Нели, предварително искам да кажа, че не пиша тези редове с цел конфронтация или заяждане, а защото и аз дълги години съм си задавала въпроси, на които съм си отговаряла по различен начин, в различните моменти. И не съм само аз. Всички, които са минали, дори и за кратко по пътя на стерилитета са си ги задавали тези въпроси. И мисля, че тук е мястото за обсъжаденето им.
Ще използвам това, което си написала за себе си като пример.
Ти пишеш, че 3 години не е ставало, а след това се е получила извънматочна бременност. Когато забременя за първи път - по-спокойна ли беше?
Когато забременя за втори път, при положение, че е било ин витро, не мислеше ли за забременяване?
И когато забременя за трети път, отново извънматочно, мислиш ли, че е случайно?
Според мен, (не съм лекар, говоря по наблюдения от този форум) си имала някакъв проблем с тръбите, който е довел, при това 2 пъти до извънматочна бременност. Каквъв проблем не знам-може да е някаква инфекция, някакво нагъване, лека ендометриоза или нещо подобно.
Затова по нормален път или чрез инсеминации е било по-трудно(но не и невъзможно)да забременееш. Тубарният фактор е най-лекият за преодоляване чрез ин витро.
Закономерно забременяваш още при първото ин витро и твърдиш, че спокойствието е основното.
Извини ме, че направих такъв "разрез" на разказаното от теб. Не претендирам да е вярно. Може да е пълна глупост. Но моля те, замисли се. Дали няма логика?
За бременностите, които се получават след осиноваване на деца не мога да говоря хипотетично. Ако имам достатъчна информация, бих се опитала да разтълкувам причините една жена да забременее, след като е осиновила. Не познавам такива жени и не мога да говоря.
Казваш, че има жени, които правят ин витро и след това забременяват по естествен път. Няма нищо странно в това, освен ако не се касае за тубарен фактор.
Само при тубарен фактор, не е възможно естествено забременяване, а забременяването с ин витро е възможно.
Спирам да пиша, че ставам досадна. Имам и още аргументи, ако е нужно.
Отново казвам, да спокойствието е нужно, най-вече за да се съхраним през годините.
Благодаря за търпението на тези които стигнаха до тук.