Това да имаме дете да не се обръща на фикс идея - добре казано! Това са и точните думи на мъжа ми... Като капак на всичко имам чувството, че всички тия бакалски сметки за дни, дати, МЦ, изследвания ... страшно много отблъскват мъжа ми...
п.п. Между другото опитах като лекарство да не чета известно време в зачатие - не се получи изтърпях само два дни. Може би някой трябва да ми прибере компютъра.

Не мога да престана да мисля за зачеване, за трудностите, за изтеклото време... Само това ми е в главата. С мъжа ми се опитвам да поддържам шеговит тон, постоянно се самоиронизирам. А покрай важните дни се старая да съм непринудена и да не ми личи, че се превръщам в харпия, и а е отказал да сътрудничи, а съм го изяла жив. Истината е, че бебе се прави от двама.

Помага ми много това да имам план във всеки един момент. Създавам си задачи през всеки период от цикъла, за да минава по-бързо времето. Само че напоследък съм се побъркала да чета форума - лягам и ставам с него, и на работа постоянно го следя. Много ми е хубаво да си прекарвам времето сред сестри по съдба, но започвам да прекалявам и да се откъсвам от хора и хобита, за които преди едва намирах време. Но постоянно си мисля, че ще науча нещо ново, ще последвам нечий пример и ще се получи, тоя месец вече няма как...

Цитат на: j_j_ana в Юни 11, 2009, 18:12:40 pm

Явно това е рецептата да затъна в работа до уши и да нямам време да мисля...

Мда, тази рецепта май действа успешно, но не на 100% 

мога да споделя моята нова рецепта за по- малък стрес след разочарованието от поредния неуспешен опит:
1.да се чете активно този сайт... и ако има какво да кажеш- да се споделя
2.да се натовариш в работата си поне на 80% и да се захващаш с все нови и нови предизвикателства
3.в свободното време- да се захванеш с нещо, което никога не си смятал, че ще ти е приоритет..... е за мен- както много, много не ме биваше в готвенето.... сега след определен брой опити.... направо съм се захванала за пиша книга с изпитани рецепти ))))
4.да не се изолираш от приятелите, които имат деца..... )))) само.. да не се прекалява.... - че се минава в крайната ситуация- да станеш любимка на децата ))))
5.да не се забравя, че съпругът също преживява стреса от поредния неуспех.... и е време да му се обръща и повече внимание..... ))))
6.да се пробваме да променим нещо.... в живота си
7.да станем по- добри и по- красиви )))).... а и усмихнати......

и последно - това, което ни се случва.... хубаво или лошо ни се е случило..... и без да се влиза в някаква приповдигнатост да се надяваме ))) "разумно", че може и на нас да ни се сбъдна така желаната мечта )))

gaha151551, много позитивна и полезна рецепта    :PАко успеем да спазим поне част от нещата, със сигурност ще ни е по-лесно.

Здравейте момичета радвам се че сте толкова отзивчиви.
Аз и мъжа ми опитваме от около година да имаме бебе, знам че това време не е много, но имам чувството че вече нямам сили за нищо. Всичките ни познати и причтели са или бременни или вече имат дечица и всеки път когато излизаме някой ни пита: какво става аиде няма ли да правите бебе се чувствам толкова зле че немога да го опиша с думи. Аз също не искам да ме съжаляват и за това не споделям с никого за проблема си. А когато видя бременна жена салзите ми са на очите и се питам дали господ щте ме дари и мен с толкова очакваното бебче. Напълно съм съгласна с това че не трябва да ми се превръща във фикс идея, но вие всички знаете че каквото и да правиш това ти е пак в главата. А когато пак ми дойде направо се сасипвам от обвинения и дори не искам да се виждам със съпруга си защото той също много тежко го преживява въпреки че не го показва. Не искам да си правя изследвания ,защото много ме е страх от резултата и мисля че ако не е добър просто ще се предам

gaha151551, Поздравления за добрите съвети!!! Страхотни са!!!

radinaaa, една година е нищо, няма защо да се товариш психически. Нас като ни питат, моя мъж отговаря: "Работим по въпроса." Мисля, че това е добър отговор. Просто им запушваш устата така и те спират да питат.

Аз и мъжа ми опитваме от около година да имаме бебе, знам че това време не е много, но имам чувството че вече нямам сили за нищо. Всичките ни познати и причтели са или бременни или вече имат дечица и всеки път когато излизаме някой ни пита: какво става аиде няма ли да правите бебе се чувствам толкова зле че немога да го опиша с думи. Аз също не искам да ме съжаляват и за това не споделям с никого за проблема си. Не искам да си правя изследвания ,защото много ме е страх от резултата и мисля че ако не е добър просто ще се предам

Радина, не се тревожи, докато не си направиш изследвания и лекарите не установят проблем, такъв просто нямаш. Една година наистина не е чак толкова дълго време...

Просто ти самата реши колко още да продължите с опитите и кога да отидеш за първоначални изследвания. Аз също съм с около година неуспешни опити засега, но съм фиксирала август като краен месец. (Отразява ми се добре, не се шашкам като преди...)

Колкото до приятелите ти, които вече са се размножили, просто ти попитай колко време им е отнело -  ако са приятели, не виждам причина да не ти кажат. Аз разпитах всеки, който ме е "преварил" и се оказа, че ВСИЧКИ са опитвали повече от година - и от това ми олекна.

И най-вече не се кори когато ти дойде мензисът. Това не е причина да обвиняваш нито себе си, нито мъжа си. Говорете, споделяйте и вървете напред заедно - и в разочарованието, и после в радостта и щастието, когато и вашето бебе се получи, което ще стане, ще видиш. Стискам ти силно палци!

Здравейте,

ще споделя и аз моята история. С моята половинка сме заедно от 13 год, през които не сме се пазили, макар че бяхме млади. От около 6 години вече упорито пробваме за бебе, оказа се, че сме с тежки мъжки фактор. Минала съм през всичко - мерене на БТ, овулационен календар, прегледи, изследвания, 5 доктори, инсеминации.
Миналата година забременях от 1 опит ИКСИ, с две момиченца, но уви до 25г.с. Едното бебе ме дари с цели 5 месеца щастие и надежди. Но както и да е, пак се изправих на крака и си казах - ще се боря, ще се боря заради самата себе си, заради съпруга който е до мен всеки един миг, заради Алекс, която ми показа какво е желание за живот, макар и за малко.

Не трябва да мислите, че стерилитетът е проблем, че ние сме по-различни. Ние не сме, и при нас ще изгрее слънцето някой ден.

Не съм спряла да се надявам и да вярвам. И знам, че скоро и аз ще гушна моята рожба.

Здравейте момичета!
Благодаря ви за подкрепета и съветите които ми дадох те, ще се вслушам в тях и ще се опитам да не мисля чак толкова много. Много сте добри, поздравявам ви за което, и желая на всички скоро да прегърнем така желаната рожбичка :blowingdust2:

Момичета аз обявих на всички приятели и познати, че сме спрели опитите поради куп причини. Иначе затваряне на устите няма ама никак. И не се и сещат как нараняват.
Най-близките ми приятелки са с различна полова ориентация и много искат да имат деца, но не сега, а ако може всички да народят деца и те да им се радват. Иначе за свои деца мислят при условие че емигрират в друга страна.
Като им казахме, че пробваме още през зимата се зарадваха. После се започна всеки месец - едни съжалителни погледи, едно "спокойно ще дойде" и накрая директно ме питаха - да нямате проблем. И аз им казах "отказахме се" и те са замлъкнали за някоя и друга година.
Казахме на едно друго семейство с дете и те ни викат "като го пожелаете истиснски ще стане". Те да не мислят, че се преструваме и на мен ми се играе на мама, а на мъжа на татко и всъщност не го искаме?!
И ги отрязах всички наред, без много приказки. После ми викат що не се виждаме. Е, не, благодаря!

Иначе, това за различните периоди на цикъла ми хареса Ще си измисля и аз занимание

Здравейте момичета,
не пиша много често,но смятам че това е много необходимо т.е. да се говори за проблема и то със хора които те разбират. Самата аз имам едно дете(да ми е живо и здраво).Със неговото износване не съм имала никакви проблеми,от 5 г. насам искаме 2-ро и все не се получава.Имам вече 6 спонтанни аборта,след всякакви изследвания и имунотерапии - нищо.Бях много отчаяна,но сега спирам!!Да сме живи и здрави, а ако е писано ще стане.
Желая на всички - успех!!!

ЗДРАВЕЙТЕ!
Как сте момичета, аз много мислих и най - накрая се престраших се престраших и отидох на лекар с моя съпруг направихме си изследвания и се останови проблем в съпруга ми, сега ни дадоха направление за друг доктор да видим и той какво ще каже, но малко или много ми олекна когато доктора каза че не е сериозен проблема. Незнам дали просто ме утеши или наистина е така. Но моят савет към вас е мили момичета да се консултирате с доктор, защото поне разбираш каква е причината а не се тормозиш с хиляда въпроса. Аз сега сам по спокойна като знам от какво е и имам надежда че ще стане, а бях се отчаела от живота дори.
Късмет и на вас желая ви го от все сърце и ви моля да не губите никога надежда както бях изгубил аз

Здравейте момичета ,аз също  чакам вече 3 години,ходим по лекари изследвания уж нищо ни нямо но и бебе няма.В момента усещам че летището пак ще ме връхлети.Но най ми е болно когато някай ни попита какво се бавим още,приятеля им отговаря с " ами действаме"омръзна ми,трябва да даваме отчети на чужди хора.Един път един колега ме попита кога ще има трети човек  /попита грешния човек ,си помислих аз/ затворих му устата ,че това са лични неща и не ги споделям с всеки.

Не спирам да се надявам и вярвам ,знам че един ден ще държа моето дете .

И аз не пиша много но ето че се решавам в даден момент да разкажа и моята история.Някой от момичетата знаят началото на моята борба.Близо 3 години нищо не се получаваше,тестове за бременност не оставаха в аптеката под нас всеки месец,докато през 2004г. дойде така желания положителен тест.Да, но не ми било писано оказа се извънматочна бременност.Така останах само с едната си тръба която уж беше проходима и проблем нямаше да забременея отново.Времето вървеше и пак нищо,четях тук из форума, питах и се опитвах да намеря начин от къде да започна.Пратиха ме на 2 инсемениции и пак нищо,лекувахме хламидия и пак нищо.Бебето беше вече голямаааа фикс идея за мен.В един момент си казах че повече немога и отивам да пробвам инвитро.2007г. го направихме,2008г се роди най-хубавото бебе което бях виждала-моето слънчице.Естественно за всяка майка детето и си е най-хубаво.Станах майка и забравих за проблема забременяване.Синът ми е на 1г.3м никога за тази година не си помислих че мога да забременея, но ето че забременях.Радост вкъщи а аз изпитвам страх не смея и да се зарадвам.Е, имало е защо оказа се че плода е в останалата ми тръба и хайде пак операция.Сега се възтановявам от това.Психически този път не ми е тежко може би защото имам моето съкровище.Искам да ви кажа мили момичета поне на тези които нямат много проблеми че много важен фактор е това че постоянно се мисли за бебе.Тази фикс идея води точно до незабременяване.Знам че звуча като всичките ви приятелки но аз го изпитах.Знам че на мен ми се обясняваше как трябва да не мисля за това,а аз мислех и се ядосвах че ми говорят че трябвало да се успокоя и всичко щяло да се нареди,но в това има истина и спокойствието е много важно.Пожелавам на всяка една от вас да прегърне своята рожба.

.....Искам да ви кажа мили момичета поне на тези които нямат много проблеми че много важен фактор е това че постоянно се мисли за бебе.Тази фикс идея води точно до незабременяване.Знам че звуча като всичките ви приятелки но аз го изпитах.Знам че на мен ми се обясняваше как трябва да не мисля за това,а аз мислех и се ядосвах че ми говорят че трябвало да се успокоя и всичко щяло да се нареди,но в това има истина и спокойствието е много важно.Пожелавам на всяка една от вас да прегърне своята рожба.

На определен етап е лесно да се каже така.............

Цитат на: Neli_Dimitrova в Август 25, 2009, 21:00:39 pm

.....Искам да ви кажа мили момичета поне на тези които нямат много проблеми че много важен фактор е това че постоянно се мисли за бебе.Тази фикс идея води точно до незабременяване.Знам че звуча като всичките ви приятелки но аз го изпитах.Знам че на мен ми се обясняваше как трябва да не мисля за това,а аз мислех и се ядосвах че ми говорят че трябвало да се успокоя и всичко щяло да се нареди,но в това има истина и спокойствието е много важно.Пожелавам на всяка една от вас да прегърне своята рожба.

На определен етап е лесно да се каже така.............

И да, и не .... Истината е, че вторачването и втренчването в желанието ни за бебе влияе изключително отрицателно на живота ни като цяло, на психиката ни в частност. Това го казвам от личен опит и изпитано на гърба ми. Бях станала непоносима за околните, уж живеех нормално но! винаги го имаше но-то. Не можех да изляза в парка, защото се разстройвах, не можех да се разходя нормално по улиците, нищо не можех да правя нормално, освен да се подложа на машината "работа къщи работа къщи".
А в края на краищата, когато сбъднем живот и здраве мечтите си, нали ще трябва да имаме здрава психика, за да можем да отгледаме истиски щастливи деца?

Слава богу, намерих сили и начин да преодолея тази фиксация и депресия, и в момента се чувствам прекрасно, радвам се на живота и се наслаждавам на хубавите му мигове.

Та затова трябва да го даваме на темата "Успокой се" (ама без продължението... и ще стане), тази фраза много я мразя, когато се сглоби, но наистина трябва да примеме нещата спокойно, да сме уверени, че един ден ще успеем. Не е важно как и кога, важното е, че ще успеем, а междувременно трябва да се наслаждаваме на всичко, което се случва около нас

Цитат на: Neli_Dimitrova в Август 25, 2009, 21:00:39 pm

.....Искам да ви кажа мили момичета поне на тези които нямат много проблеми че много важен фактор е това че постоянно се мисли за бебе.Тази фикс идея води точно до незабременяване.Знам че звуча като всичките ви приятелки но аз го изпитах.Знам че на мен ми се обясняваше как трябва да не мисля за това,а аз мислех и се ядосвах че ми говорят че трябвало да се успокоя и всичко щяло да се нареди,но в това има истина и спокойствието е много важно.Пожелавам на всяка една от вас да прегърне своята рожба.

На определен етап е лесно да се каже така.............

Да на определен етап...но не забравяй че аз минах през всички етапи през които минават всички момичета тук.Имах много разочарования, много сълзи и не понасях всеки който ми кажеше "УСПОКОЙ СЕ И ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ" Как да се успокоя като знам че имам проблем и че не мога да имам деца?
Но ето че ако съм била по спокойна щяло е да се получи, друг е въпроса че пак щях да стигна до инвитро заради тръбите.Но въпроса е че стана...след като се успокох.Аз лично никога не успях да се успокоя докато не видях бебето си.Смятам че е грешно, но го разбирам чак сега.

Но ето че ако съм била по спокойна щяло е да се получи, друг е въпроса че пак щях да стигна до инвитро заради тръбите.Но въпроса е че стана...след като се успокох.Аз лично никога не успях да се успокоя докато не видях бебето си.Смятам че е грешно, но го разбирам чак сега.

Не съм убедена, че успокояването е решението.
И много ми е интересно, каква е дефиницията за спокойствие- да не мислиш за деца, да не се лекуваш, да се отдадеш на луди купони или просто да забравиш, че нямаш деца?

Според психолозите реакцията на психиката ни спрямо стерилитета преминава през няколко фази(не ги помня точно, нито последователността им)-отричане, гняв, примиряване и т.н. Всеки преминава през всичките, ако достатъчно дълго страда от стерилитет.
И всеки етап трябва да се изживее.
Ако спокойствието беше решението на проблема стерилитет, психолозите щяха да ни изпишат антидепресанти за 2-3 месеца, да си забременеем и всичко е ОК.

И това да искаш дете и да правиш всичко по силите си за това(например няколко броя ин витро, инсеминации, операции и т.н.) фикс идея ли е?
Фактът, че си имала 2 извънматочни бременности не означва ли според теб, че имаш  физиологичен проблем, а не психически?

Да, спокойстието е много важно за цялостния ни живот и е важно да сме в мир със себе си...дори и да не успеем да имаме деца.
Но фразата "Успокой се и ще стане" е много неприятна. "Успокой се" - да!
Но да твърдим, че бебето става само и защото си се успокоил, е малко цинично.

Мила alia_alia не съм казала че спокойствието е решението на проблема стерилитет.Естествено, е че като нямам 2 тръби спокойствието няма да ми помогне, нито минаването през инсеминации, операции и няколко броя ин витро е фикс идея.Явно не се изразявам правилно.Това което написах беше за момичетата които все още нито знаят какъв им е проблема нито дали изобщо имат проблем.Познавам такива които дълги години са заедно, но от една година са решили да правят бебе.Идват и ме питат за ин витро.За тази година единственото за което мислят е бебе и "Аз не мога да имам деца".Не може да знае някой дали може или не това ги изнервя и натоварва повече и със сигурност мисленето им не им помага.Не може да се натоварваш психически като даже на лекар не си отишъл.Аз не отричам че мислих по същия начин.И относно двете ми извънматочни да уточня че след като ме оперираха от първата ми казаха че спокойно мога да си имам деца...само че детето не идваше и се чудя  защо?Защо тогава не забременях като уж тръбата ми беше проходима и нямах физиологичен проблем.Знам само че всеки път когато правехме опити аз мислех само за това.След ин витрото не съм си и помисляла че мога да забременея, а взех че забременях.Има логика според мен.Да не говорим че има много жени които правят ин витро и след това забременяват по естествен път.А тези момичета дето пък осиновяват и след това имат собствени деца...това цинично ли е?

Нели, предварително искам да кажа, че не пиша тези редове с цел конфронтация или заяждане, а защото и аз дълги години съм си задавала въпроси, на които съм си отговаряла по различен начин, в различните моменти. И не съм само аз. Всички, които са минали, дори и за кратко по пътя на стерилитета са си ги задавали тези въпроси. И мисля, че тук е мястото за обсъжаденето им.

Ще използвам това, което си написала за себе си като пример.
Ти пишеш, че 3 години не е ставало, а след това се е получила извънматочна бременност. Когато забременя за първи път - по-спокойна ли беше?
Когато забременя за втори път, при положение, че е било ин витро, не мислеше ли за забременяване?
И когато забременя за трети път, отново извънматочно, мислиш ли, че е случайно?

Според мен, (не съм лекар, говоря по наблюдения от този форум) си имала някакъв проблем с тръбите, който е довел, при това 2 пъти до извънматочна бременност. Каквъв проблем не знам-може да е някаква инфекция, някакво нагъване, лека ендометриоза или нещо подобно.
Затова по нормален път или чрез инсеминации е било по-трудно(но не и невъзможно)да забременееш. Тубарният фактор е най-лекият за преодоляване чрез ин витро.
Закономерно забременяваш още при първото ин витро и твърдиш, че спокойствието е основното.

Извини ме, че направих такъв "разрез" на разказаното от теб. Не претендирам да е вярно. Може да е пълна глупост. Но моля те, замисли се. Дали няма логика?

За бременностите, които се получават след осиноваване на деца не мога да говоря хипотетично. Ако имам достатъчна информация, бих се опитала да разтълкувам причините една жена да забременее, след като е осиновила. Не познавам такива жени и не мога да говоря.

Казваш, че има жени, които правят ин витро и след това забременяват по естествен път. Няма нищо странно в това, освен ако не се касае за тубарен фактор.
Само при тубарен фактор, не е възможно естествено забременяване, а забременяването с ин витро е възможно.

Спирам да пиша, че ставам досадна. Имам и  още  аргументи, ако е нужно.
Отново казвам, да спокойствието е нужно, най-вече за да се съхраним през годините. 
Благодаря за търпението на тези които стигнаха до тук.

Твоето мнение е толкова важно колкото и моето затова е форум за да си изказваме мнение
 и това през което си минал, но всеки сам избира в какво да вярва и в какво не.
Аз вярвам че психиката на човек е много важна, но не само за да се съхраним през годините.