Здравейте мили момичета! ...
Искам да ви попитам как да не мисля за това, и как да съм спокойна, след като който ни срещне ни пита.. "аиде вие какво чакате или като кажа че нещо не ми е добре веднага следва да не би да си бременна? и други такива които направо те приземяват с главата надолу" Всичките ми познати са с деца, очите ми се насълзяват като ги гледам, а като ги взема да ги гушна следва... "много ти ходи хайде какво чакащ". Сигурна съм че повечето от вас ме разбират много добре.
Тези реплики всеки път ми се забиват в сърцето, много е неприятно. И как да не мислиш и да си спокоен?
Оххх, защо ли ми е познато всичко това
Ще ти кажа аз как се спасих от такива коментари - ами просто ограничих до минимум контактите си с хора, от които съм чувала подобни изцепки. Или с такива, от които мога да очаквам неадекватно поведение. Вярно, почти с никого от старите си познати вече не се виждам, но по-добре така, отколкото всеки път да рева и да изпадам в депресии, защото хората са прости и не могат да разсъждават и да си държат езика зад зъбите.
В никакъв случай не твърдя, че това е вярното решение. За всеки истината е различна и всеки сам преценя как да действа. На мен това ми помогна. Имах една много близка приятелка, с която вече изобщо не се виждам, защото въпреки многократните ми отбягвания на темата, намеци и директни молби да спре да ме пита всеки път дали не съм бременна, тя продължваше да ме гледа първо в корема като се видим. И да пита - "нещо няма ли?" с онзи закачлив съзаклятнически поглед, от който ми ставаше лошо и ми идеше да я удуша
Е с такива - стоп, благодаря! Нямам нужда от такива приятелки. Не мога да си причинявам повече мъка и страдание като комуникирам с такива хора. Който иска да ми се сърди, не ми пука. Истинските приятели си личат в такива моменти.
Наистина е много трудно да не мислиш за проблема и да си спокоен. Дори смятам, че в повечето случаи е невъзможно, след като толкова силно го желаеш и това ти е цел номер 1 в живота. Поне за мен е така. Няма начин да не мисля, при условие, че съм без тръби и единствения ми шанс е ин витро. Разбира се, че мисля, за следващия опит, как да намеря пари и т.н. Особено сега, когато приключи първия ми неуспех
Мисля, че по-скоро трябва да се опитаме, когато мислим за това, да го правим с положителна нагласа, с вяра в успеха! А не да се натоварваме допълнително с негативни емоции, доколкото е възможно. За тази цел, се стремим максимално да ограничаваме техните източници
Успех ,мили момичета! И ние ще успеем и ще станем майки, сигурна съм в това!