова свикнали с тях както с цезаровото сечение ...
Колкото за среща между полубрат с полусестра - ами имаше една статистика някъде в нета, че процента на деца, чиито бащи не са им биологичните такива е много висок - та същия казус стои и тук. Особено сред по-ранните бракове, където не е ясно много какво как с кого и на кой купон.

напълно подкрепям това.

според мен е абсурд да се опитваш да обясниш на едно малко дете идеята за донорската яйцеклетка. "тати ми е тати, но мама не ми е мама"...
аз лично не бих казала. осиновено - да, донорска сперма или яйцеклетка - не. не мога да си формулирам аргументите научно, така го усещам.

за риска от кръвосмешение - той си съществува и в природата. мъжете по природа са полигамни, промискуитетът, особено на млади години, е често срещано явление и много мъже имат извънбрачни деца, като за някои дори не подозират. процентно, този брой е вероятно по-голям, отколкото на родените от един и същи донор на яйцеклетки.

"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    Aia

  • *
  • 48
  • Аз летя...
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #55 -: Юни 25, 2009, 02:12:02 am »
Мили момичета, нека не се сърдим на bamze, а да разберем, че и тя като всички тук има своите страхове и притеснения и може би "изпушва" понякога.
Bamze, за много неща си права, но може би в някои изказвания си малко рязка :(
Chandra, мила, не съм съгласна с определението "смитане под килима". С по-сложно от осиновяване имам предвид, че при донорството на яйцеклетки и майката и бащата са биологични родители - убедена съм в това!!!Тук съм съгласна с bamze, че плацентата е важната! Защо тогава да обременяваме детето излишно? Дали пък не искаме да смъкнем някакъв товар от собствените си плещи?...
Cygnus е много права, че в ранна възраст детето не може да разбере що е това донорство. Много вероятно е да си помисли, че мама всъщност не му е мама...
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #56 -: Юни 25, 2009, 03:17:12 am »
Мила Бамзе, след като си искала да внесеш оптимизъм и позитивно мислене, да беше го направила с подходящия тон. Първите ти постинги бяха напълно в добрия тон, но накрая вече прекали. Аз разбрах какво ти е мнението по въпроса и с голяма част от него съм съгласна. Но в един момент, в опита си да разясниш какво точно искаш да кажеш, започна да ставаш груба и назидателна. Тук се разсикват страховете на всяко едно от момичетата, а не дали въпросните страхове са правилни, рационални или ненужни. Вероятно си наясно, че емоциите са ирационални и трудно се контролират. Разбери, че не всички хора са еднакви и не могат да реагират по един и същи начин на дадена ситуация.
Разбира се, че имаш равни права, за ползване на форума, за изразяване на мнение и т.н. Но никой няма право да обижда другите, а ти го направи. Може да не си искала, но така се получи. Затова, когато пишем в интернет, е добре да премерваме думите си и да внимаваме какво пишем, защото не знаем как ще ни разберат отсреща. Относно грамотното ти писане - ами с доста усилия ти разчитам, но си направих труда да те изчета, за да се опитам да те разбера.
Понеже сметна, че много лично съм приела изказванията ти, вероятно намеквайки, че ме настъпваш по болно място, ще ти кажа, че пред мен не стои въпроса донорство. Но си представям какви въпроси разкъсват момичетата и ми е адски болно, че се налага да взимат такива решения.

Не се сърди, а се вгледай малко в постингите си, помисли и ще разбереш защо реагираме така.

Танита, съжалявам, че се намесих в спора и допринесох за оспамването. Надявам се, че всяка от вас ще стигне до своя отговор и ще е щастлива от това. Успех, милички!
 
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #57 -: Юни 25, 2009, 11:45:23 am »
Извинете, момичета, но темата стана такъв батак, защото всеки гледа от своята камбанария.

Колко от тези, които защитават твърди позиции и спорят, са минали по пътя на ин витро с донорска яйцеклетка?
Мисленето на един и същ човек е различно, в различните моменти от живота, или само аз се развивам?

 
Повтарям, едно е да си представяш ситуацията, друго е да си попаднал в нея. Мога да дам много примери.

Аз заради това писах за стълбата толкова подробно.
Казах, че стъпалата са принципни и подредбата им при всяка двойка е различна - например при мен и Фуси.

*

    Aia

  • *
  • 48
  • Аз летя...
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #58 -: Юни 25, 2009, 11:55:38 am »
Chandra, ами разбира се, че не е леко за едно дете на каквато и да е възраст да приеме и заживее с мисълта, че трети човек има пръст в зачеването му и единият му родител всъщност не му е съвсем родител...
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Донорска яйцеклетка и нашите страхове...
« Отговор #59 -: Юни 25, 2009, 12:15:51 pm »
Проблемът има и един друг аспект, а именно дали, кога и как да кажем на самото дете.

Искам да засегна само няколко точки, които ми се струват важни:

Независимо от това, дали една майка е на мнение, че ще е добре да се каже на детето, си или не,…и в двата случая тя трябва да е наясно със себе си. Иначе сянката на несигурността ще пречи на щастието и….
(И ако вече има отношение и по тези въпроси, няма смисъл да се изпадаме в спорове…)

Едва след това идва въпросът за възрастта на детето и кога да му кажем. Но и в случая… (независимо от възрастта, на която смятаме че ще е добре,  да се каже)… защо трябва да се набляга толкова много на гените? Според мене Танита не случайно е попитала „кога и как”?

Защото според мене начина, по който ще се каже, е също толкова важен аспект… Като това включва също така отношението ни към темата преди изобщо да започнем такъв разговор.

Извинявам се предварително за това, което ще вмъкна, но ей това ми се стори ужасно неточно:
според мен е абсурд да се опитваш да обясниш на едно малко дете идеята за донорската яйцеклетка. "тати ми е тати, но мама не ми е мама"...
аз лично не бих казала. осиновено - да, донорска сперма или яйцеклетка - не. не мога да си формулирам аргументите научно, така го усещам.

8O Изобщо не мога да разбера, защо”мама да не е мама” - ?

Да, може би ако изречението гласи: ”Виж какво, дете, дойде време да ти кажа, че ти не носиш моите гени”, е възможно то да си помисли нещо в тази посока … (като това би могло да се случи, независимо на каква възраст е… и дори и да е изучило и цялата биология ;) ) Обаче според мене, тази тема има много други аспекти, освен гените… Дечица, заченати по този начин, наистина са много специални и обичани… (Допадна ми варианта на Бамзе за това, как би обяснила на детето си)… А майките са невероятни жени с изключителен характер и сила…

Тук е момента да споделя, защо според мене има разлика между осиновяването и зачеването с помощта на донорство. (Ще се опитам, да го обясня по странен начин… ама иначе не се сещам, как…)

Всяко детенце носи в своята история и тази на родителите си... И му е интересно, да научи повече за тях – какви са били, как са се запознали и оженили … и какво ли още не ;)

В историята на осиновеното детенце има два чифта родители – и затова то (би могло) да иска да знае не само историята на мама и тате, а и тази на биологичните му родители – какви са били…  как се е появило на този свят, защо са го оставили…

Обаче детенцето, заченато с помощта на донор, има само една родителска история в живота си.  То е създадено и отгледано от тях с любов и ок, носи гените на някого, но никога не е имало друг родител! (там няма история)
… …

Ая, благодаря ти, че обясни. Наистина вече те разбирам... Аз лично бих имала „товар върху плещите си”, ако премълчавам нещо такова… (Но не бих корила когото и да било, ако не мисли като мене…) Що се отнася до „психологическия проблем у детето”… Нека се опитаме, да изброим конкретно евентуални емоционални трудности, с които то може да се сблъска… и може да се окаже, че тези проблеми имат някакво решение :)

Джам, исках да попитам (наистина е само с цел дискусия)  би ли казала на децата си, че са заченати чрез ИКСИ или инвитро?

Танита, отдавна ми се искаше го кажа, ама  :oops:    Възхищавам на последователността ти за нещата, които правиш…  :flower:

Приятен ден, момичета!
« Последна редакция: Юни 25, 2009, 12:33:32 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."