Здравейте момичета!
Някои от вас ме помнят може би от "Проблемно забременяване", но тук влизам от няколко месеца и до сега само четях!
Ето че се случи и на мен ... бременна съм в 9 г.с.
Надявам се всичко да върви нормално занапред.В момента съм много щастлива и малко уплашена, но то е защото толкова чаках това бебче и сега искам то да се развива нормално и да е добре.
Ето и моята история.Дано не ви отегча.
Всичко започна в края на 2002 г, когато с моя приятел, а понастоящем съпруг, решихме че няма защо да чакаме повече и искаме да имаме бебе.Сватбата ни вече беше планирана и предстоеше.Така една година ние правехме опити , но не следях кога ми е овулацията, а просто правехме секс без да обременяваме съзнанието си с мисълта за бебе и естествено без да използваме предпазни средства.Когато тази една година изтече аз се замислих, че може би има нещо щом не се получава, но съпругът ми все казваше че съм го превръщала във фиск идея и че то само щяло да стане, когато му дойде времето.НО ДОКАТО ЧАКАХ ДА МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО СИ НАПРАВИХ ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - хормони, микробиология, цитонамазка, хламидии и каквото още трябваше.Всичко беше ОК.Започнах фоликулометрията, това което ме смути е , че не винаги се пукаха сами фоликулите и образувах понякога кисти.И така следяха ми овулацията, пукаха ми фоликулите с Прегнил, секс по график и месеци наред нищо.Междувременно той си направи спермограма, която уж беше перфектна, но тогавашната ми гинеколожка ни беше изпратили в Цибалаб.Груба грешка!Но това го разбрах по-късно от момичетата в "Проблемно забременяване".Загубих месеци наред да търся проблема само в себе си, а той не бил само при мен.През 2005 г. направихме нова спермограма при Д-р Тачева и тогава се оказа че нещата не са никак розови ... астенозооспермия и много лоша марфология по Крюгер.По същото време съпругът ми отиде при д-р Кацаров за преглед и да се консултира за резултатите.Оказа се че има варикоцеле, което след няколко месеца оперирахме.
В началото на 2005 г. аз си направих лапароскопия, която показа наличие на малки ендометриозни огнища, които са изгорили при самата операция, но всичко останало си беше както трябва.И така зачакахме резултата от нашите две операции.Но след лапарото, аз смених лекарката си, която достатъчно ме разочарова,пращайки ме в Цибалаб и се обърнах към специализирана клиника.Там направихме схема на действие, но стана ясно, че с тази спермограма не може да се говори за инсеминации.Вариантите бяха два - ИКСИ или инвитро.Но аз все пак си чаках по-добрите резултати от операциите .
След няколко месеца наблюдение при мен обаче лъсна новата истина ... луф синдром.Не пуках фоликулите и правех кисти.Вече съвсем се бях отчаяла, когато в клуба прочетох за билковата апетка на ул."Поп Богомил" и я посетих.От там ми дадоха билки за овулация и започнах да ги пия.Бях много приятно изненадана, защото започнах да овулирам регулярно и в двата яйчника, което никога преди не се беше случвало и което е най важното ... фоликулите се пукаха сами.
Шест месеца след операцията на съпруга ми имаше подобрение на реултатите и вече можехме да направим инсеминации.Направихме три, абсолютно безрезултатни.
И така дойде 2006г.Аз минах на билката за забременяване.И обсъдих януари месец с лекарката ми варианта да си подам документи за здравната каса за инвитро.Но през това време, докато чакаме отговор от касата, решихме да си ходя всеки месец, както до сега, да ми следи овулацията и дали продължавам сама да пукам фоликулите.
Последната ни спермограма вече показваше нормозооспермия.И така февруари отидох както обикновено на 11 ден от цикъла да видим колоко голям е фоликула.Представете си изненадата ми, когато лекарката каза, че той се бил пукнал вече, по всяка вероятност предния ден.Този път бяхме правили секс без да знам че съм в овулация, но беше раничко.Аз направо посърнах че сме изтървали подходящия момент този месец, но се примирих.А и нали подготвях документи за инвитро.Освен това в личен план ми предстояха някои приятни промени, които заемаха съзнанието ми.
Така обаче около седмица след овуто започнаха странни болки в кръста, а мен кръст почти никога не ме боли преди да ми дойде, не и толково рано.А гърдите ме заболяха някак различно отобикновено.Малко по-късно ми се появи едно приповдигнато настроение, необяснимо защо, сякаш нещо много хубаво ми предстоеше.И 5 дена преди датата на цикъла ми аз реших да си направя тест.Не повярвах на очите си ... появи се една второ чертичка, която беше толкова бледа, че ми се струваше че си въобразявам.Но я имаше.после всеки ден продължих с тестовете и тя ставаше все по-тъмна, за моя радост.И пет дена след закъснението вече имах снимка на моето плодно сакче и бъдещо бебе.
Разказах ви всичко това, не за да ви отегчавам, а за да ви вдъхна кураж и да ви кажа да не се отчайвате и да се борите, дори когато всичко изглежда толкова безнадеждно.Дори когато ви убеждават, че по естествен път няма как да стане, вие правете любов и не спирайте да вярвате, че вашето бебе ще дойде един ден.
Желая ви от все сърце скоро да се сбъдне заветната ви мечта за бебче.
