ZAI мила и аз като теб вчера така се стоварих, че незнам как да го опиша просто. Вървях по центъра и ронех крокодилски сълзи като гледах децата около мен,а хората ме гледаха като че ли съм луда.

Мен сега така ме гледат. Не издържах, седя и се рева пред компютъра с още трима души в стаята, които тракат по клавиатурите чатейки си с гаджетата си... Сигурно мен обсъждат, каква е тая дето седи и реве за  нищо. Не ми пука. Даже по улиците ми е по-лесно да рева, там не ме познават.

Зайченце  Знам какво ти е, миличка! Поплачи си щом ти се плаче и хич да не ти пука кой какво щял да каже. Да не би някой да поеме болката ти вместо теб, че да те кори? Айде бе! Да си гледат работата! Отдавна спрях да се съобразявам с хората и се опитвам да се науча, да мисля предимно за себе си. Иначе ще откача, не мога да понеса такъв товар и от другите да се притеснявам. Моя си е достатъчен.
Сега ще ти е тежко и гадно, ще те боли. Но ще дойде ден, в който само за миг ще забравиш всичката болка, която си изпитала. И това ще е мигът на срещата ти с твоето прекрасно чудо! И той ще е скоро, повярвай! Съвсем скоро!
 

Сега ще ти е тежко и гадно, ще те боли. Но ще дойде ден, в който само за миг ще забравиш всичката болка, която си изпитала. И това ще е мигът на срещата ти с твоето прекрасно чудо! И той ще е скоро, повярвай! Съвсем скоро!
 

Много ви благодаря за подкрепата!  Вече се окопитих и продължавам напред!

Зайко байко, 
Не си сама, душичко! И ние сме като теб. Много добре разбирам мъката ти. И аз си плача сама като хахава и мъжо ми се кара, че съм била луда и само за това съм мислела. А един ден ще се срещаме по градинки, бъди убедена в това

Привет ,момичета. Радвам се ,че ви намерих и много ми помогнахте. Бях се отчаяла след първото си неуспешно инвитро.Мислех да се откажа.Беше супер гадно ,защото години живея с мисълта ,че не мога да стана майка и като ме одобриха от фонда ... надеждата ми дойде . Бях толкова убедена ,че ще забременея и като не се получи ,изпаднах в пълно отчаяние.Намерих ви тук в този форуми и разбрах,че трябва да сменя клиниката. Изчетох хиляди неща за всички клиники в София и реших че втори опит ще има ,но ще е при друг лекар. Благодаря ви.Въпреки ,че рядко пиша ,редовно ви чета и ми вдъхвате голяма увереност и сила.

 Момичета, и аз да се оплача, че няма на кой .. След 3,5 год. опити, след спонтанен аборт, неуспешно инвитро, операция от варикоцеле, някакси се самозаблудих, че този месец съм забременяла. Имам огромни гърди с подути ареоли, повръщане, болки в кръста и т. нат. Направих 2 кръвни, един уринарен ,
и ходих и на лекар, толкова бях сигурна, че няма накъде. Тази сутрин видях последния отрицателен кръвен, който няма как да не е 100% достоверен вече. За капак, едн априятелка и мъжа й дойдоха у нас за 1-2 месеца, защото тя е бременна, а старата им квартира е без парно. Не мога в момента да я погледна в очите, не искам .. Какво  ми е виновна тя, но, не мога, стоя си в стаята и съм толкова опустошена в момента. Изглежда хормоните ми влизат в норма след неуспешното инвитро и сега всички симптоми са налице.. Ще се гръмна вече, никаква надежда не ми остана

Мили момичета,
Наистина важно е да имаме първо правилната диагноза и после сериозна програма за действие.
Успех на всички, не губете време в празни размисли... и дано да имате правилния човек до себе си.

Не съм предполагала, че опитът за второ дете ще ми носи също толкова горчилка, колкото и първия. Все си мислех, че като имам вече едно, ситуацията ще е съвсем друга и по-спокойно ще приемем неуспехите. Да, ама не-е-е-е... Дните около Неочакване на МЦ са ужасни, ставам груба и раздразнателна, през 10мин съм в 00 за проверка на памперса, отнасям по 3-4 дена с много слабо зацапване, през които продължавам да се самузаблуждавам, че все пак може и да не дойде, но ... първият ден съм в сълзи, вторият вече пресмятам следващата О., че даже и термин и зодия на детето при евнтуална брем.   
И така вероятно ще трябва да започна с всичко отначало - хормони, ЦС, инвитро ... Слава богу днес вече има решение за всички проблеми. Но този път към манджата има и други подправки - годинките вече са пресолени и мисълта, че нямам време ме убива, мъжкият фактор (имам пред вид не медицинския термин, а точно мъжкото присъствие до мен) не знам какво да мисля - нещо куцаме в отношенията  Не става след като последните дни не сме разменили и дума, просто да ударя един лакът и да му намигна към леглото...
Не мога и да споделя с никого открито тревогите си, дори пред никого не споделям съкровеното желание за дете. Страх ме е, че ако го изрека, ще се срине... Но след всичко това Желанието за Дете пак остава и ме Изгаря... и чакам Знак ... и търся Пътеводна светлина...

Мили момичета, пожелавам на всички нас Дядо Коледа да ни донесе ++++ резултат    така желаните бебчета

Мили момичета, пожелавам на всички нас Дядо Коледа да ни донесе ++++ резултат    така желаните бебчета

Дано е така дано тази коледа наистина да донесе....
Лично на мен Коледата ми е особено тежка и трудна, винаги около Коледа са ми се случвали по-скоро лоши неща отколкото хубави.... И колкото и магическа да е и изпълнена с копнеж за една по-хубава година и за едно по-добро бъдеще на мен винаги ми е тежко и тъжно около Коледа. Преди две години в нощта преди Бъдни вечер ме приеха за задържане и малко по-късно направих спонтанен аборт в болницата... Не бях казала почти на никой че съм бременна, което направи по-поносими празниците с близки и роднини след това. После някак си бях в едно очакване че видиш ли следващата Коледа може да съм бременна или може пък да си имам бебенце. Но уви вече втора коледа се задава на хоризонта и няма изгледи отново да забременея. Намразих себе си... и като че ли взаимоотношенията с мъжа ми също се влошиха... Ние имаме вече едно детенце и всеки път когато ми каже че аз не искам да му родя братче или сестриче ми идва да се разрева....И това за което още повече ми е мъчно че вече дори някак си да успея да имам второ дете връзката между тях при такава голяма разлика от 11-12 години няма да е силна и може само да се дразнят едно от друго.... Незнам ! Тъй че дано ТАЗИ КОЛЕДА не следващата или по-следващата или още по-следващата да донесе на ВСИЧКИ НИ по една така желана рожбичка...Успех момичета.

....И това за което още повече ми е мъчно че вече дори някак си да успея да имам второ дете връзката между тях при такава голяма разлика от 11-12 години няма да е силна и може само да се дразнят едно от друго.... Незнам ! Тъй че дано ТАЗИ КОЛЕДА не следващата или по-следващата или още по-следващата да донесе на ВСИЧКИ НИ по една така желана рожбичка...Успех момичета.

Ех, мила, ако може някой да каже каква е най-удачната възрастова разлика между децата? Аз бих ти казала - всякаква, само да ги има Чакаме мъниците 2010 

Ех, мила, ако може някой да каже каква е най-удачната възрастова разлика между децата?
[/quote] Естествено че никой не може да ми каже аз и не питам това. Просто споделих това което ми е на сърцето - за желанието, стреса разочарованието. При всяко семейство е различно и всеки различно се справя с това да е родител. Блажени са тези които лесно постигат мечтите си за дечица. Отдавна съм спряла да се интересувам от това каква би била разликата между децата и за това съм тук. Няма да се откажа от мечтата си. Просто понякога ми е по-трудно от обикновенно... 
Успех момичета и дано всеки достигне мечтата си и напълни сърцето си с онази любов която може да се даде само на детенце.

Здравейте,преди 2 седмици преживях спонтанен аборт.В деня в който се случи не ме болеше нищо и нямах никакви оплаквания. Лекарката ми не каза нищо, нито кога да ида пак при нея,нито за изследвания, само да пия витамини и да се пазя 2-3 месеца. Като си взех епикризата казаха че вероятно е от настинка изкарана на крак а моята лекарка каза "куха яйцеклетка". И двамата с мъжъ ми и се ядосахме много.Дайте съвет, незнам какво да правя.

Здравей, s_weet! Съжалявам за това, което си преживяла! Дано следващият път всичко да е наред.
Въпросът ти, обаче касае по-скоро техническата част на нещата, а тази тема е за емоционалната страна на проблемите.
В този подфорум ще намериш доста информация, за нещата, които те интересуват. Поразгледай темите и ако някоя съвпада с твоя проблем, можеш да зададеш въпроса си там
Успех, миличка и дано скоро се похвалиш с добри новини!

Здравей sixsens, много ти благодаря сега ще погледна какво има там и дано всеки се похвали с добра новина 

Момичета, на всички, които са изпитали неприятното чувство да загубят бебе, както и на тези, които никога не са имали щастието да видят двете чертички поради една или друга причина, ще кажа- НЕ ГУБЕТЕ НАДЕЖДА !!! Аз не загубих моята и всеки момент очаквам моето бебе, което в момента ме подпира с дупе под ребрата.
Само трябва да не превръщате тази мисъл във водеща, спокойствието е неоценим помощник в живота на една бездетна двойка.Аз ви говоря от позицията на преминала през необяснимия стерилитет жена, през различните стимулации и процедури, през унижението на роднини и близки и не толкова близки ... изобщо вашата мъка не ми е чужда. Слава на Бога, че съпругът ми се оказа мъж на място и никога не ме погледна с укор ... и сега, като се замисля, спомням си, че се бях зарекла, ако до тази Коледа не забременея, да започнем процедура по осиновяване и ... ето ... то взе, че чудото ни се случи ... ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА, НО ТЯ ВЪРВИ РЪКА ЗА РЪКА СЪС СПОКОЙСТВИЕТО ... УСПЕХ НА ВСИЧКИ ВАС И НА ТЕЗИ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА СЕ ПРЕСТРАШИЛИ ДА СПОДЕЛЯТ БОЛКАТА СИ, А НЕ ЗНАЯТ КОЛКО ЩЕ ИМ ОЛЕКНЕ, КОГАТО ГИ ИЗСЛУША ЧОВЕК, КОЙТО Е МИНАЛ ПО ТЕХНИЯ ПЪТ ...
УСПЕХ И МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНИ ТЕСТОВЕ И ЩАСТЛИВИ СЕМЕЙСТВА ...
ДА СИ ПОЖЕЛАЕМ НАЙ-ХУБАВОТО ДА НИ СЕ СЛУЧИ, ЗАЩОТО ИДВА СВЯТА НОЩ ... КОГАТО МЕЧТИТЕ НИ МОЖЕ И ДА СЕ СБЪДНАТ ... 

Здравейте и от мен,
Моята битка е от две години и все още не съм прегърнала мое бебче. Много е тежко. По принцип минали сме с мъжа ми през всички всевъзможни изследвания и всичко вече е добре. Имах проблеми с хормоните, едната тръба беше леко запушена, минахме през лекарствата и този месец доктора ми каза, че всичко вече е стабилизирано и няма причина да не стане. Това ми е най-дългото чакане, след два три дена трябва да ми дойде лелката. Надеждата ми е много голяма, че това няма да се случи, а все пак идва и Коледа и много се надявам да стане чудо с нас и семейството ни да се увеличи. Сега докато пиша някак си усещам, че отново ще купувам превръзки и отново ще съм разочарована.
Наистина на всички, които тези дни чакат да видят двете желани чертички, им пожелавам да ги видят и да усетят радостта да си мама. Това пожелавам и на себе си.

Аз пък ще кажа, че разочарованията около Коледа са едни от най-тежките. Всички разчитат като че ли на чудо и когато шанса да се получи е същият както и през Януари или Април - то с какво е по-висок ?

Аз пък ще кажа, че разочарованията около Коледа са едни от най-тежките. Всички разчитат като че ли на чудо и когато шанса да се получи е същият както и през Януари или Април - то с какво е по-висок ?

 

Не е по-висок, но на нас много ни се иска да е така.
Същото е на рождените дни (нашите и на половинките ни), много ни се иска да имаме "подарък" точно тогава. Или през пролетта, защото идват щъркелите ; през лятото, защото е слънчево (понякога и през есента е слънчево ); на дата 13-ти, защото е 13-ти (или на 14-ти, защото не е 13-ти); на специални дати, специални комбинации от цифри или когато сме получили някакъв друг "знак"... винаги, в такива случаи, започва да ни се струва, че "шансът е по-висок". Не, че сме толкова наивни, просто.... нали трябва да има сламки-надежда, за които да се хващаме.

А на Коледа наистина е най-гадно , защото... е Коледа...