Ето какво написах за раждането в дира:
Аз родих в Шейново с предварителна уговорка с моята лекрка да я извикам, когато стане нужда, на 1.04.2006 г. Приеха ме в 12 часа през ноща с изтичащи води и без контракции. като ме сложиха на запис имах някакви болки, но доктора каза, че апарата не отчита нищо. Пратих съобщение на моята док., че съм приета и тя ми звънна и се разбрахме, ако се появят болки да и звънна. Към три часа съм заспала, като явно въпросните болки са преминали, иначе бяха на 10 минути, но слаби. Разкритието ми бше 1,5 см. Като се събудих към 5 имах една контракция, която всъшност ме събуди, но повече не. В 8 дойде моята док, която си беше дежурна този ден и ме прегледа - разкритието не беше помръднало особено, водите изтичаха все още по малко. Сложи ми половин хапче за стимулация и ме прати да лежа 1 час. След 15 минути започнаха контракции, които се скъсяваха като честота с всяка измината . След изтичане на часа, през който трябваше да лежа, докторката ми каза да се разхождам по коридора. Разхождах се, а котракциите идваха на 5 минути и по-често - направо ме заливаха, бяха болезнени, но търпимо. Спирах като дойдеше някоя и дишах, докато минеше. След 40-45 минути акушерка ме извика в предродилна зала за запис и там моята док. установи разкритие 4 см., вклучиха ми система, която после разбрах, че била физолог.разствор и ми биха боскулизин, който щял да разреди контракциите, но да станат по-болезнени. Тези кантракции правят разкритието. След тази инжекция изхвърчах направо в космоса на болката. След около половин час или 45 минути, незнам, вече имах напъни и разкритие 8 см. Казаха ми да не напъвам, ама неставаше - то ме напъва от вътре, болката беше трудно контролируема. Извиках док. и тя каза че раждам и да напъна. Болеше още и ми беше трудно да се съсредоточа отначало и малко ме е срам от мене си - този път се държах по-зле от предишния, но и тогава процеса протече по-различно. Трудно се владеех, но събрах сили и се организирах да напъвам. Така докарахме нещата до момента да се прехвърля на магарето в родилната зала. Тя доста се е променила от преди 6 години, то и цялата болница де, видя ми се много добре и съвременна, стола беше различен от това, което бях виждала. Както и да е - това го отбелязох с някакво друго съзнание. Легнах на стола и започнахме борбата. Този път ми трябваха повече от два напъна, за да родя, но и бебето е по-голямо от дъщеря ми, когато се роди. Напъвах и си спомнм усещането, че излиза от зад , а не от пред.Така 3 часа след като ми беше поставено хапчето, родих.
За отношението мога да кажа,че нито по време на раждането , нито след това не е имало лошо отношение към мен или някоя от другите майки, с които бях в стая. Всички бяха отзивчиви, всеки ден ни сменяха ношниците, бельото веднага щом се изцапаше - в първите два дни, разбира се. Дори храната, за моя изненада не беше лоша, но може би е така, защото не очаквах въобще да ям нещо от там, а си хапвах всичко. Е, не беше изобилна, но не сме на хотел!
