Момичета,нека не изпадаме в ролята на съдници въз основа на жалбите на едната страна.Ами ако този мъж е непоносим като съпруг и лош баща.Не казвам че не си обича детето,но ако не е отговорен и не се грижи за него,ако пречи на възпитанието му и майката се е чудила как да спаси сина си от това лошо влиание.Пиша го от позицията на другата страна.Не съм в развод,макар че най-вероятно няма да издържа и ще го направя,но живея с човек,който според мен изобщо не става за семен живот и макар и на 40г. се държи като 14г. и не е съвсем наясно какво точно означава да е баща.Няма да споменавам подробности за проблемите ни,но ще кажа че той непрекъснато се оплаква от мен,оплюва ме и настройва хората срещу мен вкл. и родителите ми,като ме обявява за ненормална и пуска индиректно намека,че като съм ненормална при един развод ще ми вземе детето и ще доведе познатите си,които го ожалват като свидетели срещу мен.Моите приятелки с които опита да го направи го отрязаха.Те казаха че ме познават и разчитат на собствената си преценка за мен,пък и имат поглед и върху моята позиция,но всички останали вкл. и кръстниците на детето дори не си направиха труда да чуят и моята гледна точка,дори не се обадиха да ме попитат как детето след като през декември беше оперирано.Но като прилежни ученици изслушват всичките жалби на мъжа ми.От три негови изречения 1-то е пълна измишльотина,2-то е преиначен преразказ на нещо което се е случило,а 3-то може и да е истина.Обаче те не се интересуват от моето мнение,а са изцяло зад гърба на горкичкия ми мъж.До такава степен,че преди 4 месеца,когато все още кърмех детето /тогава беше на 1г. и 6 мес.,а мъжа ми и близките му от 1г. се опитваха да ме накарат да спра да го кърмя/ кръстника дойде да ми каже,със съответния тон,че трябвало да спра да го кърмя,защото било вредно за него,а кърмата ми била отровна,токсична.Ами ако в съда вземат да слушат това което казва мъжа ми и хората които е настроил срещу мен ще излезе че съм ненормално чудовище.Не се смятам за такава и няма да се дам без бой.Затова в никакъв случай не бих си позволила да коментирам тези случаи,които излязоха в медиите,защото знаем само това което потърпевшите бащи разказват.Това че децата в Асеновград искаха да са при баща си също нищо не означава.Моето дете е на 1г. и 9 мес.,но преди седмица само за 45 мин. когато бях за храна а то само с баща си в къщи,последният успя така да му повлиае,че на същия и следващия ден детето не ми позволяваше да се грижа за него както обикновено,гонеше ме,избягваше ме и непрекъснато повтаряше тати,тати,тати...,дори в погледа му имаше някакъв лош блясък,сякаш казваше че ме мрази и иска да се махна и чак когато се обадих на една жена да му бае против уроки детето се поуспокои,заспа и на следващия ден си беше същото.Така че никак не е трудно да се промие съзнанието на едно дете.Последствията са пагубни за психиката му,но ако бащата е решил да използва детето срещу майката ще успее,но дали това е истината,дали това е добре за детето и дали въобще е добре за децата това да се разисква в медиите.Не мисля.Дайте да не бързаме да съчувстваме и да упрекваме,защото аз направих много компромиси,смених името на детето,само и само да му дам шанс да живее с баща си /такова беше условието той да живее с детето и да му бъде баща/,но сега ми се иска да имаше начин да си го взема,да го отглеждам сама и никога да не се среща с баща си.Само че аз го научих да обича и търси баща си и заради тази негова привързаност то много ще страда от такава раздяла,а и без друго е много стресирано от преживяното в Пирогов,така че засега все още не се решавам да сложа край на брака си.Заради детето си се надявам да стане чудо,да започнем да се разбираме и да не се налага да наранявам малкото си момченце,но не знам колко още мога да търпя.Затова ми е някак обидно,когато всички тръгват да съчувстват на тези изтормозени от жените си татковци,но никой не е чул какво имат да кажат лошите майки.
